Решение № 2791 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14518/2015 г.

Решение № 2791 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14518/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. К., в качеството му на управител на [фирма], срещу решение № 6058 от 14.10.2015 г. по адм. дело № 3724 по описа за 2015 г. на административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу обжалвания от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Даниела Перпериева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-22222514000663-091-01 от 5.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 374 от 13.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. Издаден е в резултат на повторна ревизия след решение № 1531 от 22.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София и е по повод прилагането на ЗДДС за данъчни периоди м. 03. м. 04. и м. 05.2012 г. С него е осъществена корекция на декларирания ДДС за внасяне за данъчен период м. 05.2012 г., като това е резултат на непризнато право на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по два броя фактури, издадени от [фирма]. Определеното задължение за ДДС е в размер на 1 010. 81 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 267. 20 лв. Административният орган е приел, че незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит на посоченото правно основание, понеже не се доказва реалното осъществяване на доставките с предмет "захар кристална". Административният съд е обосновал изводите си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт след обсъждане на установените в ревизионното производства данни и факти, както и събраните в него доказателства. Конкретно това са тези, представени по повод на ИПДПОЗЛ, връчено на ревизирания субект, извършена насрещна проверка, в резултат на което са дадени обяснения от управителя на дружеството - доставчик, както и приобщените доказателства от предходна ревизия на същото дружество - жалбоподател. Съдът в мотивите си изрично е посочил, че е извършена проверка в ГД "Национална полиция", където са прегледани от ревизиращите органи иззетите документи от дружеството - доставчик. Те са установили липсата на счетоводни регистри и хронологични описи на счетоводни сметки, оборотни ведомости и др. Също така съдът изрично е посочил, че ревизията е повторна за процесния данъчен период, понеже в него и през останалите ревизирани периоди по настоящата ревизия са попадали и други доставки от други доставчици. Съдът е констатирал, че по повод на доставките са представени само двете фактури, приемо-предавателните протоколи и извлечения от сметката на ревизираното дружество, според които по тях е извършено плащане по банков път. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е отграничил доказателствената тежест, която е в лицето на жалбоподателя, понеже претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Това от своя страна определя като основен спорен момент доказването на реалното осъществяване на доставките, по повод реализирането на които се претендира това право и преди всичко обосноваването на извод за този характер на доставките, а именно действителни. Последното представлява изискване, за да може да се осъществи реално и самият механизъм на облагане с този косвен данък, респ. да се постигне икономическата цел затова. Правилно съдът е приел, че не са събрани годни доказателства, за да се приеме за доказано това обстоятелство. По делото не са ангажирани други доказателства, освен тези събрани от ревизиращите органи. Не е осъществена проверка в счетоводствата на страните по доставките, не са ангажирани доказателства за транспортирането на захарта, нейното съхранение, както и реално осъществени последващи доставки към [фирма], респ. и относно произхода на стоките. Правилно е отчетено, че някои от тези обстоятелства не представляват правнорелевантни факти и същите имат само косвено значение, но единствено издадените фактури, без да са подписани и от получателя по тях, и приложени приемо-предавателни документи не могат да обосноват извод за законосъобразно упражняване на правото на приспадане дори и при извършено плащане. По делото липсват конкретни счетоводни документи във връзка с доставките. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и решение № 11445 от 2.11.2015 г. по адм. дело № 8377 по описа за 2015 г. на ВАС, осмо отделение, с което по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу първия ревизионен акт относно отказаното право на данъчен кредит, респ. доначислен ДДС по доставки, за които са издадени фактури от същия доставчик [фирма], за останалите ревизирани данъчни периоди от м. 07. до м. 11.2012 г. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300. 75 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение