Решение № 1330 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2013 г.

Решение № 1330 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощения юрк. Зорница Захариева, срещу решение № 3361 от 18.05.2013 г. постановено по адм. дело № 6203/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отменено по жалба на Александър Георгиев Пенчев от гр. Велико Търново, издаденото уведомително писмо № 02-040-6500/3034 от 02.10.2011 г. по заявление на лицето за кампания 2010 г., с което е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ, Схема за национални доплащания на площ и Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано обезсилването или отмяната на решението. Претендира присъждане на направените разноски по делото, включително и тези които са сторени в първоинстанционното производство, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Александър Георгиев Пенчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор чрез процесуалния си представител, адв. Мартин Колев от Адвокатска колегия - София, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като моли Върховния административен съд да постанови решение с което да остави в сила обжалваната решение на Административен съд София - град. Претендира направените разноски за които прилага списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в касационното производство дава мотивирано заключение, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като административният съд се е произнесъл по просрочена жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като провери допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на Александър Георгиев Пенчев от гр. Велико Търново, срещу уведомително писмо № 02-040-6500/3034 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С обжалваното решение № 3361 от 18.05.2013 г. постановено по адм. дело № 6203/2012 г. Административен съд София - град, отменил уведомително писмо № 02-040-6500/3034 от 02.10.2011 г. издадено по заявление по заявление на лицето за кампания 2010 г., с което е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ, Схема за национални доплащания на площ и Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. По наведените от административния орган доводи за недопустимост на подадената от жалба, съдът е констатирал, че след като в обжалвания административен акт, уведомително писмо № 02-040-6500/3034 от 02.10.2011 г. не е указано, че подлежи на обжалване пред съд, поради което е приел, че жалбата е процесуално допустима при хипотезата на чл. 140 от АПК и разгледал по същество, като постановил съдебния акт предмет на настоящото касационно производство. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяването на решение от административния съд по подадената жалба от Александър Георгиев Пенчев, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред горестоящият административен орган се произнася с мотивирано решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато органът е едноличен, и в едномесечен срок, когато органът е колективен. Ако компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в рамките на срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, който го е издал, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 АПК). В случая настоящия касационен ответник е обжалвал уведомително писмо № 02-040-6500/3034 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" пред горестоящия административен орган, което ведно с административното преписка е изпратена с придружително писмо изх. № 02-160-6500/37378 от 25.11.2011 г. и същата е постъпила в деловодната система на министерството на земеделието и храните на 28.11.2011 г. /видно от регистрационен индекс № 13-10843 от 28.11.2011 г./ Министърът на земеделието и храните е дължал произнасяне по нея в двуседмичен срок от постъпване на преписката, съгл. разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. "първо" от АПК, който в случая е започнал да тече от 29.11.2011 г. и е изтекъл на 13.12.2011 г. При положение, че той не е сторил това в предвидения от закона двуседмичен срок, земеделският производител е следвало да подаде жалба до съда в двуседмичен срок, считано от 14.12.2011 г. или в срок до 27.12.2011 г. /вторник, работен ден/. Видно от пощенското клеймо с дата 18.05.2012 г. поставено върху плика, с който Александър Георгиев Пенчев е подал жалбата си, същата се явява подадена извън този срок, поради което е просрочена. Произнасянето на горестоящия административен орган извън сроковете по чл. 97, ал. 2 АПК, с което той отхвърля подадената до него жалба, не новира срока за обжалване пред съда на индивидуалния административен акт, издаден от по-долустоящия административен орган. Както беше отбелязано по-горе, срокът за обжалване пред съда тече не от датата на произнасяне на горестоящия административен орган, а от изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 АПК в случай, че органът не постанови решение по жалбата в този срок. Това нормативно разрешение дава възможност на оспорващия да отнесе своевременно спора пред съда вместо да чака произнасяне от горестоящия административен орган, който може и да не се произнесе по подадената жалба. Тъй като жалбата до съда не е постъпила в законния срок, считано от изтичане на двуседмичния срок, в който министърът на земеделието е следвало да издаде решение, оспореният акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е влязъл в сила. В този смисъл, след приключване на първоинстанционно производство и в хода на касационното производството, е постановено Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г. в чиято т. 2 Общото събрание на колегиите във ВАС реши, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и на основание чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да се обезсили, а образуваното първоинстанционно дело прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховния административен съд, четвърто отделение