Решение № 1430 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2014 г.

Решение № 1430 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Уърлд карго сървисез" ЕООД, ЕИК 175290853, чрез процесуалния му представител "Адвокатско дружество Райчинова и съдружници", представлявано от адв. Виктория Терзиева и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 87 от 06.01.2014 г. по адм. дело № 3682/2012 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът - "Уърлд карго сървисез" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 231106829 от 22.11.2011 г., издаден от органа по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП София, в частта потвърдена с решение № 372 от 21.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София (понастоящем с променено наименование дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП, досежно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5 184.99 лв. по фактури издадени от "Петрол техника" ЕООД, ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", "Си трейд" ЕООД и ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов". Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Постановеното решение в обжалваната част е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решението е неправилно в частта за разноските, защото съдът е следвало да ни присъди направените разноски в пълния им размер - 1 910 лв. Иска решението, в обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен РА № 231106829 от 22.11.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 372 от 21.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 182.30 лв. по фактури издадени от "Винил Технолоджи" ЕООД и "Никси Роод" ЕООД. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Представените от страна на ревизираното лице доказателства, не са достатъчни, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са реално осъществени. Приложената от съда практика на СЕС е неприложима в настоящия случай, защото спорните доставки не са реални. Иска касационната жалба да бъде уважена и да се отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Уърлд карго сървисез" ЕООД, е взел становище за неоснователност на тази касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срок, от страни по делото, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С решение № 87 от 06.01.2014 г., по адм. дело № 3682/2012 г. по описа на Административния съд - София град е отменен по жалба на "Уърлд карго сървисез" ЕООД, РА № 231106829 от 22.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 372 от 21.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в която е извършена корекция на декларираните резултати поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 8 фактури от "Винил Технолоджи" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2007 г. и от 01.01.2008 г. до 30.04.2008 г., данък върху добавената стойност (ДДС) общо в размер на 6 275.96 лв. и по фактура № 25 от 05.09.2008 г. от доставчика "Никси Роод" ЕООД, през данъчен период м. 09.2008 г. - ДДС в размер на 10 906.34 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в частта, в която е извършена корекция на декларираните резултати поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 506 от 16.01.2008 г. от ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", през данъчен период м. 02.2008 г. ДДС в размер на 940.00 лв.; ДДС общо в размер на 1 354.20 лв. по 4 фактури, издадени от ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов", през данъчни периоди от 01.03.2008 г. до 31.05.2008 г. и м. 08.2008 г.; през данъчен период м. 05.2008 г. ДДС в размер на 811.33 лв. по фактура № 10...0162 от 17.04.2008 г., от "Строителна техника ПБ" ЕООД; през данъчен период 06.2008 г. за ДДС в размер на 1 108.87 лв. по две фактури, издадени от "Петрол техника" ЕООД; през данъчен период м. 07.2009 г. за ДДС в размер на 1 036.59 лв. по фактура № 25 от 05.09.2008 г., от "Си трейд" ЕООД и са присъдени разноски в полза на ревизираното лице в размер на 1493 лв., съобразно уважената част от жалбата. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА в частта с която са установени задължения за ДДС в общ размер на 22 430.70 лв. и съответните лихви, вследствие на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за данъчните периоди м. 08.2007 г., м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04.2008 г. по осем фактури, с предмет на доставка по пет от тях - "изработка на ТИР покривало", по две - "изработка на покривала" и по една - "изработка на таван", издадени от "Винил Технолоджи" ЕООД, с ДДС общо в размер на 6 275.96 лв.; за данъчния период м. 02.2008 г. по една фактура, с предмет на доставка "автомобилен превоз Германия - България", издадена от ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", с ДДС в размер на 940 лв.; за данъчните периоди м. 03, м. 04, м. 05 и м. 08.2008 г. по четири фактури, с предмет на доставка "транспортна услуга", издадени от ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов", с ДДС общо в размер на 1 354.20 лв.; за данъчния период м. 05.2008 г. по една фактура, с предмет на доставка "ремонт на ремарке по протокол 09.04.2008 г.", издадена от "Строителна техника ПБ" ЕООД, с ДДС в размер на 811.33 лв.; за данъчния период м. 06.2008 г. по две фактури, с предмет на доставка "ремонт бензиностанции" и "бензиноколонки - 2 бр.", издадени от "Петрол техника" ЕООД, с ДДС общо в размер на 1 108.87 лв.; за данъчния период м. 09.2008 г. по една фактура, с предмет на доставка "дизелово гориво", издадена от "Никси Роод" ЕООД, с ДДС в размер на 10 906.34 лв.; за данъчния период м. 07.2009 г. по една фактура, с предмет на доставка "навло извън страната", издадена от "Си трейд" ЕООД, с ДДС в размер на 1 036.59 лв. По делото са назначени ССЕ и съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, но за част от спорните фактури незаконосъобразно органът по приходите е приел, че не отразяват реални облагаеми доставки и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказал да признае декларираното право на данъчен кредит. Решаващият съд е обсъдил всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че спорните фактури, издадени от "Винил Технолоджи" ООД и "Никси Роод" ЕООД са издадени по повод реално осъществени облагаеми доставки, които са използвани от ревизираното лице за извършване на основната му дейност. По отношение на спорните фактури, издадени от "Петрол техника" ЕООД, ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", "Си трейд" и ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов", първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките. Съдът е присъдил разноски по делото на ревизираното лице, съобразно уважената част от жалбата. По касационната жалба на "Уърлд карго сървисез" ЕООД: Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на административния съд в обжалваната част е неправилно. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства, от които да се направи извод, че доставките по спорните фактури, издадени от "Петрол техника" ЕООД, ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", "Си трейд" ЕООД и ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов" са реално осъществени. Обосновано е прието, че в процесния казус липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е приложил нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По отношение на процесните фактури, с предмет на доставка "ремонт бензиностанции" и "бензиноколонки - 2 бр.", издадени от доставчика "Петрол техника" ЕООД са представени само процесните фактури, доказателства за плащане и счетоводното им отразяване от жалбоподателя. По делото е установено, че ревизираното лице не разполага с обект "бензиностанции", нито собствени, нито експлоатирани на друго правно основание от него, на които да е направен ремонт. Не е установено ревизираното лице да е разполагало и с бензиновите колонки като стоки. По отношение на процесните фактури, издадени от ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков" - с предмет "автомобилен превоз Германия - България", от "Си трейд" ЕООД - с предмет "навло извън страната" и от ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов" - с предмет "транспортна услуга" по делото са представени единствено спорните фактури, доказателства за плащане и счетоводното им отразяване. По делото не са представени договори за транспорт, товарителници, пътни листа и други доказателства, от които да се направи извод, че доставките са реални. Касационната инстанция намира, че изводите на административният съд са обосновани и законосъобразни. Решаващият съд е обсъдил всички релевантни събрани доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Съдът правилно е приел, че въз основа на установените факти не може да се приеме за доказано извършването на реални доставки от "Петрол техника" ЕООД, ЕТ "Жак Валентиний - Валентин Желязков", "Си трейд" и ЕТ "Тоскана - 5 - Валентин Илчов". Първоинстанционният съд правилно е тълкувал приложимия закон, органът по приходите, обосновано е приел, че данъкът е начислен неправомерно, респективно липсва право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по спорните фактури. Съобразно гореизложеното, първоинстанционния съд е достигнал до извода за материална законосъобразност на оспорения РА в тази част, доколкото ангажираните доказателства (процесните фактури) не обосновават извод за реални доставки. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Счетоводното отразяване на фактурите и извършеното плащане по тях, не влече след себе си автоматичният извод за наличието на облагаема доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В обжалваното решение първоинстанционният съд се е позовал на постоянната практика на СЕС. В Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и Решение по дело С-324/11 изрично се посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В процесния случай това императивно изискване не е спазено, поради което е неоснователен довода на касатора, че решението, в обжалваната част противоречи на практиката на СЕС. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на Решенията на ЕСПЧ по делото "Булвес" срещу България и "Бизнес център за подпомагане" срещу България, тъй като настоящият спор не обхваща въпросите, предмет на цитираните решения на ЕСПЧ. В делото на "Булвес" АД няма спор относно реалността на доставката, а само относно късното начисляване на данъка от доставчика. Неоснователен е доводът на касатора, че решението е неправилно и в частта за разноските. Жалбата е уважена частично, поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил разноски на ревизираното лице, съобразно уважената част от жалбата в размер на 1 493 лв. С оглед на гореизложеното, решението на административния съд в тази част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: По отношение на частта от решението, с която е отменен частично процесният ревизионен акт, касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка. Без да са допуснати процесуални нарушения, съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, от които е приел за установено, че по спорните фактури, издадени от "Винил Технолоджи" ООД и "Никси Роод" ЕООД, е доказано, че отразяват реални облагаеми доставки в полза на ревизираното лице, от което следва, че данъкът по тях е правомерно начислен и е възникнало право на приспадането му. Основната дейност на дружеството през ревизирания период са транспортни услуги, с притежавани от ревизираното лице транспортни средства. От заключението на ССЕ е видно, че спорните фактури съответстват на изискванията за съдържание по чл. 114 ЗДДС, а по отношение на плащането и отразяването им за целите на ДДС не са установени нередности. По отношение на доставчика "Винил Технолоджи" ООД е установено, че същият е разполагал с материална и кадрова обезпеченост, за да изпълни спорните доставки. Процесните доставки - "изработка на ТИР покривало", "изработка на покривала" и "изработка на таван", правилно са отразени като разходи за материали, а не като стока, предназначена за последваща доставка, защото в случая се касае за доставки, които са предназначени за използваните дълготрайни материални активи по основната икономическа дейност на ревизираното лице. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, предмета на доставката по спорната фактура, издадена от "Никси Роод" ЕООД също е свързан с основната икономическа дейност на дружеството. Отразяването на дизеловото гориво общо по счетоводната сметка от конкретна бензиностанция и впоследствие аналитично по автомобили, съответства на изписаното като изразходено за съответния автомобил гориво. Пропътуваните километри от всеки автомобил и необходимото гориво по средни норми на производителя, значително надвишава количеството по конкретната фактура. Съдът правилно е приел, че по делото е установено мястото на получаване на процесната доставка - бензиностанция Враца и получателя на стоката - шофьорите на съответните автомобили, на които е зачислено горивото. Неоснователен е доводът на касатора, че приложената от съда практика на СЕС е неприложима в настоящия случай. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. В хода на ревизията са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. С оглед на гореизложеното е правилен изводът, че получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. По изложените съображения, решението в горепосочената му част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,