Решение № 1067 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2012 г.

Решение № 1067 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Южен централен район против решение № 126/16.07.12 г. по адм. д. № 337/11 г. по описа на Административен съд-Кърджали с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Исмаил Дауд Лютфи в писмено становище на адв. Милушева, надлежно упълномощена, излага доводи относно правилността на решението с молба да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство, образувано по жалба на Исмаил Дауд Лютфи е Заповед № ДК-02-ЮЦР-399/17.06.11 г., с която на осн. чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Вилна сграда", находящ се в поземлен имот /ПИ/ № 000001, землище с. Тополчане с ЕКАТТЕ 72802, общ. Кърджали, обл. Кърджали, в чашката на яз. "Кърджали", извършен от оспорващия Лютфи. С постановеното по делото решение Административен съд Кърджали е уважил оспорването с отмяна на обжалваната заповед по съображения, подробно изложени в мотивите. Решението е постановено след попълване на делото с относими към правилното разрешаване на спора доказателства. Подробно е изложена фактическа обстановка по спора, въз основа на която са възприети решаващи правни изводи. Зачетена е правната стойност на представения по делото инвестиционен проект -заснемане по чл. 145, ал. 5 ЗУТ, въз основа на който и на представеното по делото Разрешение за строеж № 282/16.08.1984 г., е прието, че строежът е извършен при липсата на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му като незаконен. Въз основа на неоспореното от страните и прието по реда на чл. 195 - 203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, писмено заключение на съдебно техническа експертиза, е приел, че процесната сграда представлява сезонна постройка, разрешена по надлежния ред, а не вилна сграда. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е неоснователна. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен е строежът, извършен без инвестиционни проекти и/ или разрешение за строеж. По делото е установено, че за строежа е издадено цитираното по-горе Разрешение за строеж № 282/84 г., към който период на ответника по касационната жалба Лютфи е била предоставена по надлежния ред държавна земя за ползване. По делото е представен инвестиционен проект -заснемане на строежа по чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на изгубените книжа, одобрени/ съгласувани/ за него, видно от записа в разрешението на строеж, приложено на л. 32, на 16.07.1984 г. Като писмено доказателство проектът-заснемане е приет в с. з. на 19.06. 11 г. и не е оспорен от процесуалния представителна административния орган. Следва да се има предвид, че преценката за законосъобразността му е по реда на чл. 216 ЗУТ и в настоящето производство косвен контрол е недопустим. Посочените установявания са дали основание за решаващият правен извод, че строежът, противно на становището на административния орган, е законен, извършен при наличието на одобрени през 1984 г. проекти /възстановени по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ/ и надлежно издадено разрешение за строеж. Ето защо, обжалваното отменително административния акт решение, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, се явява обосновано и законосъобразно. Следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение