Решение № 13943 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2020 г.

Решение № 13943 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Илиев от [населено място], [адрес], с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат А. Дочев при ШАК срещу Решение № 249 от 16.12.2019 г. по АД № 38/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002718002982-091- 001/29.08.2018 г., издаден от С. Пенчева на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Л. Патронова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП град Варна, потвърден изцяло с Решение № 300 от 20.12.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище от юриск. Петрова, я оспорва. Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Н. Илиев срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, са законосъобразни и ги е споделил. Съдът е приел за установено получаването на приходи от продажби на стоки - инструменти и др., изпратени с наложен платеж чрез куриерската фирма "Еконт експрес" през целия ревизиран период. В тази връзка съдът е възприел установеното от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е кредитирал приложената по преписката справка на оптичен носител от куриерската фирма, която е подписана с електронен подпис от съответните служители. Прието е също така, че от заключението на вещото лице по делото е налице пълнота от данни за вида на стоките, количествата, цените, датите, местата на доставка и получателите на пратките. Съпоставката на данните за получените от ревизираното лице суми по наложени платежи и парични - пощенски преводи, с данните от файловете от базата данни на куриера за подадените пратки, позволява еднозначно установяване на предмета на всяка една продажба. Съдът е счел, че жалбоподателят не е опровергал по чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт предвид, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Затова в решението е прието, че безспорно е установено, че на жалбоподателя с ревизионния акт са определени публични задължения и същият е материално законосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил редица доводи на жалбоподателя относно формата не само на обжалвания ревизионен акт, но и на заповедта за възлагане на ревизия, като правопораждащ юридически факт за започналата ревизия и представляващ ИАА, който следва да има определена форма и съдържание. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно действителността на ревизионния акт, както и относно спазването на изискуемата от закона форма на заповедта за възлагане на ревизия, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Обсъдено е и основното възражение на ревизираното лице, че всички продадени от него стоки са негова лична собственост или оставени в наследство. В тази връзка са обсъдени свидетелските показания на Н. Илиева – съпруга на жалбоподателя, като правилно е посочено, че същите са общи и не установяват по категоричен начин тезата на жалбоподателя. Предвид оборимата презумпция, съдържаща се в чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на касационния жалбоподател е било с всички допустими доказателства и доказателствени средства да опровергае констатациите на ревизионния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е оспорвал извършваната от него дейност по продажба чрез куриер на стоки на значителна стойност, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, не е имало и спор относно автентичността на подписите, положени за получател от негово име в платежните документи, по реда на чл. 193 от ГПК, нито пък е искано по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал съответни писмени доказателства. Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че въпреки указаната доказателствена тежест както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват правен извод, различен от този на органите по приходите. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че в случая се касае до доходи от друга стопанска дейност по смисъла на Глава Пета, Раздел Трети от ЗДДФЛ, като изцяло обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане за неотчетените приходи, от дейност търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен тъговен по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като съответно са взети предвид и разходите и са приспаднати на основание чл. 28 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за всеки един от процесните данъчни периоди. Съответно следва да се приеме относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, че правилно приходните органи са приели, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, са във връзка с икономическа му дейност, търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен търговец, са дължими и определените за внасяне вноски. Предвид правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни задължения, то и тези вноски са правилно установени в хода на ревизията. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид депозираното по делото писмено становище на ответника по касация, в която се съдържа и искане за юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи в размер на 1 638. 47 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение