Решение № 15613 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2019 г.

Решение № 15613 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Джагаров, подадена чрез адвокат М. Христов, против решение № 4416/28.06.2018 г. по адм. д. № 14113/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - Национална агенция по приходите - София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Гергов. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно АССГ приема, че искът за неимуществени вреди не е доказан. С определение от 10.04.2018 г. съдът е указал на касационния жалбоподател, че следва да докаже фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни последици. Правилно АССГ е дал ход на делото на 18.06.2018 година, тъй като не са били налице изискванията на чл. 139 АПК за отлагането му. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по предявен иск от И. Джагаров, чрез адвокат Христов, срещу Национална агенция за приходите, за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени от Ревизионен акт № Р-2210-1404943-091-001/16.03.2015 г., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение за периода 22.03.2015 г. - 19.07.2016 г., ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на съдебното решение. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че ищецът не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, накърняване на авторитета и самочувствието му. Поради това, че по делото не са били представени никакви доказателства, според съда не е било неизяснено как и по какъв начин са се изразили тези неимуществени вреди и с какъв интензитет са били. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с фактите и доказателствата по делото, като не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Установено е, че спрямо ищеца е бил издаден РА № Р-2210-1404943-091-001/16.03.2015 г. от длъжностни лица при ТД-София на НАП, който е бил отменен с решение № 4334 от 23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6932/2015 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 19.07.2016 г. На основание отменения ревизионен акт е предявен срещу НАП искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди. Административният съд е допуснал в първото заседание по делото на 21.05.2018 г. изслушването на двама свидетели, които да бъдат доведени от ищеца и е отложил делото за 18.06.2018 г. С молба от 14.06.2018 г. и с молба от 18.06.2018 г. процесуалният представител на ищеца - адвокат Христов, е поискал отлагане на делото поради това, че е служебно ангажиран в същия ден по други три дела. Във втората молба е посочил, че доверителят му не може да се яви сам поради заболяване. Съдът не е уважил молбата за отлагане на делото и е разгледал спора по същество. Касационната инстанция намира, че с действията си съдът не е нарушил съдопроизводствените правила. Правилно съдът е посочил, че призовките за другите дела са били съобщени на адвокат Христов преди съдебното заседание, на което делото е отложено за 18.06.2018 г. и той е могъл да съобрази ангажиментите си, като поиска друга дата. За да бъде отложено делото, следва да е налице невъзможност за явяване както за адвоката, така и за самата страна по делото - чл. 139 АПК. В случая не са били представени никакви доказателства за заболяване на ищеца, което да е пречка за явяването му пред съда. При тези данни, касационната инстанция приема, че действията на съда по даване на ход на делото по същество са съобразени с процесуалния закон. Поради процесуалното поведение на ищеца и неговия адвокат, твърденията на ищеца за понесени от него неимуществени вреди са останали недоказани. Тези вреди не се презумират, както се твърди в касационната жалба, а трябва да бъдат доказани в конкретното производство. Предвид тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,