Решение № 14435 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2011 г.

Решение № 14435 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Маринов Цончев против решение № 63 от 07.06.2011 г., постановено по адм. дело № 166/2011 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ДК-02-СИР-36/24.02.2011 г. на Началника на РДНСК Североизточен район. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба - Началникът на РДНСК Североизточен район не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен съд - Добрич е приел, че Заповед № ДК-02-СИР-36/24.02.2011 г. на Началника на РДНСК Североизточен район е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/1.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са констативен акт № 2/17.01.2011 г. и № 4/18.01.2011 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект - "Метални гаражи със ЗП 62 кв. м" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположен в УПИ XI-274, кв. 22 по действащия ПУП-ПРЗ на Централна градска част - гр. Добрич е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Същият е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно в обжалваното решение е прието, че не може да се установи по категоричен начин, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 4, предл. първо ЗУТ, но този порок не може да доведе до отмяна на процесната заповед. Неоснователно е твърдението на касатора, че процесният обект не попада в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 5 б. в ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Представените в касационната инстанция разрешение за строеж и др. писмени доказателства, са неотносими и не водят до други правни изводи, тъй като същите са обсъждани и от административния съд, като правилно е прието, че те касаят други обекти, а не процесния строеж. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,