Решение № 3334 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Г. Х. А., с постоянен адрес: [населено място], общ. Кърджали, обл. Кърджали, действаща чрез надлежно упълномощен адвокат, против решение 1326/17.10.2024 г., постановено по административно дело 308/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение 2153-08-141/11.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане РП-3-08-01598319/29.05.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) при ТП на НОИ Кърджали; 2) жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ Кърджали разноски по делото в размер на 100 лв. Поддържа се в касационната жалба, че решението на съда е незаконосъобразно поради противоречия с материалноправните разпоредби и необоснованост (относимо към отменителните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), както и поради несъответствие с целта на закона (което е неотносимо към уредените в чл. 209 от АПК касационни отменителни основания). Аргументирана е теза, че обезщетението е добросъвестно получено, поради което не се дължи връщането му. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 29.05.2024 г. на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е наредено прихващане от изискуемо вземане на Г. Х. А. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане за периода май 2024 г., сума в размер на 933 лв. главница. Контролният орган е посочил, че дължимото вземане е постановено с предходно разпореждане (от 19.02.2024 г.), издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, съгласно което лицето следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на 14159.19 лв., от които 10851.44 лв. главница и 3307.75 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Към 29.05.2024 г. е погасена част от задължението в размер на 7096.86 лв. главница, като към тази дата оставащото задължение на лицето е 7334.51 лв., от които 3754.58 лв. главница, 3307.75 лв. лихва и 272.18 лв. допълнително начислена лихва до 29.05.2024 г. Разпореждането за прихващане е атакувано от Г. Х. А. по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 11.07.2024 г. е отхвърлил жалбата й. Горестоящият административен орган е посочил, че поради липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждането от 19.02.2024 г. за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите по това разпореждане суми подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от същия кодекс, или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. За да не уважи сезиралата го жалба Кърджалийският административен съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че по вмененото с разпореждането от 19.02.2024 г. на Г. А. задължение за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, подлежащо на предварително изпълнение съгласно чл. 117а, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 от КСО, не е погасена цялата дължима сума от адресата в срока за доброволно изпълнение, което е породило правомощието по чл. 114, ал. 5 от КСО на контролния орган за издаване на разпореждането от 29.05.2024 г. за прихващане на задълженията на лицето към ДОО при наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспореният пред него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО. Размерът на удръжките е върху цялото вземане, съгласно разпоредбата на чл. 114а от КСО. За пълнота следва се акцентира върху това, че поставеният въпрос пред административния съд и в касационната жалба относно различните последици при добросъвестно или недобросъвестно получено обезщетение е неотносим въпрос в настоящето производство, тъй като вече е бил разрешен с издаването на разпореждането от 19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Допустимият спорен въпрос в настоящето производство е размерът на сумата за прихващане, ликвидни и изискуеми ли са сумите за прихващане, насрещни между страните ли са вземанията, допустим ли е способът за погасяне на задължения и размерът, до който може да бъде извършено прихващане от органа от вземането на длъжника. Тези въпроси са били обсъдени в мотивите на решението и по тях няма възражение в касационната жалба, освен за добросъвестността на полученото обезщетение, което следва да бъде възстановено, който въпрос е извън предмета на настоящето административно производство, както правилно е посочил и административният съд в решението си. При споделяне напълно на мотивите на съда, към което касационният съдебен състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,