Решение № 12145 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2018 г.
ВАСII отделение10.10.2018 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2336 от 29.12.2017 г. по адм. дело № 1814/2017 г. на Административен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-17-379А/24.04.2017 г., издадена от кмета на район "Централен" при Община Пловдив като незаконосъобразна. ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на С. К. от гр. [населено място] сумата 300 лв /триста лева/, разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12145 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. от гр. [населено място], чрез адв. Новаков срещу решение № 2336 от 29.12.2017 г. по адм. дело № 1814/2017 г. на Административен съд-Пловдив. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до немотивираност и неправилна преценка за обема на разпоредения за премахване обект, предвид установената търпимост на застройката, с влязло в сила решение по адм. № 1815/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта, ведно със законните последици. Ответникът- кмет на район "Централен" при Община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-17-379А/24.04.2017 г., издадена от кмета на район "Централен" при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Стопанска постройка с приблизителна площ от 12, 00 кв. м" в югоизточната част на ПИ 818, включен в УПИ II-818, 815, кв. 468/стар/ по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и при спазена административна процедура. Приетото по делото, без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е кредитирано изцяло, както досежно техническите параметри на строежа, така и по отношение на правните изводи. Установено е, че процесната стопанска постройка е съществувала към 1965 г., съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа, който не попада в приложното поле на режима за търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Обсъдено е и обстоятелството, че адресата на заповедта е визиран в същата като извършител и собственик на 1/2 ид. ч. от постройката, а му е разпоредено премахване на цялата постройка, като е прието, че това не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е нарушена нормата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Решението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Неправилно е игнориран от административният съд безспорния по делото факт, че адресата на заповедта е вписан в оспорената заповед като извършител и собственик на 1/2 ид. ч. от разпоредената за премахване "Стопанска постройка с приблизителна площ от 12, 00 кв. м", а в диспозитивната част на заповедта му е разпоредено премахване на цялата постройка. Това сочи на неясен предмет от една страна, а от друга- на възложени задължения по премахване на чужда собственост, тъй като премахването на идеални, а не реални части от постройката е практически неосъществимо. От представеното пред настоящата инстанция съдебно решение № 7592/07.06.2018 г. по адм. д. № 1818/2018 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение е видно, че е оставено в сила решение № 2257/18.12.2017 г. по адм. д. № 1815/2017 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена заповед № РД-17-379/24.04.2017 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с идентично съдържание с процесната заповед № РД-17-379А/24.04.2017 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив. Двете заповеди са издадени в един ден, с един номер и добавка "А" на процесната заповед, за постройка "Стопанска постройка с приблизителна площ от 12, 00 кв. м", но са с различни адресати, съсобственици на по 1/21/2 ид. ч. –Н. П. и С. К. Заповедта за премахване на незаконния строеж № РД-17-379/24.04.2017 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив е отменена от Административен съд-Пловдив, с визираното по горе, влязло в сила на 07.06.2018 г. съдебно решение, поради попадане на строежа в режима на търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Следователно по отношение на целия предмет на премахване, разпореден с процесната заповед е налице сила на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена по реда на чл. 177, ал. 1 АПК в настоящето производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което се отмени като незаконосъобразна процесната заповед за премахване на незаконен строеж. Предвид изхода на делото и своевременно заявената от касатора претенция за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът дължи направените в производството разноски в размер на 300 лв по представеният списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 16