Решение № 12 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2966/2011 г.

Решение № 12 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2966/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд № 2618/2011 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимия Ю. М. Белиджанов. В съдебно заседание жалбата се поддържа, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и на закона, от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна, при спазване на процесуалните правила, а жалбата неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.10.2011 г., постановена по внохд № 2618/2011 г. е отменена оправдателна присъда по нохд № 4573/2010 г. на Софийски районен съд и вместо това, подсъдимият Ю. Белиджанов е признат за виновен в това, че на 05.10.2009 г. в [населено място], отнел чужди движими вещи на стойност 11.20 лева от владението на свидетелката Т., са намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от пет години. По жалбата на подсъдимия Белиджанов: От страна на защитата се възразява срещу съмненията, които са останали във връзка с установяване на авторството, главната причина за което според защитата е установеното късогледство на пострадалата свидетелка, което й попречило да възприеме извършителя. Следващото обстоятелство, което защитата спори, е срока от двадесет и два дни след извършване на инкриминираното престъпление и направеното разпознаване, още повече, че Белиджанов в момента на разпознаването е задържан в ареста по друго дело. Изводите за основния факт според защитата са изградени на предположения, като не са взети предвид обясненията на подсъдимия, че не е бил там. Фактически, оплакването е за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при оценката на доказателствата, което е напълно неоснователно. Законосъобразно и при спазване на процесуалните правила въззивният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, дал е вяра на показанията на пострадалата Т., посочил е и основанията за това. Правилно е приел, че от показанията на пострадалата свидетелка, както и обстоятелството, че тя веднага е сигнализирала за извършеният по отношение на нея грабеж, доброволно е предала частта от синджира, който е останал у нея след скъсването му, и подробно е описала подсъдимия Белиджанов, който по-късно е бил и разпознат, категорично установяват мястото, времето и начина на извършване на деянието. Този извод на съда не е изграден на предположения, категоричен е и сочи на правилно приложение на материалния закон. На инкриминираната дата и място подсъдимият е отнел от владението на свидетелката Т. синджир с висулки на посочената в присъдата стойност, като е употребил за това сила. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение, с оглед ниската стойност на предмета на посегателство, наказанието е в предвидения от закона минимум, поради което същото не е явно несправедливо, особено с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение