Решение № 15604 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2017 г.

Решение № 15604 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на настоящото производство са жалбите на "Булвес 77" ЕАД, "Агро Инвестмънтс" ЕООД, В. Узунова, В. Пенчев, "Гради - Инвест" ЕООД и Б. Вълков. Жалбите са срещу заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й по т. 2. С нея е разпоредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7) и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Обжалваната заповед е изменена и допълнена със заповед № РД 09-278/31.03.2017 г. и заповед № РД 09-361/13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните /сега министър на земеделието, храните и горите/, като с измененото съдържание на т. 2 и добавените т. 3, т. 4 и т. 5 са приети изключения, за които не важи спирането на приема на заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. В жалбите се твърди, че заповедта в оспорената й част е нищожна поради липса на компетентност на нейния издател, издадена е при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона – всички отменителни основания по чл. 146 от АПК. Иска се отмяната ? в обжалваната част, а от оспорващия Б. Вълков и обявяване на нейната нищожност. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, представляван от процесуалния си представител – юрисконсулт К. Петков, в открито съдебно заседание и с представено в него писмено становище с характер на писмени бележки, счита жалбите за недопустими като насочени срещу вътрешноведомствен акт, който не засяга правата на оспорващите, и при липса на правен интерес от тях. Алтернативно счита жалбите за неоснователна. Моли съда да остави без разглеждане жалбите и да прекрати образуваното съдебно производство. Алтернативно моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбите на "Булвес 77" ЕАД, "Агро Инвестмънтс" ЕООД, В. Узунова, В. Пенчев и "Гради - Инвест" ЕООД за процесуално допустими. Тези жалби са подадени в удължения двумесечен срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в обжалваната заповед не е указано възможността за нейното обжалване. А жалбите на "Булвес 77" ЕАД, В. Узунова, В. Пенчев и "Гради - Инвест" ЕООД са подадени и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата на Б. Вълков с искане за отмяна на обжалваната заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. е недопустима, тъй като е просрочена. От данните по присъединеното адм. д. № 11867/2017 г. (л. 82-83) е видно, че заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. е обявена на 06.03.17 г. При удължения двумесечен срок по чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за оспорване на заповед №РД 09-160/28.02.2017 г. е изтекъл на 08.05.17 г. /първият работен ден при изтичане на срока на 06.05.17 г./. Жалбата на Б. Вълков е подадена на 13.09.17 г., следователно след законовия срок за оспорване на заповед № РД 09-160/28.02.2017 г., поради което жалбата в тази й част е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. С жалбата на Б. Вълков се оспорват отделно с искане за отмяна и за обявяване нищожността и на заповед № РД 09-278/31.03.2017 г. и заповед № РД 09-361/13.04.2017 г. В тази част жалбата на Б. Вълков е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като тези две заповеди не подлежат на оспорване. Посочените заповеди нямат самостоятелно съществуване. С тях се изменя и допълва заповед №РД 09-160/28.02.2017 г., като с измененото съдържание на т. 2 и добавените т. 3, т. 4 и т. 5 са приети изключения, за които не важи спирането на приема на заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. По този начин последващите две заповеди не засягат самостоятелно права и законни интереси, а въвеждат благоприятстващи изключения. Засягането правата на Б. Вълков може да е от първата заповед, с която е спрян приема на заявления за подпомагане, а не от последващите две заповеди, с които са въведени изключения от това. А и Б. Вълков не би имал правен интерес да оспорва благоприятстващи заповеди. В допълнение по искането за отмяна на двете заповеди жалбата на Б. Вълков също е просрочена, тъй като според л. 82-83 от присъединеното адм. д. № 11867/2017 г. двете заповеди са обявени на 19.04.2017 г. Срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК е изтекъл на 19.06.17 г. /понеделник – присъствен ден/, а жалбата на Б. Вълков е подадена на 13.09.17 г., следователно след законовия срок. С оглед на това жалбата на Б. Вълков следва да бъде разгледана само в частта й, относно оспорването с искане за обявяване нищожността на заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. В тази част жалбата на Б. Вълков е допустима, тъй като засяга негови права и според чл. 149, ал. 5 АПК оспорването с искане за обявяване на нищожността е без ограничение във времето. Жалбите на всички оспорващи са подадени и от заинтересовани лица – кандидати или заявили подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., пр?ема на заявления за подпомагане по които е спрян с оспорваната част от заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. Затова всички жалбоподатели имат правен интерес от оспорване на посочения акт. По тези съображения жалбите са процесуално допустими /за Б. Вълков - само относно нищожността/, и подлежат на разглеждане. Относно правния характер на заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. съдът ще изложи мотиви в частта от настоящото решение, касаеща съществото на спора. От фактическа страна по делото се установява следното: С писмо вх. № 13-5472/06.02.2017 г. на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е предоставена информация за изпълнението бюджета на някои мерки от ПРСР 2014-2020 г., сред тях и мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. Според приложение № 1 към писмото бюджета на мярка 10 е 329 112 029, 22 лв., оторизираните средства и поетите ангажимента към него момент са 288 408 615, 09 лв., необработени/обжалвани/неодобрени суми са 28 921 697, 62 лв., а остатъка е 11 791 716, 50 лв. А бюджета на мярка 11 е 283 187 007, 34 лв., оторизираните средства и поетите ангажимента към него момент са 368 306 846, 29 лв., необработени/обжалвани/неодобрени суми са 11 460 595, 18 лв., а недостига на средства по мярката е 96 580 434, 12 лв. С доклад на заместник-министъра на земеделието и храните (сега на земеделието, храните и горите) изх. № 93-1466/28.02.17 г. до министъра на земеделието и храните е констатирано, че недостига на средства по мярка 11 е 96 580 434, 12 лв., а остатъка на средства по мярка 10 е 11 791 716, 50 лв. Посочено е, че с цел осигуряване на добро финансово управление и ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, в съответствие с Регламент № 1305/2013 г., е предложено през кампания 2017 г. да се ограничи поемането на нови ангажименти по мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020 г., както и да се ограничи разширяването на ангажименти с нови площи, които не са включени във вече поетите многогодишни задължения. Освен това е предложено министърът на земеделието и храните да одобри заповед за започване на прием на заявления по мерките от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., подавани по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5). Този доклад е одобрен от министъра на земеделието и храните. Въз основа на одобрения доклад № 93-1466/28.02.17 г. на заместник-министъра на земеделието и храните и на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 е издадена процесната заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С т. 1 от нея е определен 01.03.2017 г. за начална дата на прием на заявления за подпомагане за кампания 2017 г. по реда на Наредба № 5 относно мерките, финансирани от ПРСР 2014-2020 г. А с обжалваната в настоящото производство т. 2 от същата заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, е разпоредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7) и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Разпоредено е заповедта да се публикува на интернет страниците на Министерства на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие". Освен това е възложен контрола за изпълнение на заповедта на заместник-министър на земеделието и храните и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. След издаване на оспорваната заповед е представена допълнителна информация от ДФЗ за изпълнение на бюджета по мерки 10 и 11. Въз основа на това е изготвен доклад № 93-2202/31.03.2017 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, с който е предложено на министъра на земеделието и храните да одобри проект на заповед за изменение и допълнение на процесната заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Въз основа на този доклад е издадена заповед № РД 09-278/31.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С нея е изменена обжалваната т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г., като измененото съдържание е през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент, с изключение на дейност и ангажимент по две направления. Създадена е и това т. 3 със съдържание през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4. Впоследствие е изготвен нов доклад № 93-2550/13.04.2017 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, с който е предложено на министъра на земеделието и храните да одобри проект на заповед за изменение и допълнение на процесната заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед №РД 09-278/31.03.2017 г. Въз основа на новия доклад е издадена заповед №РД 09-361/13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С нея е изменена обжалваната т. 2 от заповед №РД 09-160/28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед №РД 09-278/31.03.2017 г. Измененото съдържание с новата заповед е през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент, с изключение на дейности и ангажимент по три направления. Създадени са също т. 4 и т. 5. Т. 4 е със съдържание през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент, с изключение на заявление за подпомагане от биологични производители за дейностите от направленията по марка "Плащания за поддържане на биологично земеделие". А т. 5 въвежда изискване за едно от направленията по т. 2 и направленията по т. 4 от последната заповед №РД 09-361/13.04.2017 г. При това фактическо установяване и в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира следното: Както вече беше посочено същината на обжалваната т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. е разпореденото с нея през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4. Последващите две заповеди № РД 09-278/31.03.2017 г. и №РД 09-361/13.04.2017 г. касаят въвеждане на изключение за приема на заявления за подпомагане по двете мерки. С оглед на това, че жалбите на "Булвес 77" ЕАД, "Агро Инвестмънтс " ЕООД, В. Узунова, В. Пенчев и "Гради - Инвест" ЕООД, са подадени преди обявяването на последните две заповеди, те са имали правен интерес да оспорят т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. Техния правен интерес не е отпаднал въпреки последващите две заповеди, тъй като с тях не е отменено разпореденото с първата заповед, а са въведени изключения, които не засягат оспорващите – не им дават право да подадат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. При изложеното по-горе от фактическа страна и разпореденото с обжалваната т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. настоящият съдебен състав счита, че оспореният акт е такъв по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК - акт, с които се създават права и задължения за органи, подчинени на органа, издал акта. Така е защото по този акт производството се е развило по инициатива на подчинени на министъра на земеделието и храните административни органи, които са извършили анализ на изпълнението на бюджета по двете мерки и са сезирали министъра. Последният от своя страна е постановил акт, с който е разпоредил "да не се приемат заявления за подпомагане", което е насочено към долустоящите органи и длъжностни лица. Най-накрая контролът по изпълнението също е възложен на долустоящите органи - заместник-министър на земеделието и храните и на изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция. Последните от своя страна според разпореденото с обжалваната т. 2 от заповедта "да не се приемат заявления за подпомагане" следва да осъществят възложеният им контрол спрямо длъжностите лица към техните администрации. В тази връзка не може да сподели становището на някои от жалбоподателите, че процесната заповед е общ административен акт. Така е, защото според условията в чл. 65 АПК общ административен акт е с еднократно правно действие и с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. В случая оспорваната заповед не е с еднократно правно действие и не засяга "непосредствено" жалбоподателите. Независимо, че оспорваната заповед е вътрешнослужебен акт по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, той подлежи на оспорване, тъй като той засяга жалбоподателите. Според нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за вътрешнослужебните актове, освен обаче ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Именно това изключение е налице за оспорващите, които са кандидати или заявили подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. Оспорваната заповед въпреки, че не е адресирана до тях, нарушава техните права като препятства, осуетява правото им да подадат заявления за подпомагане по двете мерки. Във връзка с това са неоснователни доводите на ответника в писмените бележки на процесуалния му представител, че обжалваната заповед не подлежи на оспорване. Оспорваната заповед касае подпомагането по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. Редът и условията за подпомагане по първата мярка са регламентирани в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7). А тези по втората мярка – в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4). И двете наредби са издадени от министъра на земеделието и храните. Според § 3 и от двете наредби, те са издадени на основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), уреждаща правомощието на министъра да издаде наредби по прилагането на мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. А условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по двете мерки са регламентирани в издадената също от министъра на земеделието и храните Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5) – чл. 1, т. 27 и т. 28 от тази наредба. Според чл. 11, ал. 1, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП подпомагането на регистрираните земеделски стопани се извършва от създадения за тази цел Държавен фонд "Земеделие", който според т. 4 изпълнява функциите и на Разплащателна агенция. Министърът на земеделието и храните обаче освен че има правомощия с наредбите по чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП да определи редът и условията за подпомагане по двете мерки, както и да определи условията и редът за подаване на заявления за подпомагане, но и според чл. 2в, ал. 1 от ЗПЗП контролира дейността на Разплащателната агенция. С оглед на това министърът на земеделието и храните има правомощия да издаде акт, свързан с приема на заявления за подпомагане. Затова обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. В този смисъл доводите за обратното на жалбоподателите, са неоснователни. Обжалваната заповед е издадена и в изискваната писмена форма. Фактическите и правни основания за нейното издаване се съдържат в доказателствата и актовете, предхождащи нейното издаване – коментираните по-горе от фактическа страна писма и доклад на заместник- министъра на земеделието и храните. От тези фактически и правни основания става ясно, че волята на министъра на земеделието и храните да разпореди с оспорваната т. 2 от заповедта е недостигът на средства по двете мерки – по мярка 11 е имало недостиг на средства, а по мярка 10 – малък остатък на средства, при който не могат да се удовлетворят всички заявления за подпомагане. С оглед на това са неоснователни доводите на жалбоподателите за липса на мотиви към оспорваната заповед. Дали тези мотиви могат да обусловят издаването на процесната заповед (т. 2 от нея), е въпрос за нейната материална законосъобразност и за нейното съответствие с целта на закона, които ще бъдат обсъдени по-долу. При издаване на оспорвания акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствени правила. Принципно за вътрешнослужебните актове няма разписани специални правила за тяхното издаван. Но в случая се установява, че преди издаване на оспорвания акт се е развила административна процедура. А именно – изискани са данни за изпълнението бюджета по двете мерки, представени са такива данни, същите са анализирани и обобщени в изготвения доклад, последният е утвърден от министъра. Освен това с оглед ефекта, който поражда, оспорвания акт е разгласен чрез публикуването му в интернет страниците на Министерства на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие". С оглед на така развилата се процедура не може да се споделят възраженията за съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Оспорвания акт обаче е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – при наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Липсват материалноправни основания за неговото издаване, предвид следното: Като правни основания в оспорвания акт са посочени разпоредбите на чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5. Нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗА урежда актовете, които издават министрите /сред тях и заповеди/. В нея обаче не се съдържа основание за издаване на акт от вида на процесния. Според втората посочена разпоредба на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 (изм., в редакцията към момента на издавана на процесната заповед) започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР за периода 2014 – 2020, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления. Първото изречение от тази разпоредба е относима към т. 1 от процесната заповед (която не е предмет на настоящото производство) – с нея е определена датата за започване приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР. Второто изречение от коментираната разпоредба дава право на министъра на земеделието и храните с тази заповед да се определят и допълнителни условия, но те трябва да са "свързани с приема" на заявленията за подпомагане. А в случая с процесната т. 2 от заповедта не са определени условия, свързани с приема, а самият прием е забранен. В доклада, предхождащ издаването на оспорения акт, е посочено и основание по чл. 65 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. То ще бъде коментирано по-долу при обсъждане дали са налице основания за разпореденото с процесната заповед. Нито в процесната заповед, нито в документацията, предхождаща и съпътстваща нейното издаване, са изложени други материалноправни основания за нейното издаване. Мотивите на административния орган са за недостиг на средства по двете мерки – по мярка 11 е имало недостиг на средства, а по мярка 10 – малък остатък на средства, при който не могат да се удовлетворят всички заявления за подпомагане. Тези фактически основания обаче не дават право на министъра на земеделието и храните да издаде акт, с който да забрани приема на заявления за подпомагане. Според чл. 1, т. 7 от ЗПЗП земеделските стопани имат право на подпомагане по мерки и подмерки от ПРСР за периода 2014–2020 г., сред които попадат и процесните мерки 10 и 11. Нормата на чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП разписва, че подпомагането по тях се извършва при условията и реда на издадените Наредба № 7 и Наредба № 4. Според чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 земеделските стопани имат право да подадат заявления за подпомагане съответно по мярка 10 и мярка 11. От своя страна чл. 1 от Наредба № 5 (Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания) също урежда правото на земеделски стопани за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки, сред които процесните мярка 10 и мярка 11 – чл. 1, т. 27 и т. 28 от тази наредба. При законово регламентирано право за подаване на заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11, министърът на земеделието и храните не е имал основание да издаде акт, с който да забрани да се приемат заявления за подпомагане. Действително според чл. 11 от Наредба № 7 (за мярка 10) и чл. 9 от Наредба № 4 (за мярка 11) плащанията по двете мерки се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мерките от ПРСР 2014–2020 г. А съгласно чл. 65 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. В този смисъл подпомагането по двете мерки не може да надхвърли предвидения бюджет за това и България е длъжна да вземе мерки посоченото да не стане. Но това, респ. постигането на тази цел, не може да се стане със забрана за прием на заявления за подпомагане, правото на което е законово регламентирано както на национално ниво /коментираните по-горе разпоредби от ЗПЗП/, така и от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. /чл. 16, § 1, б. "а" и § 3/ за всички земеделски стопани, отговарящи на съответните условия. В контекста на изложеното административният орган може да постигне преследваната цел да ограничи подпомагането по двете мерки само до размера на предвидения бюджет с други законови средства. Такова е правото му по чл. 13 от АПК своевременно (предварително) да приеме и огласи публично критерии, при които ще се оценяват заявленията за подпомагане за удовлетворяване на най-добрите от тях – тези от тях, които най-добре, в най-пълна степен, спомагат за постигане целите на подпомагането по чл. 2 от ЗПЗП. С оглед на изложеното оспорвания акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Оспорвания акт обаче не е нищожен. Според теорията и практиката в административното право един административен акт е нищожен при условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК /каквито са констатираните пороци на процесния акт/, ако този акт е изцяло лишен от основания, когато преследваната с него цел не може да бъде постигната по никакъв начин. В случая това не е така защото актът има основания да се ограничи подпомагането до размера на предвидения за това бюджет. И тази цел може да бъде постигната по реда на чл. 13 от АПК. При липса на основания за нищожност, е неоснователна жалбата на Б. Вълков с искане за обявяване нищожността на т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. Както вече се каза, неговата жалба е допустима само в тази й част. Същевременно следва да бъде посочено, че Б. Вълков ще се ползва от последиците по чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК. Според тази разпоредба ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. В този смисъл отмяната на процесния акт ще има действие и по отношение на жалбоподателя Б. Вълков. С оглед на изложеното са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4, т. 5 от АПК за оспорваната т. 2 от заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите). Затова заповедта в тази й част следва да се отмени. Разноски по делото са претендирани само от жалбоподателя "Гради - Инвест" ЕООД. При този изхода от спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, неговото искане за присъждане на разноски за производството е основателно. "Гради - Инвест" ЕООД е направил разноски в общ размер на 2210 лв., от които 50 лв. държавна такса и 2160 лв. за адвокатското възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на ответника е неоснователно. Действително минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. Но при съобразяване на относително високата фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита, разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лв. не са прекомерни. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК, е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 и чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,