Решение № 9431 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2014 г.

Решение № 9431 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петко Манолов Бакърджиев от гр. Димитровград против решение № 21/11.03.2014 г., постановено по адм. дело № 417/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2415/14.11.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане /"СП"/ - гр. Димитровград, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. От изложените в касационната жалба съображения се налага извод, че се поддържа твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Димитровград, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Димитровград е отхвърлена жалба на Петко Манолов Бакърджиев против заповед № 2415/14.11.2013 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Димитровград, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, потвърдена с решение № 94ПП-12/10.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Хасково. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради това, че жалбоподателят Петко Манолов Бакърджиев не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая е установено, че жалбоподателят притежава товарно ремарке с тегло 10 т и вместимост 6 т, което не е декларирал, за което съдът е приел, че може да бъде източник на доходи. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Нина Миткова Бакърджиева, съпруга на касационния жалбоподател Петко Бакърджиев, е подала молба-декларация с вх. № 2415/21.10.2013 г. до дирекция "СП" - гр. Димитровград с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 08.11.2013 г. е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че семейството на молителката /включващо освен нея, още съпруг и три деца/ не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 - 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. - средномесечният доход на семейството за предходните 6 месеца надвишава диференцирания минимален доход за отопление /ДМДО/ и във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП - Петко Бакърджиев е собственик на движима вещ, недекларирана в молба-декларация, която може да бъде източник на доходи. От събраните в хода на административното производство данни от ТДУ се установява, че Петко Бакърджиев притежава лак автомобил и друго превозно средство - товарно ремарке. Предвид данните за доходите на семейството от предходните 6 месеца - общо 3318 лв., средномесечният доход на семейството е изчислен в размер на 553 лв., а предвид личното положение на членовете на семейството, както и данните за здравословното състояние на две от децата, които имат установена със съответни решения на ТЕЛК степен на увреждане по 80 %, диференцираният минимален доход за отопление е изчислен на 511,62 лв., като е прието, че ДМДО за Нина Бакърджиева се определя по чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. - 167,08 %; за детето Петко - по чл. 2, ал. 4, т. 6 от наредбата - 180,28% и за децата Роки и Манол - по чл. 2, ал. 4, т. 7 от наредбата - по 218,88 лв.; за Петко Бакърджиев не е определен ДМДО, тъй като същият няма регистрация в "Бюро по труда". Жалбоподателят не е оспорил данните за доходите на семейството, нито за притежаваното моторно превозно средство. Предвид установената фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че семейството не отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата-декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление на лицето или семейството. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не се съдържа изискване от движимата или недвижима собственост /има се предвид движими или недвижими вещи/ реално да са получени доходи, а единствено от същите да може да бъдат получени доходи, като също така не е предвидено ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи. По делото няма нито данни, нито твърдения да е налице обективна невъзможност за получаване на доходи от притежаваната движима вещ. За целите на социалното подпомагане е без значение дали имуществото реално е носило доходи, а е достатъчно това имущество обективно да може да бъде източник на доходи. Наред с това, административният орган е достигнал до правилен извод за това, че средномесечният доход на семейството за последните 6 месеца е по-висок от ДМДО. Изчисленията на ДМДО, направени от административния орган са правилни, а виждането на първоинстанционния съд, че в случая при определяне на ДМДО на семейството е следвало да бъде взет предвид най-високия от процентите за един от членовете на семейството, е неправилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата, на която се е позовал съда и която предвижда, че при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер, има предвид случаите, при които по отношение на едно и също лице са налице няколко отделни основания за определяне на процент по ал. 4. Случаят не е такъв, тъй като на всеки от членовете на семейството е определен процент само на едно от основанията по ал. 4, а общият процент за семейството е изчислен като средноаритметична величина. По изложените съображения отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е законосъобразен и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил подадената жалба. Доводът в касационната жалба, че от м. декември доходите на семейството са получавани от съпругата на касатора, която вече не живее с него, не може да бъде взет предвид при преценката относно законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като същата следва да бъде преценена към момента на постановяването й. Възникването на нови обстоятелства би могло по общо правило да представлява основание за ново искане, или евентуално за изменение на вече постановения акт. Твърдението, че първоинстанционният съдия, който е разгледал делото, винаги постановява решенията си в интерес на държавата и затова е следвало да се отведе, не може да бъде преценено като касационно основание за отмяна. По делото няма никакви данни, нито твърдения на жалбоподателя за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 22, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, което да представлява основание за отвод на съдията. Твърдението за пристрастност на съдията, обосновано с оглед изход на правния спор, не представлява основание за отвод, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил направеното от жалбоподателя искане за отвод. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение