Решение № 16309 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2012 г.

Решение № 16309 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет гр. Габрово, представляван от председателя чрез адв. Попова, срещу решение № 71 от 27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2011 г. на Административен съд - гр. Габрово. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, като се отхвърли жалбата срещу решение № 167 от 21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Габрово за одобряване на ПУП-ПРЗ на Северна зона Габрово (обхват СИЗ, кв. Стефановци, кв. Бойката, кв. Златари и кв. Тончевци) в частта му, касаеща предвижданията за кв. 24, досежно имоти: ПИ 14218.502.225; ПИ 14218.502.234 и ПИ 14218.502.233 по кадастралната карта на гр. Габрово, като неоснователна. Ответникът - Георги Владиславов Ванков, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно решение № 167 от 21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Габрово за одобряване на ПУП-ПРЗ на Северна зона Габрово (обхват СИЗ, кв. Стефановци, кв. Бойката, кв. Златари и кв. Тончевци) в цифров и графичен вид, в частта му, касаеща предвижданията за кв. 24, улична регулация - предвидена улица с о. т. 347, 358, 348, 350, досежно имоти: ПИ 14218.502.225; ПИ 14218.502.234 и ПИ 14218.502.233 по кадастралната карта на гр. Габрово. Решаващият извод на съда касае нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ относно максимално допустимия процент от площта на имотите, който може да бъде отнет с предвижданията на плана. Възприето е становището на вещото лице по допуснатата СТЕ, че имотите на жалбоподателя попадат в зона с неприложена регулация. Прието е, че с обжалваното решение е одобрен ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и следователно за осъществяване на предвижданията с него собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто, а в случая планът предвижда отнемане на 481 кв. м от единия имот, което представлява 37,34% от площта му, и 166 кв. м от другия имот, представляващи 29,85% от общата му квадратура, т. е. над законоустановените проценти. Посочено е, че дори да се касае за план, изготвен по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, следва да се съобрази изискването по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като от имотите не могат да се отнемат площи, по-големи от общата им площ, тъй като ограничението от 25% се отнася както до плана по чл. 16, ал. 1, така и до този по ал. 7 на същата разпоредба от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно, поради смесване хипотезите на ал. 1 и ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. Необосновано и при неизяснена фактическа обстановка, административния съд е приел, че по отношение имотите на жалбоподателя е одобрен ПРЗ на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ. На основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ се изработва ПУП, с който се определят необходимите площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза, предвид § 5, т. 31 ЗУТ не влиза уличната мрежа. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че от имотите на жалбоподателя се отнема площ за мероприятие по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и че те се урегулират на това основание по правилата на чл. 16, ал. 3, 4 и 5 ЗУТ. В съдебно-техническата експертиза е посочено, че от имотите на жалбоподателя се отнема площ само за улица, което индиректно сочи на хипотезата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Категорични доказателства обаче не са събрани в тази насока-одобреният ПУП за кое от посочените в чл. 16 ЗУТ мероприятия се отнася и за кое от тях се отчуждават части от имотите на жалбоподателя. След установяване на горното по делото е възможна преценката за приложимост, респ. неприложимост на изискването за отчуждаване до 25% по ал. 1, чл. 16 ЗУТ, спазени ли са правилата за урегулиране на имотите по реда на чл. 16, ал. 3, както и досежно обезщетението за отчуждените имоти и тяхната оценка по реда на чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Отчуждаване по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е приложимо само за обектите, посочени в нормата. Отчуждаване за улици по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е неприложимо, тъй като плана за улична регулация по чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ е различен план от този по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Той има за предмет само улична регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии, но не включва цялостното регулиране на имотите, нито застрояването на същите. Решаващият извод на съда за незаконосъобразност на обжалвания план се базира единствено на нарушение по чл. 16, ал. 1, предл. последно ЗУТ, без да е обследвана законосъобразността на акта с оглед приложението на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, още повече, че вещо лице в заключението си сочи, че оспореният план е по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, а не такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Предвид това, след отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане и изясняване на фактическата обстановка досежно основанието по чл. 16 ЗУТ и извършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 АПК във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,