Решение № 13790 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2010 г.

Решение № 13790 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Станка Борисова Петрова от гр. София и от Кмета на Район"Люлин", Столична община, против решението от 4.12.2009 г., постановено от Административен съд София-град, II отделение, 34 състав, по адм. д. № 1241/2009 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № РД-09-556/4.12.2008 г. на кмета на район "Люлин", Столична община В ЧАСТТА, с която площта от 565 кв. м. на имот пл. № 5100274,обозначена по бекви Е-Ж-Р-Е, оцветена с кафяв цвят на комбинираната скица, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице Василка Дамянова, неразделна част и от решението и подписана от съдебния състав и вместо нея е определил като незастроена тази част от имота. В останалата част е отхвърлил жалбата на Станка Борисова Петрова срещу цитираната заповед на кмета. Жалбата на Станка Борисова Петрова е насочена срещу решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата, а на кмета -към частта от решението, с която е отменена частично оспорената заповед и е определена като незастроена площта от имота от 565 кв. м. За да постанови решението си съдът е приел следното: От представеното по делото и неоспорено от страните експертно заключение се установява, че площта в размер на 565 кв. м. -част от УПИ III, кв. 5,отреден за СГНС-за детски комбинат, е незастроена и представлява затревен терен, върху който няма изградени постройки и елементи от инженерната инфраструктура. При тези данни е направил извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна в тази си част, тъй като тя не е застроена. В останалата част е приела жалбата за неоснователна, тъй като площта от 1027 кв. м., обозначена по букви ЖЗИКЛФУТСРЖ на комбинираната скица, представлява терен в междублоковото пространство на блокове 425 и 428,част от УПИ I, кв. 5.Въпреки, че в експертното заключение е посочено, че тази площ е незастроена поради отреждането за комплексно жилищно строителство, вещото лице е установило, че върху нея е приложено озеленяване с изградени асфалтирани пътеки. Налице е фактически осъществено мероприятие, което обстоятелство е относимото в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба на Станка Борисова Петрова се правят доводи за неправилност на решението в оспорената му част като необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, изразяващи се в следното: В експертизата на вещото лице за площта от 1027 кв. м. е записано"незастроена площ", след което в скоби е отбелязано/приложено озеленяване/, въпреки, че в заключителната част на заключението и в изявленията си в съд. заседание вещото лице изрично твърди, че няма отреждане за такова. Изказът на вещото лице, който е възприет и от съда в обжалваното решение оставя впечатление, че за имота има отреждане и то е приложено, но същото е невярно и опровергано от самото вещо лице. Съдът, воден от съображението, че не следи за законосъобразността на изграденото, а само за фактическото положение е направил грешният извод, че върху имота има реализирано мероприятие, в случая-озеленяване. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за нещо "реализирано"или "изградено"като законово основание за определяне на площта като застроена. По делото не е изследвано, а от експертизата не може да се направи еднозначен извод дали процесните зелени площи са резултат от целенасочено озеленяване или от естествено затревяване. От заключението не може да се направи и еднозначен извод дали асфалтираните пътеки, които не са отразени на скицата, са в изпълнение на отредено мероприятие и дали обслужват нещо. Асфалтирането на терена не по предвидено мероприятие и не обслужващо такова, не може да се квалифицира като строителна дейност или съоръжение по смисъла на параграф 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба на кмета на Район"Люлин", СО, се правят доводи за неправилност на решението в оспорената му част, в която е отменена частично заповедта на кмета относно частта от имота в размер на 565 кв. м. по букви Е-Ж-Р-Е на скицата към заключението на вещото лице., като необосновано и постановено в нарушение на закона. Неправилно съдът е приел, че по отношение на тази част от имота не са реализирани мероприятията, за които е отчужден, нито има извършени други благоустройствени мероприятия. Теренът е затревена площ, която се поддържа от район"Люлин"като такава и в тази връзка следва да се приеме, че тя е зелена площ-реализирано мероприятие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: И двете касационни жалби са допустими, но неоснователни. Правилно и законосъобразно е решението на съда, постановено в съответствие с материалния закон. В уважената част съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен по чл. 144, ал. 4 от ППЗСПЗЗ орган. Правилно е определена свободна площ от имота в съответствие със заключението на вещото лице. Имотът правилно е определен като застроен съгласно чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, тъй като в тази част се касае за междублоково пространство, което е незастроено и е отредено за комплексно жилищно строителство с приложено озеленяване, с изградени асфалтови пътеки, имотът не може да се възстанови в реални граници. Неоснователна е и втората касационна жалба по отношение на площта от 565 кв. м, отреден за СГНС - за детски комбинат, това мероприятие не е изпълнено и тази площ е празна. Неоснователни и неподкрепени с доказателства са доводите в жалбата във връзка със застроената площ. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и доводите на страните и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Неоснователно се поддържа в касационната жалба на кмета на Район"Люлин", СО, че площта от 565 кв. м. неправилно е приета от съда като незастроена, тъй като върху нея било реализирано озеленяване. Видно от заключението на вещото лице, този терен попада в УПИ II с отреждане за детски комбинат, което мероприятие не е реализирано. При положение, че не е реализирано основното мероприятие не може да се възприеме тезата на касатора, че върху тази част от имота е реализирано благоустройствено мероприятие, съпътстващо основното. Естественото затревяване на терена не може да се счете за изпълнение на мероприятие. Неоснователни са и доводите в касационната жалба на Станка Борисова Петрова, че площта от 1027 кв. м. е незастроена, тъй като не е установено от данните по делото, че върху тази площ е реализирано каквото и да е мероприятие, включително "озеленяване". Тази част от имота попада в УПИ I, отреден за КОМПЛЕКСНО ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, което реализирано, намира се между блокове № 425 и 428 и върху тази част, съгласно заключението на вещото лице е приложено озеленяване с изградени асфалтирани пътеки. В конкретния случай озеленяването представлява благоустройствено мероприятие, съпътстващо основното реализирано комплексно жилищно строителство, с оглед на което правилно съдът е приел, че тази площ не може да се определи като незастроена. Тя представлява междублоково пространство, върху което е реализирано зелено строителство, обслужващо основното реализирано мероприятие. Изградените алеи и озеленяването на терена са част от инфраструктурата на реализираното комплексно жилищно строителство. По изложените съображения оспореното съдебно решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,