Решение № 11101 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение05.12.2022 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7166 от 01.12.2021 г. по адм. дело 8245/2021 г. по описа на Административен съд - София град

ОСЪЖДА ЧЕРИЪТ МОТОРС АД, [ЕИК] да заплати на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София разноски за касационната инстанция в размер на 4 290,25 лв. представляващо разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЧЕРИЪТ МОТОРС АД, [ЕИК], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Иванова, против Решение 7166 от 01.12.2021 г. по адм. дело 8245/2021 г. по описа на Административен съд - София град, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221020004817-091-001/29.03.2021 г. издаден от М. Колева началник сектор, възложил ревизията и М. Иванов главен инспектор към ТД на НАП - София, потвърден с Решение 916/18.06.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени допълнително задължения за ДДС в размер на 176 024,70 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит в същия размер по фактура 40/ 17.06.2020 г., издадена от Деотрейд ЕООД, [ЕИК]. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи за неоснователност на отказа за приспадане на данъчен кредит по фактура 40/ 17.06.2020 г., издадена от Деотрейд ЕООД, [ЕИК]. Твърди се, че административния съд не е анализирал обективно и безпристрастно аргументите на дружеството и данните по делото. Навеждат се доводи за реалност на предоставените услуги по Договор за сътрудничество от 26.08.2013 г. сключен с Деотрейд ЕООД. Счита, че са налице всички законови предпоставки, за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Твърди се, че от обстоятелствата по делото не се установяват обективни данни, годни да обосноват твърдяното наличие на измамна цел или злоупотреба с права. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и на Ревизионен акт (РА) Р-22221020004817-091-001/29.03.2021 г. Претендира се и изменение на процесния РА, в обжалваната част, като се увеличи сумата за възстановяване на дружеството до размер на 176 024,70 лв. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез юрк. Зарева, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение поради липса на претендираните касационни основания за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалба на дружеството ЧЕРИЪТ МОТОРС АД, [ЕИК] срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221020004817-091-001/29.03.2021 г. издаден от М. Колева началник сектор, възложил ревизията и М. Иванов главен инспектор към ТД на НАП - София, потвърден с Решение 916/18.06.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 176 024,70 лв., в резултат на отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура 40/ 17.06.2020 г., издадена от Деотрейд ЕООД, [ЕИК]. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в установената писмена форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен. Съдът е счел, че ревизионния акт е издаден в съответствие с материалния закон. Спорът между страните се свежда до това предоставени ли са реално услугите по фактура 40/ 17.06.2020 г. с основание Договор за сътрудничество от 26.08.2013 г. , издадена от дружеството Деотрейд ЕООД, за които не е признато право на данъчен кредит. Установено е, че за ревизирания период основаната дейност на ревизираното дружество ЧЕРИЪТ МОТОРС АД е продажба на електрически автобуси, захранвани с ултракондензатори и изграждане и поддържане на зарядни станции за тях. Прието е за установено, че между дружествата ЧЕРИЪТ МОТОРС АД (старо наименование Интернешънъл Транспортейшън Систъмс АД/ ИТС) и Деотрейд ЕООД е сключен договор за сътрудничество от 26.08.2013 г., съгласно чийто предмет страните приемат да си сътрудничат в развитието на пазари на електробуси в България, участие в тръжни процедури, пилотни проекти и други форми на продажба. Съдействието на дружеството Деотрейд съгласно споразумението се изразява в създаване на контакти и кореспонденция с трети лица, насочени към дейността на ИТС, изцяло за сметка на ревизираното дружеството. Възнаграждение на Деотрейд ЕООД се дължи при кумулативното наличие на две условия ИТС да спечели за пръв път търг за доставка на електробуси и да сключи договор въз основа на него и ИТН да достави съответния брой електробуси по така сключения договор и да получи плащане на повече от 50% от цената по договора по банковата си сметка. С двустранно подписан Констативен протокол от 04.06.2020 г. страните са отчели изпълнението на съвместните дейности по така сключения договор за сътрудничество в следствие на изпълнение на обществена поръчка, в която ревизираното дружество участва като подизпълнител, приключила със сключването на Договор от 22.02.2019 г. сключен между Столичен Електротранспорт ЕАД и консорциум Хайгър- Ауей за доставка на 15 нови нископодови електробуси и 6 бр. зарядни станции. Въз основа на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства административния съд е приел, че с изключение на договор за сътрудничество от 26.08.2013 г. и Констативен протокол от 04.06.2020 г., както и факта, че на дружеството Деотрейд ЕООД е извършено плащане, липсват каквито и да е други доказателства за извършени услуги по договора от изпълнителя, без които участието на ревизираното лице като подизпълнител във обществената поръчка би се затруднило. Прието е за недоказано извършването на договорните задължения на изпълнителя Деотрейд ЕООД, описани от ревизираното лице като проведени срещи и разговори, провокиране на интереса на ЕБВР, поради липсата на каквито и да е документи или кореспонденция, които да доказват реалното осъществяване на услугите. Административния съд е обосновал изводите си и с липсата на кадрова обезпеченост, липса на доказани разходи и на опит, контакти и реализирана практика в този бранш от страна на дружеството изпълнител. При така установената фактическа обстановка и на база на съвкупния анализ на доказателствата е приел, че липсва една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, а именно доставките, въз основа на които се претендира приспадане, да са реално извършени. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на ЧЕРИЪТ МОТОРС АД приемайки процесния ревизионен акт за законосъобразен и правилен. Така постановеното решение е правилно. Административния съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната оценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи за неоснователност на жалбата на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. В случая не е спорно, че между дружествата има сключено споразумение за сътрудничество от 26.08.2013 г., както и Констативен протокол от 04.06.2020 г., обосноваващ изпълнението на споразумението, както и фактура за изплащане на дължимото възнаграждение по споразумението на дружеството изпълнител Деотрейд ЕООД. Правилно административният съд е определил, че спорът между страните се свежда до това предоставени ли са реално услугите по фактура 40/ 17.06.2020 г. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит е да докаже, при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реално извършване на услугите по процесната фактура. Обосновано административният съд е приел, че липсват каквито и да е доказателства за личните действия и усилия на управителите на дружеството Деотрейд ЕООД относно изпълнение на услугите по сътрудничество. Безспорно до обявяването на обществената поръчка се е стигнало с множество усилия от страна на ревизираното лице, Столичен Електротранспорт ЕАД и Столичен Автотранспорт ЕАД, но не е доказано категорично участието на дружеството Деотрейд ЕООД. Не са ангажирани никакви документи, доказващи твърдените за осъществени от дружеството изпълнител услуги като презентации, протоколи от проучвания, разменена кореспонденция. В противовес на твърденията за реално извършени услуги е и обстоятелството, че ревизираното лице още преди сключване на процесния договор с Деотрейд ЕООД е предприело действия по презентиране на своята дейност пред Столична община с подадено уведомително писмо от 28.06.2013 г. Също липсата на кадрова обезпеченост и реализирани практики в този бранш от страна на Деотрейд ЕООД са аргументи в подкрепа на твърденията за липса на реално престиране на услугите по процесната фактура. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му бъде присъдено такова. Възраженията на касатора за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 690,00 лв. са основателни. Към момента на претендиране на юрисконсултско възнаграждение в съдебно заседание на 07.11.2022 г. новата редакция на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г. не е влязла в сила. Въз основа на това дружеството ЧЕРИЪТ МОТОРС АД следва да бъде осъдено да плати сумата от 4 290,25 лв. представляващо разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,