Решение № 4590 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2009 г.

Решение № 4590 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, АЛ. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Лъки Уилямс, гражданин на Либерия, срещу решение № 69/25.02.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По поредна молба от Лъки Уилямс, гражданин на Либерия, административният орган на основание чл. 9 и чл. 75, АЛ. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е издал решение, с което е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В производството са спазени указанията дадени с решение № 223/07.01.2009 г. по адм. д. № 9309/2008 г. по описа на ВАС, III отделение, административният орган да се произнесе по молба с вх. № 4313/28.12.2007 г. за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В мотивите на административното решение е отразено, че чужденецът не е не е представил доказателства, че за него съществува риск от тежки посегателства по чл. 9, АЛ. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, АЛ. 1 и чл. 9, АЛ. 1 от ЗУБ. В приложеното към административното производство становище, изготвено от експерт в отдел " Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини за предоставяне на хуманитарен статут се отнасят само до желанието му да живее по-добре и по-спокойно. Споделя, че се чувства добре в България, иска да започне нов живот и да стане гражданин на страната. Кандидатът твърди, че за 10-15-те години, по време на които е живял в Сенегал не е имал проблеми с полицията и държавата. Причините за напускане на Либерия- държавата му по произход, Мали и след това Сенегал за жалбоподателя са получени заплахи с неизяснен мотив. Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, "Държава по произход" е държавата, чийто гражданин е чужденецът. От материалите по делото се установява, че кандидатът е роден в гр. Моровия, Либерия и притежава либерийско гражданство. Напуснал е страната си и е останал извън държавата си по произход, но няма данни за същия да съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Държавната агенция за бежанците при МС е направила обстоен анализ относно бежанската история на чужденеца и правилно е обсъдила ситуацията в Сенегал, която е трета сигурна държава за него. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ДАБ е коментирала ситуацията в Сенегал, а не в Либерия. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ "трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, а в настоящия случай това е Сенегал и за кандидата няма основания да е бил принуден да остане извън нея по причина опасение за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, АЛ. 2 от АПК