Решение № 11563 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик против решение 365 от 06.06.2023 г., постановено по адм. дело 923/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен протеста му за прогласяване нищожност на Решение 159 по Протокол 10/30.07.2020г. на Общински съвет - Пазарджик , с което е обявен за частна общинска собственост имот с идентификатор 55155.503.1462 по КККР на гр.Пазарджик /т.1/, дадено е съгласие за промяна границите на този имот по проект за изменение на ПУП-ПРЗ и образуване на нов УПИ VI-912,1462 /т.2/ и е одобрено предложение за сключване на предварителен договор по реда на чл.15, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗУТ /т.3/, за което е оправомощен кмета на общината /т.4/. Навеждат се доводи в касационния протест за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът Общински съвет - Пазарджик, чрез адв. Велчев, оспорва касационния протест и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Ответникът А. Манолов излага доводи за неоснователност на протеста и законосъобразност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледан по същество за неоснователен, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност на оспореното Решение 159 по Протокол 10/30.07.2020г. на Общински съвет Пазарджик. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са обсъдени доводите на подателя на протеста, както за липса на компетентност, така и за съществени пороци във формата на решението, опорочена процедура и незаконосъобразност до степен на нетърпимост в правния мир на последиците от взетите от Общинския съвет решения. Прието е, че процесното решение е взето от компетентния орган, с изискуемото мнозинство и кворум по чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА. Възраженията за опорочена форма на оспореното решение са възприети като неоснователни, като са изложени мотиви, че дори да е налице твърдяната липса на мотиви, то това е порок ,водещ до незаконосъобразност /унищожаемост/ , но не и до нищожност. За ирелевантни са приети доводите за незаконно извършени ремонтни и строителни дейности в и на търговската сграда на бул. България 18, с оглед липсата на надлежно установяване наличие на незаконен строеж по реда на чл.225, респ. чл.225а от ЗУТ. В тази връзка са обсъдени и констатациите на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, изяснената по делото фактическа обстановка и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесното Решение 159 по Протокол 10/30.07.2020г. на Общински съвет - Пазарджик, което е взето с изискуемото мнозинство при наличие на кворум и на основание изрична законова норма /чл.6, ал.1 във вр. с чл.3, ал.2 от ЗОбСВ/. Обоснован е и извода на съда, че оспореното решение на Общински съвет Пазарджик отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията за липса на мотиви за промяната на собствеността от публична в частна общинска , тъй като предложението на кмета на Община Пазарджик до общинския съвет съдържа обосновка за това, че имот с идентификатор 55155.503.1462 по КККР на гр.Пазарджик е загубил публичният си характер и предназначение, тъй е застроен с бетонова площадка с неправилна форма, съставляваща пристройка /тераса/ към сградата в имот с идентификатор 55155.503.912. Това обстоятелство е потвърдено изцяло от неоспорената съдебно-техническа експертиза, която установява, че плана не е приложен досежно второстепенната улична регулация /ул.Хаджи Димитър/, а имот с идентификатор 55155.503.1462 е изцяло завзет от изградената прощадка на четири нива през 70-те години на миналия век при реставрацията на сграда с идентификатор 55155.503.912, която е била паметник на културата, държавна собственост / търговска сграда ресторант Фихтелберг /. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка обосновано са игнорирани от първоинстанционният съд доводите за незаконосъобразност на решението, вкл. и тези за незаконност на изградените площадки, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че процесното решение е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт. С оглед на изложеното и като възприема мотивите, изложени в обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за законосъобразно,поради което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответниците. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,