Решение № 12699 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2009 г.

Решение № 12699 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 30.04.2009 г. по адм. д. № 351 от 2008 г. Хасковският административен съд е отмени решение № 94ТТ-6 от 21.11.2008 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Хасково и потвърдената с него заповед № 19571 от 06.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, с която на Тоска Запрянова Милева от Хасково е била прекратена месечната социална помощ за срок от една година, считано от 1.09.2008 г. поради това, че на основание чл. 12, ал. 2 ППЗСП не е отработила 5 дни в организирани от общината програми. Против това решение на административния съд Дирекция "Социално подпомагане" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложени в касационната жалба е неоснователно, тъй като не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че задължението за отработване на 5 дни през м. септември 2008 г. следва да се счита за отпаднало, тъй като Тоска Запрянова Милева (ответница в това производство) е била във временна нетрудоспособност през целия месец, видно от представения протокол № 713 от 2.09.2008 г. на Медицинска комисия на ЛКК от Хасково, който не е отменен. Това становище на административния съд е правилно. Установената нетрудоспособност за целия м. септември 2008 г. е предвидено от чл. 12, ал. 3 ППЗСП като основание за отпадане на задължението по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. Не са налице фактическите предпоставки по чл. 12, ал. 1 ППЗСП за лишаване на Тоска Запрянова Милева от социална месечна помощ за срок от една година поради неизпълнено задължение по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. Обжалваната заповед не е издадена при спазване на предпоставките за законосъобразност и като е отменена, административният съд е постановил правилно решение. При наличността на протокол на медицинска комисия на ЛКК, с който е удостоверена временна нетрудоспособност за м. септември 2008 г. съдът не може да се произнася дали правилно е определена временната нетрудоспособност на лицето. След като не са представени доказателства за отменяването на протокола на медицинската комисия по надлежния ред, той е задължителен за страните и съдилищата. Съдът не може в настоящето дело да се занима с въпроса за законосъобразността на друг административен акт и от това да прави заключение за законосъобразността на акта, отмяна на който се иска с подадената жалба. Такова косвено атакуване на протокола на медицинската комисия е недопустимо. Щом протоколът на медицинската комисия не е отменен по съответния ред, той поражда всички произтичащи от закона последици. Този протокол на медицинската комисия, с който е установена временна нетрудоспособност, е основание лицето да не участва в организиран общественополезен труд. Така е преценил и административният съд. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,