Решение № 2901 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2018 г.

Решение № 2901 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Николов като съдружник в "Експрес Карго Интернешънъл" ООД – в несъстоятелност, против решение № 12267 от 11.10.2018 г., постановено по адм. дело № 13602/2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - осмо отделение, с което е отхвърлено оспорването на Н. Николов против писмо изх. № № 94-00-348/31.10.2017 г. министъра на финансите, с който е отказано даване на предварително съгласие по оздравителен план на "Експрес карго интернешънъл"ООД по чл. 189 от ДОПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че в чл. 189, ал. 2 от ДОПК изискванията към оздравителния план са по-широки от предвидените в чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Според касатора в конкретния случай оздравителният план не предвижда отсрочване или разсрочване на публични задължения. Предвидена е редукция на вземането за лихви на публичните задължения, но само на онези лихви, които се начисляват след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, т. е. такива по чл. 616, ал. 2 от ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен отказа на Министъра на финансите. Ответникът - Министърът на финансите, чрез пълномощника си юрк. Алексиев, в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Н. Николов против писмо изх. № 94-00-348/31.10.2017 г. на министъра на финансите, с което е отказано предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК по оздравителен план на "Експрес карго интернешънъл" ООД, предложен от Н. Николов поради наличие на пречки по чл. 189, ал. 2 от ДОПК – по ниска степен на редукция на вземанията за лихви на обезпечения кредитор в сравнение с редукцията на вземанията за лихви по публични вземания. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът се е позовал на нормата на чл. 189, ал. 2 ДОПК, според която министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения оздравителният план съдържа по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Според решаващия състав регламентираните в чл. 189, ал. 2 ДОПК изисквания към оздравителния план са по-широки от предвидените в чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ ограничения за удовлетворяване на лихви, произтичащи от необезпечено вземане, дължими след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обжалваното решение е правилно. Според разпоредба на чл. 189, ал. 1 от ДОПК оздравителен план в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Неоснователно е възражението на касатора, че предложеният от него оздравителен план не противоречи на чл. 189, ал. 2 от ДОПК и е съобразен с нормата на чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ регламентираща удовлетворяването на вземанията за лихви. Съгласно предложения оздравителен план /л. 8-13 за вземанията на НАП за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции с главница общо 122 148, 39 лв. е предложено НАП да получи 172 046, 02 лева. Предвид приложения по делото доклад от изпълнителния директор на НАП на л. 28-31, тази сума покрива главниците и лихвите до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и 753, 13 лв. от лихвите, натрупани след тази дата. В оздравителния план е предложено обезпеченият кредитор "Райфайзенбанк България" ЕАД да бъде удовлетворен за обезпеченото си вземане напълно, включително лихвите след решението за откриване на производството по несъстоятелност от 27.05.2015 г. до 26.02.2016 г. - дата на депозиране на оздравителния план. В правомощие на министъра на финансите по чл. 189 от ДОПК е да извърши преценка дали предложеният оздравителен план съдържа гаранции по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения и съответно по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Нормата на чл. 189, ал. 2 от ДОПК не разграничава кредиторите на обезпечени и необезпечени, в какъвто смисъл са аргументите на касатора, а именно, че вземането за лихви на кредитора по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ - "Райфайзенбанк България" ЕАД е обезпечено, а това на НАП - кредитор по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ е необезпечено. В тази връзка правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че отказът на министъра на финансите е законосъобразно обоснован с наличието на по-неблагоприятни условия в предложения оздравителен план относно редукцията на вземанията за лихви по публични вземания отколкото за задълженията към останалите кредитори. По тези съображения настоящият съдебен състав намира оспорваното решение за правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,