Решение № 13555 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2010 г.

Решение № 13555 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Жоров Борисов от гр. Видин срещу решение № 5 от 26.02.2010 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 4370/2008 г. По изложени доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Джумалийски оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, установи следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Борисов против заповед № 1011/08.07.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с Постановление № 152/02.07.2008 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, заповед № ЗМФ-930/08.07.2008 г. на министъра на финансите и утвърдени длъжностно и поименно щатни разписания от 08.07.2008 г. е прекратено служебното му правоотношение, считано от 08.07.2008 г. За да отхвърли жалбата на Борисов, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган в предвидената от закона форма при спазване на административно-производствените правила. Посоченото правно основание кореспондира със събраните в административното и съдебноадминистративното производство доказателства. За да мотивира този правен извод, съдът е съпоставил числеността и структурата на Агенцията за държавни вземания, преди и след реорганизацията, извършената с ПМС № 152/02.07.2008 г. и е установил, че общата численост на персонала в АДВ е намалена от 497 на 458, считано от 08.07.2008 г. При сравнението на длъжностните разписания, в сила до 08.07.2008 г. и след това е установено, че до 08.07.2008 г. в Дирекция "Продажби" на агенцията е имало 8 щатни бройки за длъжността "старши експерт", а след реорганизацията щатните бройки за заеманата от служителя длъжност са намалени на 7. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като с § 2, т. 5 от ПМС № 152 от 02.07.2008 г. са извършени изменения в приложение № 2 към чл. 4, ал. 3 на Постановление № 215 на Министерски съвет от 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на финансите и закриване на административни структури към министъра на финансите и числеността на персонала в Агенцията за държавни вземания е намалена от 497 на 458. По предложение на изпълнителния директор на АДВ министърът на финансите е издал заповед № ЗМФ-930/08.07.2008 г., с която е определил новата й численост - 458 щатни бройки, считано от 08.07.2008 г. На същата дата изпълнителният директор на агенцията е утвърдил новото длъжностно и поименно разписание, с което щатните бройки за длъжността старши експерт в Дирекция "Продажби" са намалени от 8 на 7. С това е спазена нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, тъй като новото разписание на длъжностите е утвърдено от органа по назначаването на съответната администрация или в разглеждания случай - от директора на агенцията. Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. В разглеждания случай, считано от 08.07.2008 в АДВ е утвърдено ново разписание на длъжностите, според което, освен че бройките за длъжността "старши експерт" в Дирекция "Продажби" е намален от 8 на 7 (всичките заети), но и числеността на персонала в РД - Видин е намален от 33 на 30 (лист 56 и 58 от делото), като 3-те бройки за длъжността "старши експерт" по предходното разписание на длъжностите от 01.01.2008 г., една от които е заемал касаторът, са намалени на 2 щатни бройки (разписания на длъжностите преди и след 08.07.2008 г.). При тези данни правилно съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност (старши експерт в Дирекция "Продажби" на АДВ, с месторабота в РД - Видин). Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдил е доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение