Решение № 3800 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16283/2009 г.

Решение № 3800 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16283/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление" - Габрово, представлявано от управителя Стойчо Петров Иванов, чрез упълномощения юрисконсулт Н. Цанкова, срещу решение № 123 от 03.11.2009 г., постановено по административно дело № 185 от 2009 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово, представляван от упълномощения юрисконсулт Галина Христова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление" - Габрово срещу решение № 34/27.07.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 214/12.06.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. № 66-000-306/22.05.2009 г., издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО. За да отхвърли като неоснователно оспорването на Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление" - Габрово първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, се явяват неоснователни. Изяснил е спора от фактическа и правна страна като е установил, че оспорващият е нанесъл щета на държавното обществено осигуряване от изплатена в по-голям размер пенсия на лицето Атанас Димитров Иванов, отпусната въз основа на издаден документ с невярно съдържание - удостоверение с изх. № 08-00-279 от 19.08.1998 г., в който са удостоверени данни, неотговарящи на действителното фактическо положение - положеният трудов стаж за времето от 01.06.1993 г. до 03.08.1998 г. неправилно е посочен като такъв от втора категория. Решението на Габровския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Събраните доказателства по делото напълно подкрепят направените от съда изводи. Чрез тях са изяснени всички факти и обстоятелства, което е позволило последният да приложи правилно нормативната уредба. В конкретния случай Пътно управление - гр. Габрово е издало Удостоверение № 08-00-279 от 19.08.1998 г., в което декларира, че стажът на лицето Атанас Иванов е от втора категория включително до 03.08.1998 г. и въз основа на него е отпусната пенсия на лицето в по-висок размер. Формирана е щета от неправилно изплатено обезщетение, предмет на акта за начет. Неоснователно е възражението на касатора, че пенсионният орган сам е следвало да определи от каква категория е положеният от лицето труд. Съгласно чл. 5, ал. 7 от КСО осигурителят издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Отделно от това, съгласно Правилника за прилагане на закона за пенсиите - чл. 101 (отм.), трудовият стаж се установява с документ, издаден от осигурителя по утвърден образец или трудова книжка, а пенсионният орган въз основа на тях определя размера на пенсията, т. е. задължение на осигурителя е да определи категорията труд на лицето. Определената категория е неправилна съгласно т. 26 от ПКТП, поради което правилно е отхвърлена жалбата. Неоснователно е и възражението за изтекла давност с оглед чл. 115, ал. 1 КСО. Правилно съдът е приел, че се прилага 10 г. давност и за вземането на НОИ след 01.01.2004 г. същата не е изтекла. По изложените съображения постановеното от Габровския административен съд решение, с което жалбата против оспорените административни актове е отхвърлена като неоснователна, е правилно. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,