Решение № 13673 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2014 г.

Решение № 13673 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез пълномощника си, против решение № 2258 от 9.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4156/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-188/6.08.2013 г. по отношение установените задължения за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт в оспорваната част поради допуснати нарушения на материалния закон. Иска отмяна на решението в тази част и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да потвърди издадения акт в частта, с която са установени задължения за заплащане на такса за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Ответникът - Калинка Вълчева Илиева, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Пред касационната инстанция като ответници са конституирани наследниците на ответницата, починала в хода на производството - Антон Андонов и Милен Андонов. Последните не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение в оспорваната част, намира касационната жалба за неоснователна. Калинка Вълчева Илиева е оспорила пред първоинстанционния съд акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-188/6.08.2013 г., на инспектор "КРД" при дирекция "Местни данъци" към Община Варна, с който са определени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2012 г. в общ размер на 1 098,85 лв, от които 915,64 лв. - главница, и 183,21 лв - лихви за недвижими имоти, находящи се в гр. Варна. Актът е издаден след извършена проверка по подадени от лицето декларации по чл. 14 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Установил е, че процесните имоти: парт. № 3903270970006 - Имот пл. № 1679 по плана на ЗПЗ, местност "Корията", с площ от 1 135 кв. м, парт. № 3903270970004 - Имот пл. № 911 по плана на ЗПЗ, местност "Планова", находящ се в землището на гр. Варна, с площ 3 730 кв. м, парт. № 3903270970008 - Имот пл. № 462 по ПНИ на местност "Балъм дере" находящ се в землището на гр. Варна, с площ от 1 002 кв. м. и парт. № 3903270970007 - Имот пл. № 1668 по Помощния план на ж. к. "Вл. Варненчик", в местност "Арап бостан", находящ се в землището на гр. Варна, попадат в строителните граници на града и в райони, за които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за съответните години, с изкл. на имот пл. № 462 по ПНИ на местност "Балъм дере", парт. № 3903270970008 за 2010 г. По делото е приета и неоспорена СТИЕ, която дава заключение, че липсват доказателства за реалното и ежемесечно извършване на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" по отношение на процесните имоти, както и че последните са неоградени, незастроени, не са електрифицирани и водоснабдени, не се ползват от собствениците, както и няма поставени сметосъбиращи съдове. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган, не е ангажирал доказателства, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесните имоти са реално извършени от Община Варна, както и че не е установено предоставянето на услуга по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, онагледено в снимковия материал от заключението. Съдът е заключил, че в противоречие с материалния закон (чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ), с процесния АУЗД на жалбоподателката са вменени задължения за ТБО по отношение на компонентите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Решението е правилно. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържане на тяхната чистота в рамките на определените от местната власт граници на населените места. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Предоставянето на услугата по чл. 71, т. 2 ЗМДТ не е обвързано и не зависи от предоставянето или, съответно, непредоставянето на услугата по т. 1. В този смисъл, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Решаващият съд правилно е приел, че административният орган не е доказал реалното извършване на спорната услуга, за която е начислена местната такса. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Предвид гореизложеното, неоснователно е възражението на касатора, че такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя само от принадлежността на имота към населеното място, дори и услугата да не се извършва по отношение на имота. Предвид изложеното, решението на Административния съд - Варна в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд