Решение № 290 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2020 г.

Решение № 290 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК. Образувано е по искане на "Инвест 2020" АД, подадено чрез изп. директор А. М. за допълване на Решение № 13562/03.11.2020 г., постановено по административно дело № 7134/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. При условия на евентуалност, ако не бъде уважено искането за допълване на съдебното решение, се иска да бъде поправена допусната явна фактическа грешка в същото. В искането се твърди, че при постановяване на съдебното решение от тричленния състав на ВАС, като е потвърдил първоинстанционното решение, съдът не се е произнесъл по всички възражения на касатора за неправилност на обжалваното решение и респективно за незаконосъобразност на изранения РА. С доводи за неправилност на фактическите и правни изводи на съда при постановяване на касационното решение се претендира и поправка на допусната очевидна фактическа грешка в същото. Ответната страна - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по исканията. Върховен административен съд, състав на първо отделение, приема за установено следното: Искането за допълване на Решение № 13562/03.11.2020 г., постановено по административно дело № 7134/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е подадено в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. На основание чл. 176, ал. 2 от АПК, настоящия състав прецени, че не е необходимо с оглед обстоятелствата по спора, искането да се разгледа в открито заседание. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно се явява това решение, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай, с решението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл напълно по искането, с което е бил сезиран, обективирано в подадената касационна жалба. Производството по делото е било образувано по касационна жалба на "Инвест 2020" АД, чрез процесуален представител адв. С. М., срещу Решение № 494 от 21.02.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 877/2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001618002058-091-001 от 29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 118 от 25.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите в частта, с която на "Инвест 2020" АД е отказан данъчен кредит в общ размер на 74 159, 50 лв. и начислени лихви в размер на 13 002, 05 лв.; начислени са лихви за просрочие на ДДС в размер на 5, 52 лева, както и са установени задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 10 245, 72 лева, ведно с начислена лихва в размер на 1 730, 53 лв. С Решение № 13562/03.11.2020 г., постановено по административно дело № 7134/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, чието допълване се претендира, е оставено в сила Решение № 494 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 877/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в обжалваната му част. В процесното съдебно решение, Върховният административен съд е изложил мотиви и изричен диспозитив по отношение на целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право, а по-скоро представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, каквото несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл. 175 или по чл. 176 от АПК. Неоснователно е и искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Не се установява допусната от съда очевидна фактическа грешка, която да се изразява в противоречие между мотиви и диспозитив, грешка в пресмятането или други очевидни неточности. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че искането за допълване на решението, алтернативно искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение