Решение № 265 от 17.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 250/2009 г.

Решение № 265 от 17.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 250/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание чл. 420, ал. 1 и вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на Главния прокурор на РБ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по н.о.х.д. № 193/08 г. на Районен съд гр. К. и отмяна на определение от 07.11.08 г. постановено по същото дело, с което съдът е одобрил споразумение между Р прокуратура гр. К. и подсъдимия А по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "а", вр. с . 1, вр. с чл. 342, ал. 1, предл.3 НК и му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от три години и по чл. 343г НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца и производството по делото е прекратено. В искането на Главния прокурор на РБ се изтъква, че определението е постановено при нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, който е приложен неправилно. Според искането правилната квалификация на деянието е по чл. 343, ал. 3, предл.1 и пр.4, б. "а", пр. 2, вр. с . 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а не възприетата от съда по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "а", вр. с . 1, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Освен нея, неправилно е приложен и чл. 343г, вр. с чл. 49, ал. 3 НК, защото на А. е наложено наказание 10 месеца лишаване от правоуправление на МПС, което е по-малко от размера на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Иска се възобновяване, отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане на първостепенния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Счита че нарушението на закона в одобреното от съда с определение споразумение се състои в определения по-малък размер на наказанието лишаване от правоуправление, от този на наказанието лишаване от свобода. Осъденият не се явява редовно призован от домашния му адрес. Не е упълномощил договорен защитник. Писмено е заявил отказ от защитник, съгласно чл. 96, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд като съобрази данните по делото и доводите в искането на Главния прокурор, прие следното: Искането за възобновяване е допустимо като подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК (вж. входящия номер на искането в РС гр. К. е № 4477/09 г./21.04.2009 г.). Този срок е шестмесечен и е започнал да тече от датата на влизане в сила определението от 7.11.08 г. за прекратяване производството по н.о.х.д. № 193/08 г. на К. РС, и не е изтекъл към датата на подаването му в РС гр. К. Разгледано по същество искането е основателно, но не на посоченото в него основание, а поради допуснато абсолютно основание за възобновяване и отмяна на определението, за което съдът следи служебно. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, изразено в следното: С определение от 07.11.08 г. по н.о.х.д. № 193/08 г. на Районен съд гр. К. съдът е одобрил постигнатото между РП гр. К. и защитата на обвиняемия А. Т. И. споразумение по реда на чл. 381 383 сл. НПК, с което го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 19.08.08 г. в с.- Розино, обл. Пловдивска е управлявал МПС - лек автомобил "Ауди"-80" с ДК № Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно над 1,78 промила, установена с протокол за техническа експертиза № 1131/21.08.08 г. - за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "а", вр. с . 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от три години и по чл. 343г НК е осъден на лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Произнесъл се е и по разноските, след което съгл. чл. 24, ал. 3 НПК съдът е прекратил производството по делото. Определението е влязло в сила на 07.11.08 г. като необжалваемо съгласно чл. 382, ал. 9 НПК и вр. с чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. От съдържанието на споразумението и от определението на съда за одобряването му по чл. 381, ал. 5 НПК, както и от данните от досъдебното производство (постановление за привличане на И. като обвиняем на л.14 и обвинителното заключение на стр. 71 и 72) представеното пред съда и одобреното от него споразумение между прокурора и защитата, не отразява въобще обвинението за което И. е привлечен като обвиняем и производственото срещу него в досъдебната фаза е приключило. Обвинението срещу А. Т. А. е за това, че на 19.08.08 г. в с. Р., обл. Пловдивска е управлявал МПС - лек автомобил "Ауди"-80" с ДК№ Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно над 1,78 промила, установена с протокол за техническа експертиза № 1131/21.08.08 г. и е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Д. А., изразена в счупване на лява ключица, което е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. "А", вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК . Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК да одобри споразумението само ако то не противоречи на закона и морала. В съдебното заседание за одобряване на споразумението по реда на чл. 382 НПК А. е заявил че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, доброволно е подписал и е съгласен със съдържанието на споразумението и че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред. Тази му позиция обаче не изчерпва процедурата по одобряване на споразумението от съда. Одобреното от съда споразумение противоречи на закона, защото в съдържанието му липсва формулировка на фактическите обстоятелства на деянието и правната му квалификация, каквато е очертана от обвинението . По този начин съдът е бил лишен и от възможността да прецени дали то отговаря на всички изисквания в чл. 381, ал. 2-ал. 5 НПК като в акта си обаче е повторил пропуска на защитата и обвинението да изложат в какво се състои постигнатото от тях съгласие за решаване на делото, върху кои факти на обвинението и правната им квалификация. В диспозитива е посочена една част от съставомерното деяние - че то е извършено в пияно състояние, но не и инкриминираните от обвинението нарушения на ЗДвП и причиненият вследствие на тях, по непредпазливост, съставомерен резултат - средна телесна повреда на пострадалия А. А., както и не фигурира пострадалият, който е елемент от увреденото обществено отношение и като такъв и от състава на престъплението. В резултат на тази непълнота на обвинението, практически липсва диспозитив на споразумението и на определението за решаване на делото По аргумент от чл. 383 и чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, определението по чл. 382 НПК има характер на присъда, а тя няма съдържание в процесния акт. Ето защо, съдът одобрявайки споразумението, е постановил съдебен акт с особено съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, тъй като с него той не се е произнесъл изобщо по обвинението срещу А. По тези съображения искането е основателно и трябва да бъде уважено. При новото разглеждане на делото съдът трябва да съобрази и правилното приложение на закона като съблюдава правилната правна квалификация на инкриминираното деяние спрямо установените по делото факти от обвинението, каквато поначало в случая, може да бъде или същата, или такава, която отразява признаците на по-леко наказуемо престъпление. Наказанието лишаване от право на управление на МПС, съгласно чл. 343г НК, трябва да отговаря на изискванията по чл. 49 НК. То е да е с максимален срок от три години. Когато е наложено заедно с лишаване от свобода, може да го надвишава с не повече от три години. В случая наложеното от 10 месеца наказание по чл. 343г НК не е в нарушение на закона спрямо наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения. При тези изводи и съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК ВКС на РБ