Решение № 3369 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 39/2016 г.

Решение № 3369 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 39/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на ректора на Академията на МВР против решение по адм. д. № 8938/2015 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, тъй като дисциплинарните нарушения на служителката са доказани. Тя е възприела заповедта на заместник-декана всички служители и курсанти да присъстват на мероприятие на 21 и 22 май 2015 г. и не я изпълнила. Второто нарушение също е доказано. Учебното занятие не е проведено, а по учебно разписание трябва да се проведе между 12 и 14 ч. В писмените обяснения от 7.08.2015 г. не е оспорено неспазването на разписанието. Обратно-служителката признава, че е дала казус в 12.30 ч. на тримата останали курсанти, като закъснението е поради лични ангажименти.

Ответната страна С. И. М.-Пройнова оспорва касационната жалба. Твърди, че на 21 май 2015 г. се е намирала в сградата на АМВР, което може да бъде проверено от колеги и др. служители, за отбелязване на тържество на писмеността и културата. Не знае, нито е виждала заповед за задължително присъствие на спортни мероприятия. Твърди, че по устно разпореждане занятията се провеждат от 12.00-12.30 ч. и от 13.00 до 14.00 ч., като на датата 5.06.2015 г. е закъсняла по лични причини. Освен това твърди, не на 8 юни 2015 г. същият курс не е провел часове, защото другият асистент не е бил на работа, но за този случай не е наказан.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по съображения различни от правните изводи в първоинстанционното решение.

С решение № 6219/20.10.2015 г. по адм. д. № 8938/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е отменена заповед № № 4581з-724/21.08.2015 г. на ректора на Академията на МВР, с която на С. И. М.-Пройнова е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца" за две дисциплинарни нарушения извършени на 21, 22 май 2015 г. и на 5.06.2015 г.

1. Съдът правилно приема, че не е извършено нарушение на 21 и 22 май 2015 г. по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР неизпълнение на устна заповед на прекия ръководител ВПД декан на факултета ПБЗН, за което се предвижда наказание "порицание" за срок от 6 месеца по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В административното производство е установено, че на заседание на 19 май 2015 г. на деканския съвет ВПД декан на факултета в присъствие на началници на курсове, представители на планов отдел и ръководители на катедри е заповядал всички служители и курсанти от факултета на 21 и 22 май 2015 г. да присъстват на спортно мероприятие. Ръководителят на катедра " Управление на безопасността и превенция" е уведомил С. П. за спортното мероприятие, за което тя признава в обяснения от 27 май 2015 г. Следователно е установено следното:

1.Налице са данни за устна заповед на декана и

2.Съобщаване на С. П. за спортното мероприятие от ръководителя на катедрата.

Няма доказателства, че прекият ръководител на служителката ръководител на катедрата, е разпоредил на С. П. да присъства на спортното мероприятие, нито има данни, че същият е довел устната заповед на декана до нейното знание. Прекият ръководител В. С. в докладната записка от 25.05.2015 г. само е посочил, че служителката не е присъствала. Липсата на доказателства за устна заповед, която да разпорежда на С. П. да извърши нещо по служба е достатъчно основание да се приеме, че няма нарушение. Съдът приема, че не е спазен чл. 6, ал. 5 от И. I.-2813/2011 г. в смисъл, че ако служителят прецени, че заповедта е неправомерна е длъжен да посочи основания си на началника, който следва да я потвърди писмено. Разпоредбата сега е възпроизведена изцяло в чл. 5 от Инструкция № 8121з-470/27 април 2015 г., приложима за казуса. По делото няма никакви данни на служителката да е разпоредено да извърши нещо, поради което няма и данни тя да е посочила основания за неправомерност на разпореждането или заповедта.

2. Съдът необосновано обаче приема, че не е допуснато и второто дисциплинарно нарушение на 5.06.2015 г. -непровеждане на учебно занятие с курсанти от четвърти курс по учебно разписание от 12 ч. до 14 ч. с довод, че от представеното разписание на л. 53 не ставало ясно използваните абревиатури за коя дисциплина се отнасят и кой е преподавателят.

Направеният извод не съответства на очертания предмет на спора, нито на събраните по делото доказателства. Жалбоподателката признава и в дисциплинарното и в съдебното производство, че по график провежда учебни часове упражнения в петък между 12.00 и 14.00 ч. На 5.06.2015 г. учебният час не започнал в 12.00 часа, защото е имала лични проблеми и закъсняла с 25 минути. От курсистите останали само трима, останалите напуснали учебната зала. На тримата курсисти е дала за решаване казус в 12.30 ч. (стр. 3 от първоначалната жалба ) и си тръгнала. Защитната й теза е, че е дала казуса като учебно занимание.

Не е спазено Учебно разписание № 4581р-1953/24.02.2015 г. и чл. 42, т. 1 и т. 4 от Правилника за устройството и дейността на АМВР. Служителката не оспорва фактите, а ги обяснява с лични ангажименти и подход към учебните занимания. За това нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта е определено наказание " порицание" за срок от 6 месеца до 1 г. на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

За двете дисциплинарни нарушения дисциплинарно -наказващият орган е определил общо наказание "порицание" за срок от 6 месеца, трето по тежест като вид наказание по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР, но с минималния срок. Настоящият съдебен състав приема, че второ дисциплинарно нарушение е извършено. Наказанието обаче не е индивидуализирано. Цитиран е текстът на чл. 206, ал. 2 от АПК без да има посочени конкретни обстоятелства относно поведението на служителя, заради които административният орган не налага по-леко наказание по чл. 199, т. 6 от ЗМВР "писмено предупреждение" за дисциплинарно нарушение закъснение, преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. След като първото нарушение на служебната дисциплина не е извършено, а за доказаното второ нарушение дисциплинарното наказание не е индивидуализирано в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като краен резултат решението следва да бъде оставено в сила при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение