Решение № 8122 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София, чрез адв. Димитрова, срещу решение 3952/15.06.2023 година на Административен съд гр. София по адм.д. 173/2023 година. С последното е отменена негова заповед 425/07.12.2022 година и преписката му е върната за ново произнасяне по заявление с вх. 01-909/03.06.2022 година на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД (заявител с предишно наименование Ню Бояна Филм ЕООД). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК- допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не анализирал въпроса досежно момента, от който било допустимо да се започне работа по проекта с оглед изискването за стимулиращ ефект на държавната помощ по смисъла на чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 651/2014 година. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз било отхвърлено с лаконични мотиви. Втори състав на Финансовата комисия нямал правомощие да извършва преценка за съответствие във връзка с изискването за стимулиращ ефект на държавната помощ по смисъла на чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 651/2014 година. Окончателната преценка била на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София. Но тъй като Втори състав на Финансовата комисия не извършил финансова оценка и не одобрил размер на допустимите разходи по проекта, изпълнителният директор нямал друго правомощие, освен да откаже издаване на удостоверение за одобряване на размера на разходите по проекта на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД Торбалан/Bagman на основание чл. 57, ал.9 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД срещу негова заповед 425/07.12.2022 година. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, като приема, че делото е без конкретен материален интерес.

С нарочна молба за отправяне на преюдициално запитване до СЕС поставя като относими за правилното решаване на спора по същество въпросите досежно допустимостта на разписаната двуетапна национална процедура за кандидатстване по схема за държавна помощ с оглед изискванията на Регламент (ЕС) 651/2014 година и изпълнението на изискването за стимулиращ ефект по смисъла на чл.6, пар.2 от същия Регламент.

Ответникът по касационната жалба, НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД, чрез адв. Методиева, прави възражение за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в отговор на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

По молбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС поставя като относими за правилното решаване на спора по същество въпроси по седем пункта, като иска тълкуване на съображение 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) 651/2014 година и принципа за стимулиращ ефект на държавната помощ по смисъла на чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 651/2014 година във връзка с фактите по спора, националната регламентация по предоставяне на помощта, както и принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на защита на инвестициите и свободната стопанска инициатива.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение 12476/13.12.2023 година жалбата и доказателствата по адм.д. 11097/2023 година по описа на Върховния административен съд са присъединени за съвместно разглеждане към адм.д. 11096/2023 година по описа на Върховния административен съд.

Подадена е частна жалба на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД, чрез адв. Методиева, срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5646/21.09.2023 година по адм.д.173/2023 година по описа на Административен съд София-град, в частта с характер на определение, с което не се уважава молбата му с правно основание чл. 248 ГПК. ЕООД-то излага съображения за основателност на частната жалба поради материалния интерес в процедурата по предоставяне на държавна помощ в максимален размер от 2 000 000 лева.

Ответникът по частната жалба заявява липса на материален интерес по делото предвид недопустимостта на заявлението за държавна помощ.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната и частната жалби, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същите са подадени в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол за правилност съдебен акт.

Производството пред Административен съд гр. София е образувано по жалба на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД, гр. София, срещу заповед 425/07.12.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, в частта по т. ІІ, с която е отказано издаване на удостоверение за одобряване на разходите по проект Торбалан/Bagman игрален филм по чл. 35е, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), внесен от заявителя НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД (заявител с предишно наименование Ню Бояна Филм ЕООД) с вх. 01-909/03.06.2022г.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при нарушаване на процедурата по издаването му, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. Съдът е установил фактическата обстановка въз основа на анализ на доказателствата по спора, като правилно искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е отхвърлено като ирелевантно за правилното решаване на спора.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

Анализът на доказателствата обосновава извод за вярно установена от АССГ фактическа обстановка, както следва:

1.НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД подава до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център заявление рег. 21ВР015/И от 13.04.2022г. ( 01-590/13.04.2022г.), с което иска регистрация на проект за възстановяване на разходи по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона филмовата индустрия (ЗФИ).

2.Заявлението от 13.04.2022 г. представлява образец Приложение 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ). В заявлението се декларира, че за първи път се подава такова заявление и че не е предприемана работа по проекта или дейност по него преди подаване на това заявление. Към същото е приложен Квалификационен тест, сценарий на проекта на български език, декларация за наличието на информация, която следва да се разглежда като конфиденциална, справка за платена такса и пълномощно.

3.Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи извършва проверка на раздел А от Квалификационния тест, постъпил със заявлението от 13.04.2022г., като поставя оценка 7 точки, обективирана в Протокол 4 от 10.05.2022 г.

4.На основание чл. 51а, ал. 4 от ППЗФИ от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център е издадено удостоверение 15/10.05.2022 г. с което е регистриран като одобрен заявеният от НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД проект: игрален филм с продължителност над 70 минути. В удостоверението е отразена получена оценка от 7 точки по раздел А от Квалификационния тест с протоколно решение 4/10.05.2022г.

5.Със заявление рег. 01-909/03.06.2022 г. НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД иска одобряване на размера на разходите, които ще подлежат на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ. Заявлението от 03.06.2022 г. представлява образец Приложение 16а към чл.57, ал. 2 ППЗФИ, в което е отразено, че проектът представлява игрален филм с продължителност над 70 минути. Същият продължава 45 снимачни дни - от 04.07.2022 г. 19.08.2022 г. Отразен е следният общ размер на допустимите разходи, за които се иска възстановяване 10 016 733 лева, а като общ бюджет на проекта е посочена сумата от 13 460 918 долар /USD/. В заявлението е посочено, че са представени следните документи: Квалификационния тест раздел Б; календарно постановъчен план на проекта; разчет на броя на дните за снимки; общ бюджет на проекта; финансов план; доказателства за осигуряване на 75% от финансирането; детайлен бюджет с подробен списък на планирани допустими и недопустими разходи; документи, удостоверяващи придобиване на права върху сценария; сценарий на проекта; доказателства за публичен показ на аудио визуално произведение, което е произведено през последните пет години; доказателства за опит на продуцент или доставчик на филмопроизводствени услуги; предварителен списък на артистични и технически позиции, планирани да бъдат ангажирани в проекта и декларации.

6.Със заповед 369/08.11.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център е наредено да се свика на 11.11.2022 г. заседание на Финансовата комисия - Втори състав, на което да се извърши експертна оценка за подадени проекти, сред които е и този на жалбоподателя.

7.На 11.11.2022 година е проведено заседание на Втори състав на Финансова комисия за одобряване размера на разходите на проекти по схема за държавни помощи по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ, на което е взето решение, обективирано в Протокол 5 от същата дата, за отказ за разглеждане на проекта на жалбоподателя НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД поради недопустимост съобразно действащите правила и е предложено на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център да постанови отказ за издаване на удостоверение на проекта Торбалан за одобряване на размер на разходите за възстановяване, съгласно чл. 57, ал. 9 ППЗФИ.

8.Финансовата комисия е приела, че заявлението по приложение 16а е подадено на 03.06.2022г., като на основание чл. 37, ал. 4 ППЗФИ е установила, че предподготовката и подготовката на филма е завършила, а снимачният период е с фиксиран период от 01.06.2022 г. до 19.08.2022 г. Направен е извод, че проектът е недопустим за разглеждане от комисията, тъй като е нарушено изискването на чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014 г., а именно към датата на подаване на заявлението по приложение 16а работата по проекта е започнала.

9.Със заповед 393/18.11.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център е наредено на Финансовата комисия - Втори състав да преразгледа проекта Торбалан и да извърши финансова оценка, като предложи или откаже одобряването на размера на разходите. Посочено е, че началото на процедурата започва с подаване на заявление по приложение 5б и след това заявителят е в състояние да започне работа по проекта, като по този начин е спазено изискването на чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014 г. Работата по проекта е започнала след подаване на заявление по приложение 5б. Финансовата комисия нямала правомощия да проверява допустимостта на проекта.

10.На 30.11.2022 година е проведено ново заседание на Втори състав на Финансова комисия. От протокол 4 от 30.11.2022 г. се установява, че е взето решение за потвърждаване на предходното решение от 11.11.2022 г. да се откаже разглеждане на проекта Торбалан поради недопустимост и е предложено на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център да постанови отказ за издаване на удостоверение на проекта Торбалан за одобряване на размер на разходите за възстановяване съгласно чл. 57, ал. 9 от ППЗФИ. Финансовата комисия е посочила, че разполага с правомощията да се произнесе по допустимостта на проекта, с който заявителят кандидатства за държавна помощ, за което се е позовала на разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 3 ЗФИ. Комисията е приела, че съгласно чл. 43, ал. 1 ППЗФИ и чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014г. е необходима следната информация за проекта: а). наименование и големина на предприятието; б). описание на проекта, включително неговата начална и крайна дата; в). местонахождение на проекта; г). списък с разходите по проекта; д). вид на помощта и размер на публичното финансиране, необходимо за проекта. Според комисията тази информация се предоставя от кандидата със заявление по приложение 16а, поради което работата по проекта трябва да започне след подаване на същото заявление. Според комисията проектът е недопустим поради нарушение на чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014г., тъй като работата по проекта е започнала към датата на подаване на заявлението по приложение 16а. Допълнително се посочва, че проектът е непълен, тъй като не съдържа основни параметри като финансов план, позволяващи на комисията да направи експертна оценка и да приеме размерите на общия бюджет на проекта, размерите на допустимите разходи и размерите на средствата за възстановяване.

11.С оспорената Заповед 425/07.12.2022 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център (ИА НФЦ), на основание чл. 57, ал. 9, вр. чл. 47, ал. 9, изр. 2 ППЗФИ, в частта по т. II е отказал издаването на удостоверение за одобряване на размер на разходите на проекта Торбалан игрален филм по чл. 35е, ал. 2, т. 1, б. а ЗФИ с продължителност 70 минути, внесен със заявление вх. 01-909/03.06.2022 г. на Ню Бояна София ЕООД. В мотивите на акта е отразено, че финансовата комисия е отказала да разгледа проекта като недопустим, тъй като към датата на подаване на заявление по приложение 16а работата по проекта е била започнала. В оспорваната заповед е изразено становище, че не се приемат аргументите на финансовата комисия. Посочено е, че съгласно чл. 57, ал. 9 ППЗФИ изпълнителният директор на ИА НФЦ издава удостоверение за одобрения размер или отказва издаването на такова удостоверение само и единствено въз основа на оценката, съответно на одобряването на размера на разходите, извършено от страна на Финансовата комисия втори състав. Тъй като изпълнителният директор на ИА НФЦ не разполага със законови правомощия сам да извърши финансова оценка и да определи и одобри разходите на кандидата, неговата възможност в случая е единствено да откаже издаване на исканото удостоверение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка отнесена към приложимото право АССГ е направил правилен извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма.

Оспорваната заповед е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, който е компетентният орган по чл. 57, ал. 9 ППЗФИ (в относимата към датата на издаване на административния акт редакция) да отказва издаването на удостоверение за одобряване на размер на разходите на заявения проект. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка.

Касационната инстанция приема за правилен извода на АССГ за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на заповедта, представляващо и основание да се приеме нарушение на материалния закон:

В действителност, административното производството е по повод искане за държавно подпомагане по реда на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ - схема за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми.

Последната се състои в двустепенен контрол на заявленията (проекти) - от национална комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи (чл. 51а от ППЗФИ) и Втори състав на финансовата комисия (чл. 57 от ППЗФИ).

Спорът пред състава на АССГ и пред настоящия съдебен състав е относно произнасянето на Втори състав на финансовата комисия. Националната комисия по чл. 51а от ППЗФИ е приела, че проектът е допустим, поставила е оценка 7 точки, като е последвало издаване на удостоверение 15/10.05.2022 г., представляващо основание за продължаване на административното производство пред финансовата комисия.

Втори състав на финансовата комисия е приел, че заявлението по приложение 16а е подадено на 03.06.2022г., като на основание чл. 37, ал. 4 ППЗФИ е установила, че предподготовката и подготовката на филма е завършила, а снимачният период е с фиксиран период от 01.06.2022 г. до 19.08.2022 г. Изводът е , че проектът е недопустим за разглеждане от комисията, тъй като е нарушено изискването на чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014 г., а именно към датата на подаване на заявлението по приложение 16а работата по проекта е започнала.

Съставът на ВАС приема за съответстващ на правилното приложение на закона изводът на АССГ, че това заключение на Втори състав на финансовата комисия е необосновано, тъй като по делото не са събрани и приложени доказателства за твърдяното нарушение на чл. 6, § 2 от Регламент 651/2014 г. :

1.Втори състав на финансовата комисия има правомощия да се произнася по допустимостта на искането (заявлението) за възстановяване на разходи. Правилен е изводът на АССГ в насока, че втори състав на финансовата комисия извършва финансова оценка и одобрява размера на разходите на проекти, както и извършва проверка за съответствие с условията на схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 4, 5 и 6 и с Регламент (ЕС) 651/2014 (чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗФИ). Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ППЗФИ, в относимата й редакция, изрично сочи, че заявление образец приложение 16а подлежи на проверка за допустимост относно спазване на изискванията на чл. 42 и 43. От своя страна чл. 43, ал. 1 от ППЗФИ предпоставя проверка дали работата по проекта е започнала.

2.Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът не се е произнесъл относно правомощията на Втори състав на финансовата комисия да извършва проверка за допустимост на проекта на основание чл. 43, ал.1 от ППЗФИ. Това, че изводите на съда не съответстват на твърденията на касатора, не означава, че съдът не се е произнесъл по възражението.

3. Втори състав на финансовата комисия има правомощия да се произнася по допустимостта на искането (заявлението) за възстановяване на разходи и да извърши проверка дали работата по проекта и дейността е започнала преди датата на подаване на заявлението образец приложение 16а. Но в случая Втори състав на финансовата комисия не е събрал никакви доказателства за реалното започване на дейността по проекта, нито е съобразил нормата на чл. 43, ал. 3 от ППЗФИ, която изключва някои от дейностите по предподготовка от започване на работата по проекта.

4. Правилен е изводът на АССГ, че в случая Втори състав на финансовата комисия се е позовал единствено на обстоятелството, че срокът на снимките (от 01.06.2022 година) е с начална дата преди датата 03.06.2022 г., на която е подадено заявление по приложение 16а. В действителност обаче, липсват каквито и да е събрани по административната преписка доказателства за реално започната работа по проекта, както и липсва отчитане на ограничението за евентуално извършените дейности по чл. 43, ал. 3 от ППЗФИ.

5. В тази насока е правилен изводът на АССГ, че произнасянето на Втори състав на финансовата комисия е в нарушение на принципа за истинност и изясняване на действителната фактическа обстановка по чл. 7 и чл. 35 от АПК. Този порок се е отразил и върху законосъобразността на крайния акт в процедурата - по т. ІІ от заповед 425/07.12.2022г. на изпълнителния директор на Национален филмов център. Финансовата комисия се е позовала на предположение, а не на реално обосновани и доказани факти, което, макар и непрецизно (предвид изразеното несъгласие на изпълнителния директор с решението на комисията) е пренесено в крайния административен акт.

6.Правилен е изводът на АССГ, че след като Втори състав на Финансова комисия по протокол 5 от 11.11.2022г. е приел, че проектът е недопустим за разглеждане, то това са и мотивите на оспорената заповед 425/07.12.2022 г. Помощният орган Финансовата комисия е задължен да събере доказателства и установи всички относими за случая факти и обстоятелства, в т.ч. и дали реално и доказано работата по проекта е започнала (чл. 43, ал. 1 от ППЗФИ) и кога; както и налице ли са изключенията по чл. 43, ал. 3 от ППЗФИ.

7. На самостоятелно основание, единствено Финансовата комисия Втори състав разглежда заявленията за одобряване на размера на разходите на проект по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗФИ и проверява раздел Б на Квалификационния тест по приложение 5б, като въз основа на тази проверка одобрява размера на разходите (чл. 57, ал. 8 ППЗФИ). Ако не ги одобри следва да изложи мотивирано писмено становище арг. чл. 57, ал. 9, изр. второ от ППЗФИ. В случая не е извършена законово регламентираната дейност от страна на Финансовата комисия Втори състав, състояща се във финансова оценка и одобряване/ неодобряване размера на разходите по проекта, които подлежат на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал.1, т.2 от ЗФИ (аргумент от чл.13, ал.4, т.2 от ЗФИ).

8.Правилен е изводът на АССГ в насока, че обсъжданият пропуск от Финансовата комисия Втори състав да извърши законово регламентираната й дейност, състояща се във финансова оценка и одобряване/ неодобряване размера на разходите по проекта, които подлежат на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал.1, т.2 от ЗФИ (аргумент от чл.13, ал.4, т.2 от ЗФИ), представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна оспорваната заповед. В оспорената заповед административният орган е приел за невъзможно издаването на удостоверение за одобряване на размер на разходите на проекта Торбалан, тъй като не е извършена финансова оценка и одобрение/неодобрение на заявени разходи от страна Финансовата комисия Втори състав, която отказвала да направи това, а издателят на акта няма правомощие да го извърши.

Гореизложените мотиви обосновават незаконосъобразност на оспорения административен акт, както правилно е приел АССГ. Съответен на правилното приложение на закона е изводът на АССГ, че преписката следва да се върне на органа, който да я препрати на финансовата комисия втори състав за изпълнение на задълженията по разглеждане на заявление приложение 16а и при указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени съдебното решение.

По искането на страните за отправяне от касационния състав на преюдициално запитване до СЕС:

С нарочна молба от 05.07.2023 година касаторът, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София, прави искане касационната инстанция да отправи преюдициално запитване до СЕС. Искането е предвид противоречивото тълкуване на Закона за финансовата индустрия и спорът между Втори състав на Финансовата комисия и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София относно правомощията на комисията да проверява дали работата по проекта и дейността са започнали преди датата на подаване на заявлението, и кое от тях, именно поради двуфазността на процедурата по националния закон. Поставя като относими за правилното решаване на спора по същество въпросите досежно допустимостта на разписаната двуетапна национална процедура за кандидатстване по схема за държавна помощ с оглед изискванията на Регламент (ЕС) 651/2014 година и изпълнението на изискването за стимулиращ ефект по смисъла на чл.6, пар.2 от същия Регламент.

Ответникът по касационната жалба, в нарочно становище от 09.08.2023 година, поставя като относими за правилното решаване на спора по същество въпроси по седем пункта, като иска тълкуване на съображение 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) 651/2014 година и принципа за стимулиращ ефект на държавната помощ по смисъла на чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 651/2014 година, както и принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на защита на инвестициите и свободната стопанска инициатива.

Като прилага Решение на Съда (голяма състав) от 6 октомври 2021 година по дело С-561/19 касационният състав приема, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, трябва да изпълни задължението си да сезира Съда с повдигнат пред нея въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, освен ако не установи, че този въпрос е ирелевантен, разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда или правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение.

В конкретната хипотеза се иска разрешаване на съществуващ спор между Втори състав на Финансовата комисия и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София относно правомощията на комисията да проверява дали работата по проекта и дейността са започнали преди датата на подаване на заявлението, и кое от тях, предвид двуфазността на процедурата по националния закон?

Касационната инстанция приема, че процедурата по проект за възстановяване на разходи по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона филмовата индустрия (ЗФИ) е разписана в националния ЗФИ, като съдът осъществява контрол за законосъобразност върху финалния акт на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център, гр. София. Втори състав на Финансовата комисия е помощен орган с нормативни правомощия, разписани в националния закон. Разпоредбите на последния в частта на тези правомощия са конкретни и ясни, като не биха могли да бъдат предмет на запитване до СЕС. Поставените въпроси за тълкуване на съображение 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) 651/2014 година и принципа за стимулиращ ефект на държавната помощ по смисъла на чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 651/2014 година, както и принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на защита на инвестициите и свободната стопанска инициатива са ирелевантни за правилното решаване на настоящия съдебен спор. В рамките на последния спор втори състав на Финансовата комисия не е изпълнил нормативно разписаните му задължения да събере доказателства относно започване на дейността на заявителя, както и да извърши финансова оценка на проекта, съответно да одобри или не одобри размера на разходите по проекта на заявителя. Формалното неосъществяване на тези задължения обосновава отмяната на финализиращия процедурата акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, и без съдът да има задължение да се произнася относно дължимостта на помощта и да изяснява принципа на стимулиращ ефект на държавната помощ, разписан в чл.6, пар.2 на Регламент (ЕС) 651/2014 година.

В тази насока, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно и следва да се отхвърли.

По подадената частна жалба:

По молба от 20.07.2023 г. на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД, с искане за изменение на решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023 г. по описа на АССГ и присъждане на пълния размер от претендираните по делото разноски, АССГ е постановил решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5646/21.09.2023 година, с което в частта по първия диспозитив е отхвърлил молбата за изменение на решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023 г. по описа на АССГ, в частта, в която е осъден ответникът Изпълнителна агенция Национален филмов център да заплати на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД сума в размер на 1000 лева, представляваща направени по делото разноски.

АССГ е приел, че претендираната сума от 54 650 лева без ДДС заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като:

-съдебното производство по административно дело 173 по описа за 2023г. по описа на АССГ е започнало по разпореждане от 10.03.2023г., проведено е едно съдебно заседание на 20.04.2023г., в рамките на което процесуалният представител на молителите единствено е заявил претенция за разноски и срок за представяне на писмени бележки (по същество повторение на първоначалната жалба);

• в случая не стои въпрос за дело с материален интерес, тъй като съдът е отменил акта на процесуално основание и е върнал преписката на органа за произнасяне.

• заключил е, че определеният с решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023г. размер от 1000 лева адвокатско възнаграждение отговаря и на критериите на чл. 36 от Закона за адвокатурата обоснован и справедлив т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, което пък е съответно на забраната за неоснователно забогатяване.

Касационната инстанция приема, че решение на АССГ за поправка на очевидна фактическа грешка 5646/21.09.2023 година, в частта с която съдът е отхвърлил молбата за изменение на решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023 г. по описа на АССГ, в частта за разноските, е неправилно, при следните съображения от правна страна:

Неправилен е изводът на АССГ, че в случая приложение намира чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно: за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Спорът е в процедура по предоставяне на държавна помощ в размер на 2 000 000 лева и именно той определя материалният интерес по делото, а не дали актът е отменен на процесуално основание или на основание неправилно приложение на материалния закон във връзка с размера на финансовата оценка. Материалният интерес по делото се определя от оценяемия характер на спорното материално право, а не от изхода на делото.

Приложение в случая следва да намери чл. 7, ал. 2, т. 7, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не чл. 8, ал. 3 от същия акт. Изчислен предвид материалния интерес от 2 000 000 лева, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 54 650 лева без ДДС. Именно това е и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, 65 580 лева с ДДС.

В хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция (за която е заплатено адвокатско възнаграждение от 3600 лева) е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на изпълнителния директор на ИА НФЦ обоснова възражението с липсата на правна и фактическа сложност на делото и липса на материален интерес.

Спорът има материален интерес, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното пред двете инстанции възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) в случая Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба 1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност.

В случая образуваното пред касационната инстанция производство предполага проверка на съдебното решение на АС град София, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл.57, ал.9 от ППЗФИ.

В действителност, по делото, както пред първа, така и пред касационна инстанция, е проведено само по едно заседание, в което същото е обявено за решаване и пред първа инстанция не са събирани други доказателства, освен приложената от РУО административна преписка, както и работата на адвоката на ЕООД-то на първа инстанция се е изразявала в запознаване с преписката, изготвяне на жалба срещу административния акт и процесуално представителство по делото пред АС гр. София, но от това не следва, че делото е с ниска фактическа и правна сложност.

Процедурата по предоставяне на помощта е двуетапна, като проследяването й изисква запознаване не само с националната нормативна регламентация, но и европейската такава, въз основа на която последната е приета. Затова и възнаграждението за първа инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд намира за справедливо и обосновано, е в размер на 54 650 лева без ДДС (какъвто е и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение), съответстващ на минималния предвид материалния интерес според Наредбата.

За касационна инстанция заплатеният размер от 3600 лева адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, като се явява справедлив и обоснован.

Предвид гореизложеното, решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5646/21.09.2023 година, с което в частта по първия диспозитив е отхвърлена молбата за изменение на решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023 г. по описа на АССГ, в частта, в която е осъден ответникът Изпълнителна агенция Национален филмов център да заплати на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД сума в размер на 1000 лева, представляваща направени по делото разноски, следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да се измени решение 3952/15.06.2023 г. по адм. д. 173/2023 г. по описа на АССГ, в частта за разноските. В ползва на НЮ БОЯНА СОФИЯ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 65 580 лева с ДДС за първа инстанция.

За касационната инстанция Изпълнителна агенция Национален филмов център следва да заплати на Ню Бояна София ЕООД сумата от 3600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 160 лева държавна такса по частната жалба.

В частта досежно държавната такса:

Касационната инстанция констатира, че за касационната жалба е заплатена държавна такса в размер на 370 лева. При приложение на чл. 227а, ал.3 от АПК таксата за касационното производство възлиза на 1 700 лева. Предвид изхода на делото, Изпълнителна агенция Национален филмов център следва да бъде осъдена да заплати на Върховния административен съд сумата от 1330 лева, представляваща разликата между дължимата държавна такса от 1 700 лева и заплатената такава в размер на 370 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, както и чл. 235, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение