Решение № 13447 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2010 г.

Решение № 13447 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "Вита Макс" ООД-Варна срещу решение № 2249/28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1819/2009 г. по описа на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1892 от 12.06.2009 г., издадена от кмета на Община Варна. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна- не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа жалба на "Вита Макс" ООД - срещу Заповед № 1892/12.06.2009 на кмета на Община Варна, с която е отказана продажба на недвижим имот частна общинска собственост. Възраженията са, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържала фактически и правни основания за издаването й, неправилно е приложен материалния закон. Видно от писмените доказателства по административната преписка - с разрешение за строеж, издадено през 1977 г. на ТПК "Родина"- е позволено изграждането на "временна дървена барака", по одобрен архитектурен проект, с площ от 355 кв. м. С писмен договор за покупко - продажба от 11.11.2002 г.- ТПКИ "Родина", продава на "Вита Макс" ООД - търговски павилион, монтиран на общинска земя, с площ от 355 кв. м. Установено е, че административното производство е започнало по молба на дружеството от 21.08.2008 г., с искане за закупуване на земя, общинска собственост, върху която е поставен павилиона. Административния орган констатирал, че за квартала в който е общинския терен има влязъл в сила ПУП, според който зоната е ЖП 1, с показатели за ниско етажно застрояване- кота корниз 10 м, начин на застрояване- свободно. Посочено е също така, че съществуващата постройка. При тези данни последвал отказ за продажба с мотиви- изградена е дървена барака, преместваем обект, а не сграда. Въз основа на назначена от съда експертиза е установено, че процесната сграда- се състои от два блока, с бетонни основи, като стените на единия блок са дървени, а на другия - единични тухли, като стените са изолирани със стиропор; покрива е дървена конструкция, покрита с етернитови плоскости, а фасадата е обшита с чамови дъски; в кадастралната основа е отразено наличието на полумасивна сграда. При тези данни по делото, съдът е обсъдил правилата за продажба на имоти, частна общинска собственост без търг или конкурс. Съобразил е нормата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, която създава облекчен режим за продажба на земя, частна общинска собственост без търг или конкурс на собственика на законно построена върху нея сграда. Въз основа на законовата разпоредба, съдът приема, че за да бъде уважено искането на дружеството и да му се продаде общински имот, следва то, дружеството, да докаже, че е собственик на законно построена сграда в имота. Изводът на съда е, че този факт - не е доказан. Въз основа на доказателствата е прието, че постройката от 355 кв. м., е движима вещ, а не недвижим имот - и макар и законно построена, има статут на временна постройка. Прието е, че жалбата е неоснователна и на друго самостоятелно основание - дружеството не е собственик на постройката - представеният по делото договор - не е в предвидената от закона нотариална форма - форма за действителност, поради което същият не е прехвърлил собственост върху сграда, а върху движима вещ. Правилни изводи на съда, които се споделят от настоящата инстанция. В унисон със събраните по делото доказателства - е направения извод, че се касае за сграда имаща временен статут, поради което за собственика й, не налице правото да изкупи при облекчени условия терена върху който е построена. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че се касае за сграда, получила постоянен устройствен статут с влизане в сила на ПУП-ПРЗ, за съответния квартал. Както сочи и първоинстанционния съд - съгласно § 17 от ЗУТ - С решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. С ал. 2 на с. закон е предвидено, че по решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Липсват доказателства, че такава процедура е проведена по отношение на процесната временна постройка. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение