Решение № 15711 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2009 г.

Решение № 15711 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангелин Колев Колев от гр. Русе, против решение № 7839/12.06.2009 г., на Върховния административен съд - седмо отделение, постановено по административно дело № 1324 по описа на същия съд за 2009 г., с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 1, т. т. 5, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25; чл. 4, ал. 2 и § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.), наричана по-нататък за краткост "Наредбата". В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез упълномощения юрисконсулт Стоева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на въззивната инстанция се счита обосновано и законосъобразно, а възраженията и доводите на касатора не дават основание за друг извод. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред ВАС, седмо отделение по реда на чл. 185 и сл. от АПК са оспорените от Ангелин Колев разпоредби на чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 1, т. т. 5, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25; чл. 4, ал. 2 и § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. С касираното решение съдът подробно е изследвал характера на обсъждания акт, с основание определен като нормативен, по отношение на който не са налице твърдяните от първоначалния жалбоподател отменителни основания. Тричленният състав е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, по силата на изрична законова делегация и в рамките на предоставените на административния орган правомощия. Спазени са административнопроизводствените правила по издаването й, за което не се и спори между страните. Не е налице противоречие между оспорените разпоредби и разпоредби на по-високи по степен нормативни актове. Изложените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е неоснователна. Не е налице релевираното касационно основание за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон. По същество доводите в касационната жалба са развивани и пред първата инстанция. Решаващият състав ги е обсъдил и е отговорил на оплакването на жалбоподателя с подробни мотиви, които следва да бъдат споделени. Правилна е констатацията на съда, че Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи не урежда в нито една своя хипотеза въпроса с отнемане на контролни точки на водачите на МПС, поради което в тази насока противоречие с актове от по-висок ранг или несъответствие с критериите за законосъобразност по чл. 146 АПК не може да се търси. Установеното с чл. 3, ал. 1 от Наредбата правило, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление съответства на точния смисъл на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. В същата е предвидена възможността за отнемане на контролни точки от водач, който е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. До влизане в сила на наказателното постановление, с което се налага административно наказание за извършеното нарушение, съществува възможност по реда на съдебното му оспорване да бъде отменено или изменено. Фактът на извършване на нарушението става безспорен с влизане в сила на наказателното постановление и от този момент може да се предприемат действия по изпълнението му. Затова съдът правилно е преценил, че липсва противоречие между подзаконовата норма и разписаната в чл. 157, ал. 3 от Закона за движение по пътищата възможност за отнемане на контролни точки при определени условия. Дори и да се допусне възможността (твърдяна от касатора), че контролни точки могат да се отнемат и въз основа на административен акт, който не подлежи на обжалване пред съда в хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, това не е аргумент за противоречие на чл. 3, ал. 1 от Наредбата с чл. 157, ал. 1 от ЗДвП или с чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. Затова всички доводи в тази насока са неоснователни. Отнемането на контролни точки настъпва "екс леге", като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт - влязло в сила наказателно постановление. Законодателят не е предвидил изискване контролни точки да се отнемат при всяко извършено нарушение, нито пък е посочил за кои точно нарушения следва да се отнемат контролни точки, По силата на законовата делегация министърът на вътрешните работи е оправомощен да определи списък на нарушенията, за които се отнемат контролни точки и конкретно за кое нарушение, колко точки се отнемат. Като е предвидил отнемане на контролни точки само за част от нарушенията по ЗДвП, издателят на Наредбата не е превишил предоставената му компетентност. Доводът на касатора, че именно размерът на точките за извършено нарушение е с неясни критерии, е неоснователен. Напротив, колкото повече едно нарушение е по-тежко, с оглед степента на обществена опасност, толкова по-висок е броят на отнетите точки. Не е вярно и твърдението, че отнемането на 39-те контролни точки води до загуба на правоспособност завинаги. Подобно наказание може да определи само съдът, разгледал делото по същество за извършено престъпление по НК като кумулативно наказание. По аналогични съображения, развити подробно в мотивите на обжалваното решение, както и тези, свързани с липсата на противоречие с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, същото следва да се възприеме като обосновано и правилно, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,