Решение № 16569 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2019 г.

Решение № 16569 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бай Джа" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 618, дв. Д, ет. 6, ап. 89, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Христов, срещу Решение № 3025 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2469/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № F471807 от 18.02.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" - магазин "Бейст Бай", находящ се в гр. София, ул. "Царица Йоана"№ 65, стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и касаторът е осъден да плати на НАП, сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началникът на отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Митева, настоява за оставане в сила на съдебния акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗПАМ № № F471807 от 18.02.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" - магазин "Бейст Бай", находящ се в гр. София, ул. "Царица Йоана"№ 65, стопанисван от "Бай Джа" ООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена продажба на стоки /облекло/ на стойност 93, 60 лева на дата 23.10.2018 г. Административният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В решението са изложени съображения за доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане от клиент на 23.10.2018 г. в размер на 93, 60 лева. В тази връзка е обсъдил единствено отразеното в Протокол за извършена проверка на 28.12.2018 г. и на 13.02.2019 г. и приложените писмени доказателства, които според съда преценени в тяхната съвкупност категорично установяват факта, че на посочената дата – 23.10.2018 г. от търговския обект е извършена продажба на стойност 93, 60 лева, за която не е издаден фискален касов бон от фискалните устройства в обекта, а само информационна бележка. По отношение срока на ПАМ съдът е приел, че преценката на органа за съразмерност, с оглед изложените в заповедта мотиви, е правилна. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Основателен е доводът на касатора, че нарушението не е доказано от страна на административния орган. Изводите, направени в мотивите на оспорваното решение за обратното, не съответстват на установените факти. Касационната инстанция, приема че в конкретния случай съдът неправилно е установил, че ответникът се е справил с възложената му доказателствена тежест и е ангажирал доказателства, от които по безспорен начин да се установи факта на неизпълнение от касатора на задължението му за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство на дата 23.10.2018 г., които именно факти са оспорени от търговеца. Този извод е формиран, въз основа на неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Доказателствата събрани в хода на осъществената проверка от органите по приходите на дата 28.12.2018 г. и дата 13.02.2019 г. /приложената разпечатка от КЛЕН от дата 23.10.2018 г. към ПИП/, съдържанието на самия ПИП, не може да се приеме, че по безспорен начин установяват факта на нарушението на изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което съобразно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е източник на правомощието за издаването на акта по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС. Каза се правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. свързва задължението за регистриране на продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство, при извършено плащане в брой за осъществена продажба в търговски обект /разбира се с известни изключения, които не са съотносими към казуса/. В случая обаче противно на възприетото от състава на административния съд, никакви доказателства за факта на продажбата на стоки и извършеното плащане в брой на посочената дата в стопанисвания от търговеца обект, не са ангажирани от страна на административния орган. Твърди се извършена покупка на облекло и плащане в брой на стойност 93, 60 лева, за което е издадена "информационна бележка", но дори и последната не е ангажирана като доказателство по делото, както междувпрочем е указано още с Определение № 5143 от 08.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2019 г. на ВАС. Що се касае до разпечатките от Е. К. Л. и от КЛЕН за процесната дата, те установяват сами по себе си единствено липсата на отразена такава продажба, но не и факта на осъществяването й. При това положение за да докаже извършването на нарушението, административният орган е следвало да ангажира доказателствата, въз основа на които е възприел изложените в ПИП и ЗНПАМ факти. При това положение се следва изводът, че ответникът по касация не е установил по категоричен и несъмнен начин, при доказателствена тежест за същия, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, извършването на твърдяната покупка на облекло на 23.10.2018 г., по която е осъществено от клиент /неясно кой/ и е прието от търговеца плащане в брой на стойност точно 93, 60 лева, което не е било законосъобразно документирано, който факт е оспорен още с жалбата, подадена срещу ЗНПАМ. Или обратно на възприетото от административния съд не е доказан юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект", а именно е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В тази връзка с оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно материалната законосъобразността на процесната заповед. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон, вкл. и в частта му за разноските, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените от него разноски за двете съдебни производства, които се претендират съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер общо на 420 лева /заплатени държавни такси, съответно 50 лева по сметка на АССГ и 370 лева по сметка на ВАС/. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение