Решение № 4570 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2012 г.

Решение № 4570 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Варна-Район" Владислав Варненчик" при Община Варна, против Решение № 2980/16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2594/2008 г. на Административен съд Варна, с което е изменена негова Заповед № ПР-116 от 14.08.2008 г. за одобряване на оценка за извършени подобрения в част от ПИ № 424 по КП, попадаща в новообразуван имот № 1237 по ПНИ на местност "Ментеше", землището на кв. "Владиславово", гр. Варна, като оценката е увеличена от 46 лева на 105.50 лева и кметство Район "Владислав Варненчик" при Община Варна е осъдено да заплати на Силияна Василева Тодорова направените по делото разноски в размер на 800 лв., само в частта му по отношение присъдените разноски. В касационната жалба изрично се сочи, че се оспорва решението само в частта му относно присъдените в полза на Силияна Василева Тодорова съдебни разноски, по основание и размер, като се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Релевира довод, че съдът не е съобразил тази част от решението с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и въобще неправилно присъдил съдебни разноски в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство при положение, че оспореният акт е само изменен, не и отменен. Иска отмяна на решението в оспорената част. В о. с. з. на ВАС не изпраща представител С протоколно определение от 27.03.2012 г. втората касационна жалба против същото решение, наименована - сигнал, подадена от Силияна Василева Тодорова, с допълнение към нея от 16.01.2012 г., е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, предвид подаването й след законоустановения преклузивен срок. Заинтересованите страни не изпращат представител и не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на заплатеното възнаграждение, но това може да стане само по искане на насрещната страна. Посочва, че приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските, като в случая това условие не е изпълнено. Намира решението в частта за разноските за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в оспорената му част, след като е изменил обжалвания административен акт, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът присъдил своевременно поисканите разноски по делото. За тях е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 289 от делото/, както и доказателства за заплащането им - заплатен адвокатски хонорар от 500 лв. по договор за правна защита и пълномощно от 5.11.2008 г. с попълнена графа за действително внесена сума /л. 53 от делото/ и депозит за експертизи, видно от представените по делото вносни бележки. Решението е правилно в оспорената част. Разноските са поискани в о. с. з. на 16.12.2011 г., преди приключване на съдебното дирене и даване ход по същество, т. е. са заявени своевременно. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, са доказани по основание. Те са доказани и по размер, предвид представените писмени доказателства за заплащане на присъдените суми. Ответникът не е направил в срок възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което правилно сумите са присъдени в пълния им и доказан размер. Впрочем, даже да бе направено такова възражение, с оглед нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от посочената наредба, в настоящия случай то би било неоснователно. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на решението в оспорената му част. То не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила в оспорената му част. По изложените съображения и на основание чл. 211, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,