Решение № 9429 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13449/2011 г.

Решение № 9429 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13449/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Любен Костадинов Полихронов, в качеството му на управител на "Телевизия Родопи" ЕООД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) под № 62 от 07.06.2011 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В жалбата са изложени съображения относно дължимостта на тези такси с оглед на техния размер, липсата на субсидии от държавата за малките обществени телевизии, като е направено искане - да се издаде акта едва след отпускане на субсидии от държавата, да се промени медийния закон като постанови равенство между неговата телевизия и БНР, БНТ, като се преустанови издаването на "искове и актове "до установяване на статут, бюджет и субсидии равни с посочените други институции. С протоколно определение от 20.02.2012 г. са дадени указания на жалбоподателя да уточни жалбата си. С молба от 22.03.2012 г. отново се поддържат същите доводи, че телевизията е обществен оператор, т. е. същият като БНТ и БНР и че следва да бъде субсидиран, тъй като СЕМ, който разрешава кой какъв статут да има (обществен или търговски ) да го санкционира. Ответната страна по жалбата - Съветът за електронни медии, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Петрова, иска отхвърляне на оспорването, като в съдебно заседание и в писмена защита излага доводи за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ. Върховният административен съд, трето отделение, приема че жалбата е подадена в срок и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Не се спори по делото, че с решение № 15-00-83 от 21.06.2004 г. на СЕМ, дружеството - жалбоподател е регистрирано като обществен оператор. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансови дейности" на СЕМ е изготвена докладна записка изх. № 30-06-79 от 21.03.2011 г. до членовете на СЕМ, в която е посочен размерът на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От страна на СЕМ по протокол № 16 от 22.03.2011 г. във връзка с представената докладна записка е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори относно дължими годишни такси. Във връзка с това СЕМ е изпратил до управителя на дружеството - жалбоподател уведомление, в което е посочено, че за 2009 г. и 2010 г. то дължи общо сума от 8 000 лв. такси, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионната дейност, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство могат да бъдат дадени обяснения и да се заплати дължимата такса, след което ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Същото е връчено, видно от обратната разписка и изпратения отговор от дружеството до СЕМ от 8.04.2011 г. В резултат на процедура е издаден и процесния АУПДВ № 62 от 07.06.2011 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон, а според ал. 1 от нея, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Когато в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в него се набират от първоначалните и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата, е че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен, понеже дружеството е регистрирано като обществен оператор, но не е равнопоставено с другите такива. Видно от приложеното на л. 20 от делото Решение № 15-00-83 от 21.06.2004 г. телевизията е регистрирана като обществен оператор при начин на разпространение - по кабелен път за територията на област Кърджали от 01.07.2004 г. Видът на оператора обаче (търговски или обществен) не е критерий за определяне размера на годишните лицензионни/регистрационни такси. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ТТРТД (отм.) "за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна регистрационна такса". Между страните по делото няма спор, че дружеството осъществява телевизионна дейност и че съгласно чл. 102 от ЗРТ дължи годишна такса. При условие, че регистрацията не е прекратена или отнета по реда ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното е и дължима. Оспорването следва да се отхвърли като неоснователно. По отношение на исканията за промени в медийния закон същите са неотносими към конкретния правен спори са извън правомощията на съда, който следва да прилага действащите в момента закони. Липсва правна възможност за спиране на делото до приемане на нов закон или изменение на действащата нормативна уредба на тези обществени отношения. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,