Решение № 5773 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2012 г.

ВАСVI отделение24.04.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 239/2012 г. по описа на Административен съд Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5773 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Изома Русе" ЕООД, гр. Русе срещу решение № 13 от 15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 239/2012 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът Марин Спасов Пасев от с. Кошарна, общ. Сливо поле, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Изома Русе" ЕООД, гр. Русе, против постановление от 6.07.2012 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Марин Спасов Пасев и "Изома Русе" ЕООД, считано от 6.07.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. От фактическа страна е безспорно, че при извършената на 6.07.2012 г. проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе на обект: реконструкция на хале в кроялен цех гр. Русе, бул. България № 125 е установено, че лицето Марин Спасов Пасев е предоставял своята работна сила за сметка и в полза на работодателя "Изома Русе" ЕООД, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При проверката е представен граждански договор от 1.07.2012 г.,. в който на Марин Пасев е възложено да извърши строителна работа в срок от 1.07.2012 г. до 31.07.2012 г. с възнаграждение в размер на 290,00 лв. При проверката е съставена декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ с дата 06.07.2012 г., подписана от Марин Пасев, в която същият е декларирал, че работи в "Изома Русе" ЕООД на длъжност "строителен работник", считано от 1.07.2012 г., с работно време от 08,00 ч. до 17,00 ч. и уговорено възнаграждение 290, 00 лв. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Правилно е посочено, че са налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ, според който - когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 4 от същата норма е конкретизирано, че въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от Марин Пасев дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнение на дейността, тъй като изпълнителят действа под ръководството и контрола на дружеството - възложител. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2