Решение № 4213 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10670/2013 г.

Решение № 4213 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10670/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 - 178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по жалба на Георги Владимиров Владов в качеството му на законен представител на "В и К-Видин" ЕООД, гр. Видин срещу решение № 843 от 11.07.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-852/2011 г. С обжалваното решение КЗК е установила, че "В и К-Видин" ЕООД е извършило нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК, наложила му е имуществена санкция в размер 211 715 лв. и е постановила прекратяване на нарушението. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Направено е и алтернативно искане за намаляване на наложената имуществена санкция. По изложените съображения в жалбата и в становището по съществото на спора на адвокат-пълномощника на жалбоподателя се моли, жалбата да се уважи. Ответната страна - КЗК, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението на КЗК. Съображенията си излага в представените писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. Заинтересованата страна "Витрейд" ООД, гр. Видин не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството през КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на "Витрейд" ООД, което е твърдяло, че "В и К - Видин" ЕООД, като се е възползвало от монополното си положение на пазара на В и К услуги на територията на гр. Видин, нарушава чл. 21 ЗЗК, като отказва да предостави тези услуги за конкретна сграда в гр. Видин, на ул. "Железничарска" № 15, представляваща търговски обект - магазин за мебели, като по този начин възпрепятства извършаваната от дружеството стопанска дейност. Освен това в искането се е твърдяло, че по този начин, чрез отказ от предоставяне на В и К услуги са се създавали условия за лишаване на дружеството от собствеността му върху сградата. При извършеното проучване и събраните доказателства Комисията е установила следната фактическа обстановка: "Витрейд" ООД е образувано чрез приватизация на "Витрейд" ЕООД, бивша ДФ "Витрейд". Сградата - търговската мебелна къща е била държавна собственост и е била включена в капитала на държавното предприятие. След приватизацията на държавното предприятие сградата е преминала в капитала на приватизиращото дружество. Вещното право на ползване върху търговската мебелна къща е отстъпено през 1991 г. от ДФ "Витрейд" на "Аско Деница" АД, което е пререгистрирано през 2000 г. на "Нова Деница" АД. Вещното право на ползване е със срок от 70 години. Чрез апортна вноска вещното право на ползване е включено в капитала на "Нова Деница" АД, като в това акционерно дружество "Витрейд" ООД притежава част от капитала му в определен процент. "Витрейд" ООД не е прекратило участието си в капитала на "Нова Деница" АД, чрез изтегляне на апортната вноска. "Витрейд" ООД се легитимира за собственик на сградата - търговска мебелна къща, чрез нотариален акт № 62, том I, рег. № 3850, н. д. № 389 от 30.08.2000 г., който е вписан в Службата по вписванията под № 164, том II на 31.08.2000 г. - лист 12 от административната преписка, папка 1. То е и ползвател на сградата. Присъединяването на търговската мебелна къща към системите на водоснабдяване и отвеждане на отпадните води в гр. Видин е станало преди 20 години, като партидата е била открита и се е водела на името на "Нова Деница" АД-клон Видин. При извършена проверка през 2006 г. на водомера на сградата е било установено, че пломбата на водомера е нарушена, за което е бил съставен констативен протокол и водомерът е бил демонтиран. "В и К-Видин" ЕООД е предприело действия по принудителното събиране на дължимите суми от "Нова Деница" АД, за което се е снабдило с изпълнителен лист. Образувало е изпълнително дело, като според събраните доказателства от частния съдебен изпълнител част от главницата по задължението на "Нова Деница" АД към "В и К-Видин" ЕООД е била заплатена и е останала за заплащане част от главница, лихви и разноски. Поради непредприемане на действия по изпълнението от страна на "В и К-Видин" ЕООД в продължение на повече от 2 години и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е било прекратено. "В и К-Видин" ЕООД е търговско дружество със собственик на капитала -държавата. То извършва дейност като оператор на В и К услуги по смисъла на чл. 1 и 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) на територията на гр. Видин и 34 водоснабдени населени места на територията на община Видин. Системата от В и К съоръжения е собственост на държавата и е включена в капитала на търговското дружество, а действията на оператора на В и К услугите се регулират от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, наричана само "Наредба № 4 от 2004 г." и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на дружеството, одобрени с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) № ОУ-081 от 2.10.2006 г. На 4.09.2006 г. "Витрейд" ООД е подало до "В и К-Видин" ЕООД заявление за присъединяване на сградата - търговска мебелна къща към водоснабдителната и канализационна система на града. "В и К-Видин" ЕООД е поискало заявителят да представи допълнителни документи, според дадените указания. В изпълнение на указанията "Витрейд" ООД е представило нотариален акт за собственост № 62, описан вече по-горе, решение на Окръжния съд-Видин за регистрация на дружеството и удостоверение за актуалното си състояние. На 11.12.2006 г. "В и К-Видин" ЕООД изпраща писмо на "Витрейд" ООД, в което е посочило, че за собственик на сградата -мебелна търговска къща е записан "Аско Деница" АД, а в последствие "Нова Деница" АД. В писмото е посочило още, че представеният нотариален акт № 62 не бил вписан в районния съд и на последно място - "Нова Деница" АД имало задължения към "В и К-Видин" ЕООД по посоченото изпълнително дело, като след заплащането им водоподаването ще бъде възстановено. На 3.01.2007 г. "Витрейд" ООД подава жалба до ДКЕВР срещу отказа на "В и К-Видин" ЕООД да присъедини към водопроводната мрежа търговската мебелна къща. В изискания от ДКЕВР отговор "В и К-Видин" ЕООД е описало своята гледна точка относно преустановяване на водоподаването. В отговора е посочило, че търговската мебелна сграда е собственост на "Нова Деница" АД, като спрямо него са предприети действия по принудителното събиране на вземанията. Посочило е освен това, че "Витрейд" ООД и "Нова Деница" АД са свързани лица и искането на "Витрейд" ООД за присъединяване на сградата към водопроводната мрежа имало за цел да предотврати заплащане на задължението на "Нова Деница" АД към "В и К-Видин" ЕООД. На 3.01.2007 г. "Витрейд" ООД е подало жалба и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В отговора си "В и К-Видин" ЕООД до заместник-министъра е направило подробно описание на задължението на "Нова Деница" АД и предприетите принудителни действия по събирането на дължимите суми. На 17.03.2011 г. "Витрейд" ООД е подало втора жалба до ДКЕВР отново срещу отказа на "В и К-Видин" ЕООД да му предостави В и К услуги. В изпълнение на правомощията си ДКЕВР е изискала писмен отговор от управителя на "В и К-Видин" ЕООД по жалбата. В дадения отговор "В и К-Видин" ЕООД променя становището си относно правото на собственост върху сградата - търговска мебелна къща, като сочи, че тя е собственост на жалбоподателя, но правото на ползване върху нея е предоставено на "Нова Деница" АД за срок от 70 г. Поради това "В и К-Видин" ЕООД счита, че "Витрейд" ООД няма законово право да ползва сградата. На следващо място в отговора си дружеството е посочило, че към него "Нова Деница" АД има задължения, за вземането на които е образувано изпълнително дело, като сумата по него не е била издължена и към момента на отговора. Въз основа на тези две съображения управителят на "В и К-Видин" ЕООД моли ДКЕВР да признае, че едноличното дружество с капитал, собствен на държавата има законово право да откаже подаването на вода за обекта - сградата търговска мебелна къща, защото ползвателят "Нова Деница" АД не е изпълнило задължението си, а собственикът на сградата "Витрейд" ООД няма законово право да я ползва. С решение № Ж-110 от 23.04.2012 г. ДКЕВР дава на "В и К-Видин" ЕООД задължителни указания да възстанови подаването на вода в сградата - търговска мебелна къща, собственост на "Витрейд" ООД и в срок от един месец да предостави на ДКЕВР писмена информация за предприетите действия. В мотивите на решението си ДКЕВР е посочила, че ползвателят "Нова Деница" АД е заплатило задълженията си към "В и К-Видин" ЕООД въз основа на издадения изпълнителен лист. На следващо място ДКЕВР е изложила мотиви, че "Витрейд" ООД е собственик на сградата и според § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗРВКУ е потребител на В и К услуги. В изпълнение на решението на ДКЕВР "В и К-Видин" ЕООД на 17.05.2012 г. е възстановило връзката за вода на сградата - търговска мебелна къща. С писмо от управителя на "В и К-Видин" ЕООД до ДКЕВР, с копие до ДКЕВР и "Витрейд" ООД от 21.05.2012 г. дружеството е посочило, че за възобновяване на подаването на вода към обекта и на основание чл. 57 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите, "Витрейд" ООД е следвало да подаде заявление по образец за промяна на името на партидата на обекта търговска мебелна къща, защото името на партидата е било на "Нова Деница" АД. Съгласно полученото писмо "Витрейд" ООД подава заявление по образец с приложена към него бележка за заплатени задължения на "Витрейд" ООД към "В и К-Видин" ЕООД. Заявлението не е било прието от "В и К-Видин" ЕООД без посочени мотиви. На 28.06.2012 г. "Витрейд" ООД подава ново заявление по чл. 57 от Общите условия с отново приложена касова бележка за заплатени задължения от него към "В и К-Видин" ЕООД за промяна на името на партидата на имота. И това второ заявление не е било прието от "В и К-Видин" ЕООД, но с мотив "да се изясни собствеността на сградата, даден с писмо с дата 11.12.2006 г. В представените писмени възражения от "В и К-Видин" ЕООД, както и твърденията на искателя, включително и от представените доказателства КЗК е приела за установено, че водоподаването в сградата е било възстановено по такъв начин, че е предизвикало наводнение в нея, за което е представен констативен протокол. Всъщност водоподаването не е било възстановено. При така установената фактическа обстановка КЗК е приела на първо място, че предмет на проучването пред нея е пакет от услуги, определени като В и К услуги, включващи: доставка на питейна вода, предназначена за битово потребление и отвеждане на канализационни отпадни води и тяхното пречистване. По своя характер този вид услуги нямат заместител, защото дейността се осъществява от изградена инфраструктурна мрежа, а тя по съществото си е с естествен монополен характер. На следващо място КЗК е изследвала географския пазар, който обхваща територията на гр. Видин, на която е разположена изградената инфраструктурната мрежа, собственост на "В и К-Видин" ЕООД като В и К услугите се предоставят при еднакви условия на търсене и предлагане, които се различават от останалите услуги от този вид, предлагани в останалите региони на страната. С оглед на твърденията на "Витрейд" ООД за евентуално извършено нарушение от "В и К-Видин" ЕООД по чл. 21 ЗЗК изразяващо се в евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение на пазара на В и К услуги, чрез необоснован отказ да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност на трето място КЗК е определила периода на евентуално извършеното нарушение. Взела е предвид последният мотивиран отказ на "В и К-Видин" ЕООД да предостави услугата, направен с писмо от 11.12.2006 г. до момента на постановяване на решението. Относно приложимия материален закон на четвърто място КЗК е съобразила, че твърдяното нарушение е започнало при действието на отменения ЗЗК и е продължило при действието на новия ЗЗК, влязъл в сила на 2.12.2008 г., като е направила извод, че твърдяното нарушение е продължавано според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК и следва към него да се приложат разпоредбите на новия ЗЗК, според чл. 3, ал. 1 ЗАНН, поради което е определила приложимото материално право на нарушението по чл. 21 ЗЗК. На пето място КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), като според фактическото установяване е приела, че разглежданото поведение на "В и К-Видин" ЕООД е ограничено по обхват на територия и не може да предизвика ефект върху модела на трансграничната търговия, защото засяга ограничен сегмент от националния пазар по предоставянето на В и К услуги и не би могло да елиминира конкурент, извършващ дейност в друга държава членка на ЕС. Поради това е приела, че чл. 102 ДФЕС е неприложим при проучването. На шесто място КЗК е извършила правен анализ на поведението на "В и К-Видин" ЕООД по чл. 21 ЗЗК и/ или чл. 102 от ДФЕС. Посочила е, че съставът на злоупотреба с господстващо положение включва следните кумулативни елементи: а) качеството на предприятие на ответната страна; б) господстващо положение на това предприятие на съответния пазар; в) едностранно поведение на предприятието, което може да бъде подведено под неизчерпателно изброените хипотези по чл. 21, т. 1-5 ЗЗК конкретни видове поведение или общия състав на нарушение по чл. 21 и г) което поведение притежава реален или потенциален антиконкурентен ефект и засяга интересите на потребителите. При извършения анализ на всеки един от кумулативните елементи КЗК е установила, че "В и К-Видин" ЕООД е "предприятие" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и извършва "стопанска дейност" според § 1, т. 13. При анализирането на втория кумулативен елемент, с оглед на целите на производството от фактическа страна е приела за установено, че "В и К-Видин" ЕООД е единствен доставчик на В и К услугите в границите на община Видин, включително и на гр. Видин, тъй като цялата изградена инфраструктурна мрежа, собственост на държавата е включена в капитала на дружеството. КЗК е направила извод, че тези обстоятелства превръщат "В и К-Видин" ЕООД в единствен участник на съответния пазар и определят независимостта му по смисъла на чл. 20 ЗЗК. Въз основа на това е направила и следващия извод, че "В и К-Видин" ЕООД притежава господстващо положение на пазара на предоставяне на В и К услуги на територията на гр. Видин, поради което чл. 21 ЗЗК е приложим по отношение на поведението на дружеството. При извършения анализ на поведението на "В и К-Видин" ЕООД КЗК е съобразила отново установеното от фактическа страна, а именно, че при подаденото заявление от страна на "Витрейд" ООД до "В и К-Видин" ЕООД през 2006 г. за присъединяване на сградата към В и К системата операторът извършващ услугата е направил отказ, въпреки представените доказателства - посочения нотариален акт, че заявителят има право да бъде присъединен към В и К мрежата, защото отговаря на изискването на § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. В последствие в развилата се кореспонденция между оператора на услугите и "Витрейд" ООД, включително и подадените жалби до ДКЕВР и министъра на МРРБ, отново е установила, че "В и К-Видин" ЕООД продължава мълчаливо или изрично да отказва извършването на услугата състояща се в присъединяването на сградата -търговска мебелна къща, към В и К системата на гр. Видин на клиент, който извършва търговска дейност в сградата. Поради това поведението на "В и К-Видин" ЕООД е отнесено към състава на чл. 21, т. 5 ЗЗК. КЗК е изследвала поведението на "В и К-Видин" ЕООД, състоящо се в направения отказ за присъединяване на сградата към В и К мрежата с оглед на неговата основателност. В тази връзка е съобразила мотивите на отказа, които са били в две насоки: на първо място операторът на В и К услугите не е признал правото на собственост върху сградата на "Витрейд" ООД, а на второ място е посочил, че вещното право на ползване на сградата е предоставено на "Нова Деница" АД, което не е изпълнило задължението си към "В и К-Видин" ЕООД. Така направеният отказ е съобразен с действащото законодателство, уреждащо обществените отношения в този сектор, за да се установи дали при неговото приложение за "В и К-Видин" ЕООД възниква задължение да откаже извършването на услугата, при което този отказ би бил обоснован и законосъобразен. Поради това, че контрол върху спазването на законодателството в сектора е предоставено в правомощията на ДКЕВР, която според чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ разглежда жалби на потребители срещу оператори на В и К услуги, КЗК се е позовала на решение № Ж-110 от 23.04.2012 г. на ДКЕВР, в което независимият специализиран държавен орган е посочил, че отказа за извършването на услугата от страна на "В и К-Видин" ЕООД е неоснователен. По изложените мотиви в решението си ДКЕВР е задължила "В и К-Видин" ЕООД да предостави услугата, като му е определила и срок от един месец да предостави обратна информация за изпълнение на решението. На първо място ДКЕВР във връзка с твърдението на "В и К-Видин" ЕООД, че то има законно право да откаже извършването на услугата, защото "Витрейд" ООД няма законно право да използва имота, което вещно право е предоставено на "Нова Деница" АД, комисията е посочила, че "Витрейд" ООД е собственик на сградата и е потребител на услугата според § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, поради което "В и К-Видин" ЕООД не следва да отказва извършването на услугата. Относно вторият довод от страна на "В и К-Видин" ЕООД, че има законово основание да откаже извършването на услугата, защото ползвателят на сградата "Нова Деница" АД има задължения към оператора, които не са заплатени, ДКЕВР е посочила, че за въпросните задължения е било образувано изпълнително дело, по което задълженията са заплатени, поради което отново оператора няма законово основание да откаже извършването на услугата. Въз основа на така изложените мотиви в решението на ДКЕВР КЗК е направила извод, че за "В и К-Видин" ЕООД не възниква нито задължение, нито законово право да откаже присъединяването на сградата към В и К мрежата. Поради това е направила извод, че поведението на "В и К-Видин" ЕООД е в противоречие с определените в секторното законодателство задължения, поради което поведението му е преценила като необосновано. Освен направените изводи за поведението на оператора на В и К услугите от решението на ДКЕВР, КЗК е посочила, че поради господстващото си положение "В и К-Видин" ЕООД се е стремяло да извлече ползи от поведението си, които не би получило ако има и друг оператор, който би могъл да предоставя същите услуги. Този извод е направен с оглед на установеното поведение от страна на "В и К-Видин" ЕООД, което след като е образувало изпълнителното дело за задълженията на "Нова Деница" АД към него и е получило част от плащането на главницата е бездействало в продължение на повече от две години, като по тази начин се е стремяло да увеличи размера на лихвата върху главницата и да я получи от "Витрейд" ООД, на което не извършва услугата. В своята практика КЗК е квалифицирала подобно поведение като злоупотреба с господстващо положение, защото с поведението си операторът се стреми да получи заплащане на чуждо задължение от клиент, на когото не предоставя услугата. Поради това КЗК е направила и извод, че поведението на "В и К-Видин" ЕООД съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21, т. 5 ЗЗК, доколкото с поведението си "В и К-Видин" ЕООД необосновано отказва да достави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. При анализа на поведението на "В и К-Видин" ЕООД с оглед на наличието на реален или потенциален антиконкурентен ефект от това поведение и наличието на опасност от увреждане интересите на потребителите, КЗК е съобразила, че двете дружества извършват стопанска дейност на два различни продуктови пазара, поради което не може да се приеме, че е налице "структурна" злоупотреба от страна на оператора. "В и К-Видин" ЕООД, което е господстващо предприятие, извършва дейност само на възходящия пазар, като поведението му е насочено против интересите на неговите потребители, извършващи дейност на низходящия пазар, при което създава опасност от увреждане на ефективната конкуренция между тях, поради което поведението на оператора е квалифицирано от КЗК като "експлоатативна" злоупотреба. Поведението на "В и К-Видин" ЕООД е преценено и с оглед на бездействието на дружеството относно задължението което има към него "Нова Деница" АД, изразяващо се в частичното събиране на главницата от това задължение и създаване на условия за увеличение на лихвата за просрочие. Чрез неизвършването на услугата, за която има господстващо положение спрямо "Витрейд" ООД, "В и К-Видин" ЕООД се стреми да получи от друг свой реален или потенциален клиент чуждото задължение, като не извършва исканата услуга - присъединяване на сградата, собственост на "Витрейт" ООД към В и К мрежата на града. Отсъствието на вода в сграда от друга страна ограничава възможността на "Витрейд" ООД да извършва стопанска дейност в сградата, включително и търговия с мебели. При тези установявания и правни изводи, КЗК е направила и решаващия си извод, че "В и К-Видин" ЕООД е извършило нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК, изразяващо се в необоснован отказ от предоставяне на В и К услуги на "Витрейд" ООД за сградата -търговска мебелна къща в гр. Видин, като по този начин се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. По този начин КЗК е установила наличието на посочените кумулативни предпоставки за извършване на нарушението по чл. 21 ЗЗК. Продължителността на нарушението е определена от началния момент на отказ от страна на "В и К-Видин" ЕООД да предостави услугата на "Витрейд" ООД - 11.12.2006 г. като отказът продължава и към момента на постановяване на решението, който период е 6 години и повече от 6 месеца. При определяне на размера на имуществената санкция КЗК се е съобразила с Методиката, приета с нейно решение на основание чл. 100, ал. 4 ЗЗК. Квалифицирала е нарушението като експлоатативна злоупотреба, извършвана в сравнително малък териториален обхват, което засяга интересите на малък кръг потребители, поради което е квалифицирала нарушението като леко според т. 9.2 от Методиката, за което размерът на санкцията е до 5% от приходите от продажби на В и К услуги. Поради това, че нарушението засяга само един потребител КЗК е определила санкцията в размер 0,5% от нетните приходи на "В и К - Видин" ЕООД за 2012 г., които са възлизали на 6 049 000 лв., поради което основният размер на санкцията е определен на 30 245 лв. Освен това КЗК е отчела и продължителността на нарушението според т. 9. 5 от Методиката си, което е обусловило прилагането на коефициент за продължителност 7, поради това, че нарушението е продължило 6 години и повече от 6 месеца. С този коефициент е умножен основният размер на санкцията и крайният й размер е определен на 211 715 лв. КЗК не е отчела наличие на смекчаващи или отегчаващи отговорността на "В и К-Видин" ЕООД обстоятелства. На основание чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 и т. 12 и чл. 77, ал. 1, т. 1, т. 2 и 4 ЗЗК е постановила решението си. Постановеното решение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна. Първата група доводи съдържащи се в жалбата на "В и К-Видин" ЕООД е свързана с оспорването на правото на собственост на "Витрейд" ООД върху сградата - търговска мебелна къща. Жалбоподателят сочи, че представеният нотариален акт е издаден въз основа на обстоятелствена проверка или е констативен. Той не доказвал правото на собственост на "Витрейд" ООД върху сградата. Твърдението е неоснователно, защото нотариалният акт е официален документ, който обвързва с доказателствената си сила отразените в него обстоятелства. Позоваването в жалбата на ГПК е относно доказателствената сила на констативния нотариален акт за съда, в случай на неговото оспорване. Нотариалният акт докато не бъде отменен по съответния ред е задължителен за жалбоподателя, включително и за останалите органи на публичната власт. Невярно е и твърдението, че нотариалният акт не бил вписан. В десния горен ъгъл на акта е отбелязано вписването му в Службата по вписванията при Районния съд-Видин. Следващият довод в жалбата е относно това, че сградата - търговски мебелен магазин била с отстъпено вещно право на ползване на "Нова Деница" АД, на чието име се е водила и откритата партида на водомера, като "В и К-Видин" ЕООД не можело да разреши спора за правото на собственост върху сградата. Този довод е също неоснователен. Никой не е искал от "В и К-Видин" ЕООД да разрешава спор за правото на собственост и правото на ползване върху сградата между "Витрейд" ООД и "Нова Деница" АД. Още повече, че "Витрейд" ООД се е легитимирал за собственик върху сградата с представения нотариален акт, който е бил задължителен за жалбоподателя. С този акт за собственост "Витрейд" ООД се е легитимирал за потребител на В и К услугата според § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ, поради което на него е следвало да се извърши услугата по присъединяване на сградата към В и К мрежата на града. По спазването на секторното законодателство се е произнесла и ДКЕВР с цитираното решение, което не е изпълнено, видно от приетото като доказателство писмо с изх. № В-11С-00-50 от 18.07.2013 г. на ДКЕВР - лист 26-27 от делото. Издаденото решение на ДКЕВР, с което е възприет за неоснователен отказа на "В и К-Видин" ЕООД да извърши присъединяването на сградата към В и К мрежата, се отнася и за всички възражения в жалбата относно неспазването на законодателството, регулирано от тази материя. Следващата група доводи в жалбата са относно неподписване на заявлението за присъединяване към В и К мрежата, отправено до "В и К-Видин" ЕООД от двама или от тримата управители на "Витрейд" ООД, които са били и негови законни представители. От това се извежда довод, че заявлението на "Витрейд" ООД е било нередовно и жалбоподателят не бил сезиран с редовно заявление. Твърдението е невярно, защото никъде по делото няма такова установяване от страна на жалбоподателя или указания за нередовност на подаденото заявление, подписано само от един от управителите на дружеството. По този довод важи посоченото вече по-горе за решението на ДКЕВР постановено по жалбата на "Витрейд" ООД срещу отказа на жалбоподателя да присъедини сградата към В и К мрежата. В съдебно заседание адвокат-пълномощникът на жалбоподателя навежда довод и за нередовност на подаденото искане до КЗК от дружеството, което също било подписано само от един от управителите на "Витрейд" ООД. От този довод навярно се прави извод, че КЗК е ненадлежно сезирана и се е произнесла по едно нередовно искане. Доводът е неоснователен. Процедурата пред КЗК е започнала през 2011 г. и е продължила повече от две години. Ако някой от останалите управители на дружеството е искал да се противопостави на извършените действия от страна на управителя, сезирал КЗК, то е имал достатъчно време и възможност за да го направи. След като това не е станало, останалите двама управители чрез мълчаливото си съгласие са потвърдили извършените действия от Страхил Василев- подал искането. Но дори и да се приеме, че подаденото искане от Страхил Василев- един от управителите на "Витрейд" ООД е нередовно, това процесуално нарушение е несъществено и не може да повлияе върху правилността на решението, предмет на жалбата. На последно място в жалбата се съдържа възражение срещу размера на наложената имуществена санкция, което възражение се поддържа и в съдебно заседание. Възражението е неоснователно, защото не е обосновано и подкрепено с доказателства. Размерът на определената от КЗК имуществена санкция е в съответствие с чл. 100, ал. 1 ЗЗК, включително и с т. 9, т. 9.1, т. 9.2 и 9.5 от приетата Методика. Този размер е минимален - 0,5% или под 1%, поради което няма как да бъде намален. Коефициентът, с който е увеличен основният размер не може да бъде намален, защото такова намаление не е предвидено. По изложените съображения решението на КЗК е правилно и законосъобразно, а при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Жалбата срещу него като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на КЗК разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение