Решение № 3213 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2016 г.
ВАСII отделение15.03.2017 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4283/21.06.2016 г. по адм. д. № 3802/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3213 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. Н. Н. против решение № 4283/21.06.2016 г. по адм. д. № 3802/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил предявения от касатора Н. срещу началника на РДНСК Югозападен район отрицателно установителен иск с петитум да се признае за установено, че влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-211/8.06.2011 г. за премахване на незаконен строеж "едноетажна сграда" в УПИ VIII-334, кв. 37 по плана на с. К. не подлежи на изпълнение поради новонастъпили обстоятелства - доброволно изпълнение чрез привеждане на строежа в състояние негоден за ползване. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че с частичното премахването на покрива сградата не е приведена в състояние негодна за ползване. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Доказателства по делото, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е обсъдил в съвкупност с доводите на страните, при което е възприел обоснован и законосъобразен извод относно неоснователността на иска. Безспорно установено от съдебния експерт при извършен оглед на място и приложен към писменото заключение снимков материал е, че касаторът е премахнал частично покрива на сградата, а материалите складирал по периферията на покривната плоча, надлежно предпазени от неблагоприятни атмосферни условия. В това състояние строежът не може да бъде определен като приведен в състояние негоден за ползване по смисъла на § 1, предл. 2 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, тъй като стените на сградата, монтираната дограма и врата не са засегнати. Действително при липсата на покрив сградата не отговаря на определението по § 5, т. 46 за груб строеж. С това обаче изискването за премахване на строежа до степен негоден за ползване не е изпълнено, тъй като наличието на складиран материал указва, че дейностите по премахване са временни. Не са демонтирани билната столица, греди под четирите майи, част от късите ребра и пр. По повод тази констатация експертът е изложил в писменото си заключение, че демонтаж на тези елементи на покрива по сведение на ищеца не е извършен с цел предпазване на изградените комини от срутване. Предмет на премахване на основание влязлата в сила заповед е цялата едноетажна сграда, предвид което привеждането й в състояние негодна за ползване означава разрушаване не само на част от покрива, а и на стените, премахване на дограми и врати. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, е неоснователна. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. В тази връзка предложеното от касатора тълкуване на разпоредбата на § 1 от Наредба № 13/2001 г. в частта на израза "негоден за ползване" не намира опора в целта на устройствения закон за недопускане и отстраняване на незаконното строителство. Прилагането и тълкуването на тази разпоредба не следва да се обвързва със законовото определение за "груб строеж", а с целта на процедурата по чл. 225 ЗУТ и императивните разпоредбите на Наредба № 13/2001 г. за съставяне на удостоверяващи извършените конкретни дейности по премахване на незаконния строеж документи. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд