Решение № 7289 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Ф., гражданин на Сирия срещу Решение 1790/ 04.10.2024 г., постановено по административно дело 456/ 2024 г. на Административен съд- Сливен. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, като съдът неправилно е възприел, че отсъстват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, както и че е достигнал до неправилен извод, че Турция е "трета сигурна държава. Моли да се отмени решението на административния съд . Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на АС- Сливенq като правилно, валидно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ж. А. Ф., гражданин на Сирия, срещу Решение 8766/ 16.08.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. За да постанови този резултат административният съд приема, че оспореният административен акт е бил издаден от компетентен орган Председател на ДАБ. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Нямало нарушение на административно производствените правила. Преценил, че е спазен и материалния закон. Приел за правилен изводът на административния орган, че изложените причини не представляват основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Намира за законосъобразен и обоснован изводът на административния орган, че заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване, посочени в закона. Счел, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намерил за правилна и преценката на административния орган, относно молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут. Възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял на територията на Турция и че са налице изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. В тази връзка отчел обстоятелството, че чуждият гражданин около осем години е живял необезпокояван в Турция. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Сливен е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство административният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход, както и възможността да пребивава на територията на Република Турция, като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Решаващият съд е събрал и анализирал, относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От всичко изложено е видно, че чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне обратно в страната на произход или в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. От събраните доказателства безспорно е установено, че пребиваването му в Турция е било необезпокоявано. Нещо повече, там живее семейството му, както и негови близки и роднини. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Неоснователни са касационните оплаквания, че актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила /LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Правилни са изводите на първостепенния съд относно приложимостта на принципът "non- refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Република Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилен е извода на първостепенния съд, че завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non- refoulement". Предвид всичко изложено следва да се възприеме като обосновано заключението на административния орган и на първостепенния съд, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на повече от година, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,