Решение № 9336 от 24.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 5078/04.08.2021 г. по адм. д. 7773/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, оставена в сила с Решение 1795/24.02.2022 г. по адм. д. 11369/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Искателят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Позовава се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка сочи Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, а основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК обосновава с Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, Трето отделение, с което решаващият състав е приел, че не са налице причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Заявява, че с това решение се разрешава по противоречив начин идентичен случай между същите страни, със същия предмет и на същото основание. По същество претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт в горепосочената му част, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебно заседание заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът по искането за отмяна - "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на осъществените разноски. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение 5078/04.08.2021 г. по адм. д. 7773/2019 г. по описа на Административен съд София-град КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-459/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 462/2015 г. на Районен съд-гр. Свищов, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-459/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 10188/2016 г. на Административен съд- Велико Търново във връзка с касационно обжалване на съдебния акт по НАХД 462/2015 г. на Районен съд-гр. Свищов, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща съдебни разноски пред тази съдебна инстанция. Така постановеното решение е обжалвано пред ВАС и с Решение 1795/24.02.2022 г. по адм. д. 11369/2021 г. е оставено в сила частично. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на общностна разпоредба, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са и решение 12503/21.10.2014 г. по адм. д. 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 3288/17.03.2017 г. по адм. д. 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 4547/10.04.2018 г. по адм. д. 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия и др. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на общностното право и по аргумент от чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС подлежат на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита, че те са узнати от третите лица. В случая цитираното в искането решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официалния вестник на ЕС, поради което именно от този момент то следва да се счита за узнато от искателя. Поради това към 2019 г. и 2020 г. посоченият съдебен акт не може да се квалифицира като ново обстоятелство, което при решаването на делата не е могло да бъде известно на страната. По аналогични съображения не е ново обстоятелство и цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. Наред с това и двата общностни акта не са относими към процесния спор, тъй като са различни фактическите състави, при които те са постановени. Ето защо не е налице основанието на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Идентично крайно заключение следва и относно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК. Приложението на визираната норма е обусловено от наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Според искателя противоречието между Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение и горепосочените решения обосновава хипотезата на чл. 239, т.4 АПК. Съпоставката на техните страни и основанието на предявените искове действително сочи, че е налице идентитет помежду им, но липсва тъждество в исканията на ищеца. Различно е основание, на което са предявени двете искови претенции за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски, осъществени в различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления. При липсата на тъждество в предмета на коментираните производства и постановените по тях решения, не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 239, т. 4 АПК, с оглед на което искането за отмяна на това основание също следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че влезлите в сила съдебни актове подлежат на отмяна единствено при установеност на изчерпателно предвидените от законодателя основания по чл. 239 от АПК. Отмяната на стабилен съдебен акт не е способ за корекция на каквато и да е негова неправилност, поради което наведените доводи относно двойното облагане с ДДС при присъждане на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат обсъждани поради тяхната ирелевантност към настоящото производство. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 600 лева. Настоящият състав намира, че този размер не е прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия