Решение № 5348 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2012 г.

Решение № 5348 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна на Светла Георгиева Златева - изпълняваща длъжността директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна с променено наименование от 1.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1529/12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4151/2011 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 030801974/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в с решение № 127/23.04.2009 г. на директора на същата дирекция за установени задължения на "БД Агри" ЕООД - гр. Варна по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лв. От същия касационен жалбоподател е подадена и частна жалба в частта за разноските срещу определение № 3363/23.07.2012 г. по същото дело поради неоснователно редуциране на разноските до по-нисък от дължимия размер с твърдение, че изменението следваше да се сведе от 4 403,67 лв. на 3 254,20 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е разгледал основното му възражение, че не е налице нито една от предпоставките да бъде приложена която и да е СИДДО, тъй като нито в една от фазите на обжалване не се представиха доказателства, че посочената във фактурите датска компания е действителният получател на изплащаните от българското дружество доходи. Според касатора по делото не са представени и доказателства за разплащанията по фактури - 2007.03, 2007.9, 2007.15 и 2007.16. Касаторът твърди, че не са представени доказателства, че действително изплатеният доход на чуждестранното лице е за услуга, от която ще се ползва българското лице, платец на дохода. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба с искане да се отмени съдебното решение в обжалваната част и да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на "БД Агри" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена и да се присъдят разноските по делото без значение от неговия изход. Ответникът по касационната жалба "БД Агри" ЕООД - гр. Варна в писмен отговор на адв. Роман Иванов я оспорва по подробни съображения в отговора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд в касационно производство. Първоначално с решение № 1625/21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1216/2009 г. на Варненския административен съд в частта за установените задължения на дружеството по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лв. за 2007 г. по жалба на "БД Агри" ЕООД е отменен посочения ревизионен акт. С решение № 15153/18.11.2011 г. по адм. дело № 580/2011 г. на Върховния административен съд, VIII отделение е отменено първоинстанционното решение в посочената по-горе част и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като е прието, че решението на съда е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция е дала указания при новото разглеждане за събиране на доказателства относно изпълнение разпоредбата на чл. 137 и чл. 138 ДОПК - удостоверение - апостил поради несъдържаща нотариална заверка, извлечение от съответния търговски регистър на получателя на дохода, изявления на действителния получател на дохода, които не съдържат заверка апостил. При новото разглеждане състав на Варненския административен съд отново е отменил ревизионния акт в частта за установените на "БД Агри" ЕООД задължения по чл. 195 ЗКПО за 2007 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се е установило, че датската компания "Консултантска компания С. Д. Уолер" е реализирала доходи от технически услуги от източник в страната и затова са приложими разпоредбите на СИДДО между Република България и Кралство Дания. Съдът е обсъдил чл. 7 от Спогодбата, според който печалбите на предприятие на едната договаряща се държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Съдът е установил, че датската компания, която е получател на дохода няма място на стопанска в България и затова за нея е приложима СИДДО, поради което дохода, получен по сключения с "БД Агри" ЕООД договор подлежи на облагане само в държавата на получателя на дохода. Съдът е приел, че получателят на дохода е удостоверил обстоятелствата по чл. 136 ДОПК съгласно представеното удостоверение от чуждестранната данъчна администрация - чл. 137, ал. 2 ДОПК, декларация по чл. 137, ал. 3 ДОПК, както и доказателства за вида, основанието за реализиране и размера на дохода съгласно изискванията на чл. 138 ДОПК, както и извлечение от публичния търговски регистър на Дания - чл. 137, ал. 4 ДОПК. Относно вида на услугата, съдът е приел, че още в ревизионния акт органите по приходите са приели, че чуждестранното лице е извършило технически услуги по отношение на платеца на дохода. Въз основа на това съдът е счел, че са приложими разпоредбите на Спогодбата, поради което на основание чл. 13 ЗКПО не следва да се прилагат разпоредбите на българския закон. Решението е правилно постановено. По касационната жалба. Няма спор между страните по делото, че "БД Агри" ЕООД като възложител е сключил договор на 1.01.2007 г. с "Консултантска компания С. Д. Уолер" - Дания - изпълнител за извършване на действия и услуги, свързани с координация и консултация на възложителя в областта на земеделската дейност и търговия на едро със земеделски продукти, наторяващи материали и др., както и месечни маркетингови проучвания на земеделска продукция на територията на Кралство Дания и Република България. Неоснователно се сочи от касатора, че не било установено по делото, че са налице извършени технически услуги, след като нито ревизиращите органи, нито решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК са изразили констатация в тази връзка, а са обсъждали само къде трябва да се обложат доходите на датската компания, които е получила от българско дружество, те. е. приели са, че е извършена техническа услуга, след като спорният въпрос е бил мястото на облагане на дохода. Твърденията на касатора са били свързани с това, че изплатените доходи от посочените услуги попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 5, т. 4 ЗКПО - доходи от технически услуги. Дефиницията на понятието "възнаграждения за технически услуги" има своята регламентация в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и представляват плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Относно оплакванията в касационната жалба, че не са събрани всички изискуеми от ДОПХК доказателства за прилагане разпоредбите на Спогодбата, те също са неоснователни. Съобразно указанията на първата касационна съдебна инстанция, първоинстанционният съд е изискал доказателства относно вписването на датската компания в публичния търговски регистър на Дания, от което наистина се установява, че тази компания е местно лице за Кралство Дания, както и доказателства, че процесните фактура за извършените технически услуги са вписани във фактури и са били въведени като приход за компанията и обложени с данък за 2007 г. Установено е също така, че датската компания няма място на стопанска дейност в България, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са приложими разпоредбите на Спогодбата, а не българския закон съгласно чл. 13 ЗКПО. Налице са доказателствата, изискващи се от чл. 136, чл. 137 и чл. 138 ДОПК, подробно описани и обсъдени от административния съд. Правилни са изводите на съда, че обстоятелството че собственикът на капитала и управител и на двете дружества е едно и също физическо лице Стийн Даниел Уолер, не може да промени статута на юридическите лица и наистина ги прави "свързани лица" по смисъла на данъчното законодателство, но в СИДДО не съществуват разпоредби, които да са пречка за прилагането й в случаите на свързаност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По частната жалба. С решението си съдът е присъдил разноски в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, предвид че доказателства от "БД Агри" ЕООД са били представени в съдебното производство в размер на 4 403,67 лв., макар че ревизионният акт е отменен за установените задължения по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лв. С оглед на депозирана от дирекцията молба за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК с определение № 3363/23.07.2012 г. по същото дело съдът е изменил решението в частта за разноските, като е редуцирал присъденото юрисконсултско възнаграждение от 4 403,67 лв. на 719,59 лв. Частната жалба е неоснователна, тъй като не са налице допуснати от съда нарушения при постановяване на съдебния си акт по чл. 248 ГПК. Като се има предвид чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху сумата от 12 266,33 лв. се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 695,33 лв., но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя определения от съда размер от 719,59 лв. следва да не се променя. Предвид изложеното по-горе частната жалба е неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,