Решение № 332 от 2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 981/2013 г.

Решение № 332 от 2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 981/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалби от подсъдимите Г. А. Г. и Г. И. Т., лични и от назначените им защитници против новата въззивна присъда № 46/26.III. 2013 г. по внохд № 32/2013 г. на АС-Бургас, с която е отменена първоинстанционната оправдателна № 315 от 18.ХII. 2012 г. по нохд № 1137/2011 г. на ОС-Бургас и вместо това двамата са признати за виновни и осъдени: 1. по чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК на по 2 (две) години лишаване от свобода за това, че в началото на м. декември 2003 г. в [населено място], [община], обл. Б., първият до 10.ХII. 2003 г. държал, а вторият му предал огнестрелно оръжие и боеприпаси за него - пистолет "FM HI-P. ", кал. 9х19 мм и 7 патрона за него, без за това да имат надлежно разрешение и 2. по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 във вр. с чл. 115, чл. 20, ал. 2 (за първия), ал. 3 и ал. 4 (за втория) и чл. 54 от НК на по 20 (двадесет) години лишаване от свобода за това, че на 10.ХII. 2003 г. в [населено място], [община], обл. Б. в съучастие - Г., извършител, а Т. - подбудител и помагач, умишлено умъртвили Х. А. Х. от същото село при предумисъл и с користна цел; на основание чл. 23 от НК им е наложено да изтърпят по 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; осъдени са солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди общо 230000 лв., конкретизирано по размер за всеки, а на К. Х. Х. и 1000 лв., обезщетение за имуществени вреди, всички дължими със законната лихва считано от 10.ХII. 2003 г., а на държавата 9240 лв., държавна такса, както и разноските по делото в размер на 1201,91 лв. Наведени са всички касационни основания по съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин със събраните в съгласие с НПК доказателства. Искането на Г. и защитата му е в алтернатива - да се отмени осъдителната присъда и да бъде оправдан или деянието да се преквалифицира по чл. 115 от НК и наказанието намали, а искането на Т. и защитата му е да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Повереникът на частните обвинители и граждански поддържа присъдата да остане в сила. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Жалбите са допустими - от лица с право на касационна жалба и в срока по чл. 350 от НПК, но неоснователни, поради което и въззивната присъда следва да остане в сила. Решението (въззивната присъда) е взето в изпълнение на указанията по решение № 528/29.I. 2010 г. по кнд № 585/2009 г. на III-то н. о. на ВКС, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Анализът на доказателства е логичен и не противоречи на правилата на формалната логика и последователността и взаимната връзка между безспорно установените факти - подс. Г. е посетил два пъти местопрестъплението, за да види жертвата си, да търси и установи удобно време и място за извършване на престъплението, поръчано му от Т., който и осигурява първия път оръдието на престъплението, транспорт до [населено място], а след това и средства за връщане на извършителя от Б. до П., както и транспорт до [населено място] след извършване на престъплението. Установено е оръдието на престъплението и мястото, където е намерено. Няма спор и за пребиваването и поведението на Г. в хотел "Б. ", стая 310 в този град, което, наред с останалите преки доказателства, правилно е дало основание на апелативния съд да възприеме за достоверни ВДС от СРС и свидетелските показания на св. Л. и св. А.. Проверени са възможните версии за мотива за престъплението според предходното касационно решение и изводът, че това е само желанието на извършителя да спечели 2000 лв. се потвърждава от установените по делото факти. Знаейки това, липсата на доказателства за мотива на подбудителя и помагача не се отразява на правната квалификация на извършеното от него деяние. Правилен е и извода, че неустановяването на "основен поръчител" и мотив за извършване на убийството на Х. А. Х. не е пречка за търсене на наказателна отговорност от прекия извършител и неговия подбудител и помагач, съответно Г. и Т. Въззивният съд е дал верен отговор за неоснователност на доводите на подсъдимите и защитата им за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. В случая липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимите престъпление - предумишлено убийство без друг мотив и причина срещу 2000 лв., и наложеното им за това наказание - 20 (двадесет) години лишаване от свобода. По делото не се установяват основания за повече снизхождение към двамата подсъдими. Няма нарушения на закона и в гражданската част. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК съдът