Решение № 462 от 9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 249/2011 г.

Решение № 462 от 9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 249/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 802 от 18.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1559/14.12.2010 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск за собственост, предявен от [община] против Държавата по отношение на една сграда в [населено място], [улица], придобита от ищеца по завещание или евентуално по давност. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за действието във времето на разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в редакцията на тази норма след изменението й с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.1991 г. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Общината на [населено място] е предявила ревандикационен иск срещу Държавата за сградата в [населено място] на основание на това, че тази сграда е била завещана на общината от Б. П. през 1914 г. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че след приемането на Конституцията от 1947 г. е отпаднала възможността на общините да притежават свое имущество, а при възстановяване на общинската собственост през 1991 г. не е предвидено имоти като настоящия да се връщат обратно на общината. По поставения правен въпрос становището на настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е следното: Първото изложеното от съда съображение е вярно, тъй като действително съгласно Конституцията от 1947 г. собствеността е могла да принадлежи само на държавата, на кооперациите и на частни лица, като общината е изключена като носител на правото на собственост, каквото е притежавала по отменения ЗИСС. Общинската собственост не е била закрепена и в Конституцията от 1971 г., като за първи път с едно изменение от 1990 г. отново е било прокламирано разделението на собствеността на държавна и общинска, включено впоследствие като принцип и в новата Конституция от 1991 г. На законодателя е възложено със закон да определи обектите на държавната и общинска собственост, което е станало с приемането на едноименните закони през 1996 г. - ДВ, бр. 44/21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. Обособяването на общинската собственост обаче е започнало по-рано, а именно с приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация през 1991 г. - ДВ, бр. 77/17.09.1991 г., като с изменение на чл. 6 от ЗС е определено кои имоти са общинска собственост - съгласно новата редакция на чл. 6 от ЗС, дадена с § 6 от ПЗР ЗМСМА, и кои имоти, дотогава държавна собственост, преминават в собственост на общините с влизане в сила на ЗМСМА - § 7 от ПЗР на закона. Имотите, дарени или завещани на общината попадат в първата категория, а именно такива които са определи със закон като общинска собственост - чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗС във вр. с § 6 от ПЗР ЗМСМА, като тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за общинската собственост /сега чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОбС - ДВ, бр. 101/2004 г./. Нормата дава определение на обектите на общинска собственост, затова следва да се приеме, че тя се отнася за всички имоти, които имат посочената характеристика, а не само за тези, които общината ще придобие в бъдеще, както е приел въззивният съд Подобно тълкуване противоречи на идеята на законодателя да възстанови общинската собственост, каквато е съществувала преди Конституцията от 1947 г. и да свърже с общините това имущество, което обслужва техните и на населението на общината интереси. Освен това по традиция в българското общество от началото на 20 век дарителството е било често срещан способ за придобиване на имущество от общините, особено за социални нужди, образование и просвета и няма основание волята на завещателите да не се зачете и тези имущества да останат в собственост на държавата, освен ако не са сменили собственика си на друго основание. С оглед на изложените съображения по настоящото дело следва да се приеме, че придавайки действие само за напред на нормата на § 6 от ПЗР ЗМСМА, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и решението му следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора, с уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да предаде имота на [община]. Безспорно е установено, че имотът е принадлежал на родения в Котел Б. П., починал през 1914 г. С публично нотариално завещание той оставил имота на Общината в Котел с цел от доходите от него да се построи приют и да се дават помощи на бедни ученици. Общината е стопанисвала имота до 1961 г., когато с разпореждане на МС № 718/29.04.1961 г. е предаден безвъзмездно на Варненски Г. за нуждите на училище за бавноразвиващи се деца. Към 1986 г. данните са, че в имота се помещава Районният инспекторат на Министерство на образованието и науката, а от 2006 г. - управление на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като във връзка с последните обстоятелства е прието, че имотът представлява публична държавна собственост. Имотите публична държавна собственост не подлежат на възстановяване съгласно чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост, но следва да се приеме, че законодателят има предвид възстановяване по някой от реституционните закони, а не възстановяване на бившата общинска собственост чрез обособяването и отделянето й от държавната собственост във връзка с признаване съществуването на общинска собственост с действащата Конституция от 1991 г. Възстановяването чрез реституция е уредено като отделно основание за придобиване на собственост от общината по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОбС. Процесният имот, който следва да се присъди на [община], е част от масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], № 51 и се състои от първи, междинен и втори етаж и тавански помещения, така както са описани по скиците на в. л. Н. Ц. на л. 129, 130, 131 и 132 от делото на районния съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение