Решение № 3465 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2016 г.

Решение № 3465 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор срещу решение № 1496/07.03.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 40/2016 г. Релевира възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "НБ ЛИФТ КОНТРОЛ" ООД, гр. С. срещу негова заповед № А-0-028/13.11.2015 г. Ответникът, "НБ ЛИФТ КОНТРОЛ" ООД, гр. С. чрез процесуалния си представил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд /ВАС/ намира касационната жалба за подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "НБ ЛИФТ КОНТРОЛ" ООД, гр. С. срещу заповед № А-0-028/13.11.2015 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 34б, ал. 4 от Закона към техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ на дружеството са отнети лицензия № 320/11.12.2006 г. и № 715/14.08.2012 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. За да отмени заповедта, съдът е приел за установени изписаните в същата факти, но е обосновал, че наложената принудителна административна мярка е крайна и нейното прилагане не може да води до самоцелно ограничаване на права и свободи, и до административен произвол. Обосновал е, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно вида и тежестта на нарушенията, настъпилите вредни последици, дали са извършени в един или повече обекти и пр. Аргументирал е, че установяването на тези обстоятелства е от значение за преценката на административния орган за съразмерност, тъй като актовете му не следва да причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият състав на ВАС приема, че спорът между страните не касае фактите. Същите са установени от съда, въз основа на представените по преписката доказателства и в съответствие със същите. Страните не спорят относно вида на лицензиите, които дружеството притежава; относно издадените и влезли в сила срещу дружеството и изписани в обжалваната заповед Наказателни постановления и вменените с тях нарушения на Закона за техническите изисквания към продуктите. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактите по нарушенията следва да се съдържат като част от фактическите основания по заповедта с правно основание чл. 34б, ал. 4 ЗТИП. Доколкото НП са индивидуализирани в заповедта и същите са приложени към преписката, вида на нарушенията, вменени на дружеството с тях, може да се установи чрез прочит на съдържанието им. На следващо място, от значение за съставомерността по чл. 34б, ал. 4 ЗТИП е факта досежно установена системност на нарушения, изписани в ал. 3 на същия член. В конкретната хипотеза по безспорен начин се установява, че дружеството е извършило нарушения на ЗТИП, те са установени по надлежен ред. Извършени са в период от две календарни години като са повече от три на брой. В тази насока, правилни са изводите на органа както относно реализиране на нарушения по чл. 34б, ал. 3 ЗТИП, така и досежно наличието на "системност" съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 ЗТИП не изисква нарушенията да са резултатни, нито от тях да са настъпили определени вреди. Правилни са изводите на АССГ досежно компетентността на органа, издал обжалваната заповед във валидна писмена форма. Според касационния състав, крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен предвид липсата на мотиви относно вида на наложената мярка. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Те се различават от административните наказания, тъй като същите са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. За разлика от административнонаказателната отговорност, която се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. За налагане на тази мярка, е достатъчна констатацията на извършената предпоставка, която законът свързва с прилагането й. В случая безспорно са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 34б, ал. 4 ЗТИП. Видно от текста на същата обаче, за системни нарушения по ал. 3, органът може да наложи следните мерки: отнемане на лицензията или ограничаване на обхвата на лицензията. Анализът на нормата обосновава два извода: 1. Хипотезата на чл. 34б, ал. 4 ЗТИП не попада сред императивните хипотези на чл. 34а, ал. 9 ЗТИП, при които органът задължително налага мярка "отнемане на лицензията"; 2. При наличие на предпоставките по тази алинея, органът може да избира между две алтернативни мерки: "ограничаване на обхвата на лицензията" или "отнемане на лицензията". Чрез процесната заповед, органът е наложил втората мярка, която се явява и по-тежка от двете, без да аргументира избора си. Безспорно, тъй като към момента на издаване на заповедта са били налице условията за прилагане на ПАМ, административният орган е упражнил предоставеното му от закона правомощие за прилагане на конкретната принудителна административна мярка при условията на оперативна самостоятелност. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 34б, ал. 4 ЗТИП обаче е предоставена законова възможност на административния орган да прецени дали да наложи принудителна мярка и каква да е тя. Преценката му, дори и в рамките на оперативната самостоятелност, предвид диспозитивния характер на нормата, следва да бъде мотивирана. В правомощие на административния орган в действителност е да извърши преценка дали да наложи мярка и какъв да е нейният вид. При съдебния контрол върху акта, с който се налага тази мярка, съдът не се ограничава единствено да констатира оперативната самостоятелност на органа, а и да установи, дали наложената мярка като вид /при алтернативни нормативни възможности/ е обоснована, съответна и дали постига целите, за които се налага. Неизлагането на мотиви от страна на административния орган в тази насока, пречи на контрола за законосъобразност върху акта и е самостоятелно основание за отмяната му. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и в съответствие с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143 от АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 (хиляда) лв. платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 13.04.2016 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС