Решение № 659 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2860/2011 г.

Решение № 659 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2860/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. И. срещу нова присъда № 329/14.10.2011 г. постановена от състав на Благоевградски окръжен съд по в н о х д № 248/2011 г. В жалбата и допълнението към нея са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. По първото, за допуснато нарушение на закона, в жалбата се твърди, че деянието за което е признат за виновен жалбоподателя, не осъществява състав на престъпление, поради което искането е за оправдаването му. Касаторът твърди, че той не е и не би могъл да състави документа, които според обвинението е с невярно съдържание и авторът му е именно подсъдимия И. По повод доводите му свързани с формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, може да се изведе и основанието за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 14, ал. 1 от НПК. По третото основание - явна несправедливост на наложеното наказание, не са посочени конкретни доводи и възражения. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оправдаване на жалбоподателя - подсъдим от третата инстанция. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и прави заявление, че желае делото да се разгледа в отсъствие на защитника му. В правото си на лична защита поддържа жалбата по доводите изложени в нея и допълнението й, както и искането да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваната нова присъда, по протест на прокурора, е отменена присъда № 2359/21.03.2011 г. на Районен съд - Благоевград по н о х д № 1421/2010 г. и е постановено следното - подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 1.12.2004 г. в [населено място], като длъжностно лице-управител на [фирма]-Благоевград, в кръга на службата си, като представител на изпълнителя по договора за извършване на СМР е съставил официален документ - протокол № 1, образец 19 от 1.12.2004 г. за изпълнени монтажни работи по обект "Възстановяване на връхна конструкция на водопровод и изграждане на подпорна стена 12/2 метра в [населено място], [община], в който е удостоверено невярно обстоятелство, с цел да се използва този документ като доказателство за тези обстоятелства - прест. по чл. 311, ал. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. При проверката по основанията въведени в жалбата и доводите в тяхна подкрепа изложени в допълнението й, се установи, че жалбата е неоснователна. Преди всичко по делото безспорно е установено, че подсъдимият като управител на дружество с ограничена отговорност, в каквото качество е подписал инкриминирания документ, е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК, тъй като е бил управител на юридическо лице. В това си качество той е подписал протокол № 1, образец 19, в който са били отразени като извършени несвършени строително монтажни дейности. За неговата отговорност и съпричестност към неверното документиране е достатъчно, че той е подписал документа като представител на дружеството сключило договора на извършване на СМР. Това обстоятелство, от една страна, безспорно е доказано от съдебно-графологическа експертиза. От друга, с надлежно назначена в досъдебната фаза на процеса и приета от съда съдебно-техническа експертиза /л. 145-147/ е установено кои от отразените в инкриминирания протокол работи като извършени, фактически не са извършени или са извършени в по-малки обеми. Подробно данните за това са обсъдени и отразени на л. 3-5 от мотивите към обжалваната присъда. В последните решаващия съд е направил подробен анализ на всички доказателства по делото и след обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите и доказателствата е достигнал до извода за вината и отговорността на подсъдимия. При проверката не се установи основателност и на другото възражение на касатора, за липса на отговорност по отношение на съставителя на протокола - длъжностно лице от общината, с която е бил сключен договора за извършване на СМР. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като рамките на предмета на доказване по чл. 102 от НПК и в частност въпросите свързани с това извършено ли е престъпление и участниците в него, се очертават от прокурора с внесения в съда обвинителен акт. Съдът няма правомощие да контролира тази част от дейността на прокурора, с която той определя тези рамки, включително и по отношение на кръга от лицата към които той е насочил наказателната отговорност. Поради изложеното до тук, настоящият касационен състав намира, че приетата от предходната инстанция правна квалификация на деянието извършено от подсъдимия И., е законосъобразна. Извършеното е престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Не е налице касационното основание за изменение на въззивното решение, чрез преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо и още по-малко за оправдаването му. Решението на въззивния съд за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на новата, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Поради това настоящата инстанция намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия съд и няма касационно основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение