Решение № 3192 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2020 г.

Решение № 3192 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Област Монтана против Решение № 442 от 29.09.2020 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 262/2020 година. С решението съдът: 1 го осъдил да приключи административното производство по молба от 28.02.2019 г. на "В. 2016" ЕООД, гр. Монтана, като го задължил да издаде изричен акт за продажба на имот - частна държавна собственост - ПИ с идентификатор № 48489.13.488 по КК и КР на гр. Монтана, с площ от 7779 кв. м., находящ се в гр. Монтана, Община Монтана, [улица], по реда на чл. 84 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), или мотивиран отказ да издаде същия, 2 постановил изпращане на преписката на органа и определил 14 - дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на преписката и 3 го осъдил да заплати разноски в размер на 1250 лева. В жалбата са изложени и се поддържат подробни доводи за недопустимост на съдебното решение, евентуално за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което да се обезсили, евентуално да се отмени. С касационната жалба се прави и искане за присъждане на съдебните разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - "В. 2016" ЕООД, гр. Монтана чрез процесуален представител – адв. З. оспорва подадената касационна жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно и обосновано. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Задължението на областния управител на Област Монтана произтичало пряко от нормативен акт – чл. 84 ППЗДС във връзка с чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административен съд Монтана е бил сезиран с искане от "В. 2016" ЕООД, гр. Монтана съдът да отмени като незаконосъобразно бездействието на областния управител на Област Монтана по сключване на договор за продажба на държавен недвижим имот, както и да се осъди областния управител да извърши необходимите действия по сключване на договор с този имот, като се определи и срок за сключване на договора. С диспозитива на обжалваното решение административният съд е осъдил областния управител на Област Монтана да приключи административното производство по молба на дружеството от 28.02.2019 г. за продажба на имот – частна държавна собственост, представляващ ПИ с идентификатор № 48489.13.488 по КК и КР на гр. Монтана, с площ от 7779 кв. м., находящ се в гр. Монтана. Административният съд се е произнесъл по заявеното искане по чл. 256 АПК, така, както е било формулирано в първоинстанционната жалба, като в диспозитива се съдържа произнасяне и по искането за отмяна на бездействието на органа да сключи договор за продажба с имота. От фактическа страна съдът е приел за установено, че административното производство по издаване на заповед за продажба на недвижимия имот е започнало по инициатива на дружеството, с подаване на молба на дата 28.02.2019 година. С нея е поискано да бъде закупен по реда на чл. 84 и сл. ППЗДС имот - частна държавна собственост, върху който е разположена сграда, която е собствена на "В. 2016" ООД, придобита по силата на постановление за възлагане, влязло в законна сила на 03.08.2018 година. За имота, върху който е била построена сградата, е бил издаден Акт за частна държавна собственост № 3634/13.12.2013 година. В образуваното административно производство от комисията по чл. 7 от Вътрешните правила за актуване, управление, придобиване и разпореждане с имоти и вещи-държавна собственост, утвърдени със заповед на областния управител на област Монтана, на 11.07.2019 г. е било взето решение да се проведе процедура по избор на лицензиран оценител, на когото с договор да бъде възложено изготвянето на пазарна оценка на имота. С протокол от м. юни 2020 г. комисията, назначена със заповед на областния управител е взела решение да се изискат от Община Монтана удостоверения по чл. 84, ал. 3, т. 3 и т. 6 ППЗДС, а именно, че сградата е законно изградена, и че теренът е неподеляем, приложени и по преписката. С молба от 12.06.2020 г. дружеството е поискало от областния управител на Област Монтана да продължи действията по издаване на заповед за продажба на имота, но до настоящия момент такава не е била издадена. От правна страна съдът е счел, че бездействието може да е поради неизпълнение на задължение за правни или фактически действия. Анализирал е процедурата по придобиване на имот – частна държавна собственост, която е нормативно установена в чл. 44 ЗДС и чл. 84 ППЗДС. Поради което, при наличието на подадено искане, административният орган е длъжен да приключи преписката, като издаде заповед и сключи договор за продажбата на имота, или да откаже продажбата. Към момента на подаване на искането "В. 2016" ЕООД е изпълнил договорените изисквания, в качеството си на купувач, както и е приложил изисканите от областния управител документи за сключване на договор за покупко – продажба на процесния терен, но органът в продължителен период от време бездействал незаконосъобразно. Като не се е произнесъл с изричен акт, с който да приключи започналото на 28.02.2019 г. административно производство по искане на страната, областният управител на Област София бездействал в противоречие с предвиденото в чл. 84 ППЗДС. На това основание административният съд го осъдил по реда на чл. 256, ал. 1 АПК да извърши следващите се действия. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът по първоинстанционното дело е правен и той се свежда до това дали защита срещу неизпълнение на задължението на органа да издаде административен акт за окончателно приключване на открита процедура за продажба на недвижимия имот, може да се осъществи по реда на чл. 256, ал. 1 – ал. 3 АПК. Съгласно чл. 44, ал. 3 ЗДС в относимата редакция, продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена също се определя по реда на правилника за прилагане на закона. Процедурата за продажба на имот – частна държавна собственост е предвидена подробно в чл. 84 и чл. 85 ППЗДС. Съгласно нея физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й и въз основа на представените документи областния управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски. Предвидено е в чл. 85, ал. 4 ППЗДС договорът да се подпише в 14 – дневен срок след представяне на документ за извършено плащане. Касае се следователно за смесен и сложен фактически състав за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, като договорът за покупко-продажба се предшества от издаване на индивидуален административен акт от областния управител – заповед за продажба на имота. Административната процедура завършва с гражданскоправен елемент - договор за покупко - продажба, сключен между областния управител и купувача. Самото подаване на молба за закупуване на имота и разменената кореспонденция между областния управител на Област Монтана и "В. 2016" ООД не са достатъчни, за да се приеме, че е налице насрещно волеизявление за съгласие за продажба на имота. Такова следва да бъде обективирано в нарочно издадена заповед на органа, след преценка по чл. 85, ал. 1 и ал. 2 ППЗДС. След като жалбоподателят по същество е конкретизирал своето искане, същото не може да бъде защитимо по пътя на осъдителното съдебно производство, каквото е настоящото. По чл. 256, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съответно по чл. 256, ал. 2 АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В допълнение, описаните от дружеството като незаконосъобразни бездействия не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Още повече, че с издаването на заповедта за продажба приключва административната фаза на процедурата по придобиване на имота – частна държавна собственост. След издаването й, адресатът не може по пътя на сезиране на административния съд да иска защита с оглед извършване на действия от страна на административния орган за сключване на договор. Неиздаването на заповед за покупко – продажба на имота не е бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона, нито бездействие, произтичащо от задължение за извършване на фактически действия по смисъла на цитираните разпоредби на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Заповедта за сключване на договор за покупко – продажба е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, същата е юридически акт с правно значение за сключване на договор за придобиване на вещно право на собственост върху процесния недвижим имот – частна държавна собственост. Следователно, защитата е срещу мълчалив или изричен отказ на областния управител да издаде заповед за продажба на имот – частна държавна собственост и по реда на чл. 145 и сл. АПК. Когато органът не се произнесе в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 АПК, касае се за мълчалив отказ и редът по глава XV от АПК е изключен. По тези съображения настоящата съдебна инстанция, счита, че не се доказва твърдяното бездействие от страна на органа, което да е незаконосъобразно, защото е в противоречие с чл. 44, ал. 3 ЗДС. По изложените съображения съдът намира, че решението на административния съд е неправилно поради наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество, доколкото е изяснен от фактическа страна, като искането по чл. 256, ал. 1 – ал. 3 АПК се отхвърли като неоснователно, както и искането за отмяна на незаконосъобразното бездействие на областния управител на Област Монтана по сключване на договор за продажба на имота. При този изход на правния спор на касационния жалбоподател се дължат своевременно поисканите, сторени и доказани съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Пред първоинстанционния административен съд се следват за юрисконсултско възнаграждение, тъй като областният управител на Област Монтана е бил представляван от юрисконсулт П.. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, разноските възлизат на 100 лева. Пред касационната инстанция се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, което също се определя на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение