Решение № 4762 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2020 г.

Решение № 4762 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 323 от 6.11.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. д. № 213/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002119005830-091-001/1.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 279/19.06.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив., и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 2 260 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Твърдението на касатора, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения от състава на съда по преценка на фактите и доказателствата, всъщност е довод за необоснованост, след като касаторът не сочи конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърдени. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 787. 68 лв. и държавна такса – 230. 36 лв. Ответницата по касационната жалба – К. С., [ЕГН] с адрес: гр. Мадан, [адрес] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. С. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд – Смолян като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата необоснованост: С РА № Р-16002119005830-091-001/1.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е ангажирана отговорността на ревизираното лице - К. С. на основание чл. 19, ал. 2, втора хипотеза ДОПК за дължими и невнесени задължения от "Строй-Тис-Смолян" ЕООД в общ размер 23 164. 92 лв. и лихва – 5 629. 87 лв. по подадени декларации по ЗДДС за периода 1.02.2017 г. – 30.11.2017 г. и декларации обр. 6 като осигурител за вноски за здравно осигуряване, УПФ и ДОО за периода 1.02.2017 г. – 31.12.2017 г. Според данните от търговския регистър К. С. е вписана като управител на дружеството на 17.02.2017 г. С решение № 561/22.12.2017 г. по дело № 65/17 г. на Окръжен съд Смолян е назначен временен синдик в производство по несъстоятелност – К. И.. Според констатациите на органите по приходите, направени в ревизионния доклад /РД/, дружеството е длъжник по изпълнително дело № 21140002080/2014 г. и задълженията му към 8.07.2019 г. възлизат на 213 568. 68 лв. /главница/ и 87 817. 56 лв. /лихва/ съгласно протокол № С190021-026-0022310/8.07.2019 г. По посоченото изпълнително дело с Постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ от 27.04.2015 г. са наложени запори на два багера, собственост на "Строй-Тис-Смолян" ЕООД. Според мотивите на ревизионния доклад /РД/ на стр. 11 в протокол № С170021-026-0030137/7.11.2017 г. на публичния изпълнител е посочено, че на 16.12.2016 г. е проведен първи търг без реализация на багерите при първоначална цена на единия 35 000 лв. и на втория – 25 000 лв. На 22.06.2017 г. е получено писмо по електронен път от упълномощено лице – адв. И. С. /пълномощното е на лист 250 от делото/, с което се уведомява публичният изпълнител, че багерите са продадени. В ревизионното производство от ревизираното лице е представен договор с нотариална заверка на подписите от 24.02.2017 г., с който "Строй-Тис-Смолян" ЕООД чрез управителя си К. С. продава на свързано лице "Строй консулт 2016" ЕООД двата багера за 1 400 лв. Представена е и фактура № 166/24.02.2017 г., издадена от "Строй-Тис-Смолян" ЕООД на "Строй консулт 2016" ЕООД за доставка на багерите на обща стойност без ДДС 28 400 лв. /с ДДС – 34 080 лв./. Тезата на ревизиращия екип е, че С. в качеството си на управител на "Строй-Тис-Смолян" ЕООД е отчуждила имущество на задълженото лице /два багера/ по цени, значително по-ниски от пазарните – за 1 400 лв. общо при пазарна цена, определена в производството по принудително изпълнение – общо 60 000 лв. Вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски в посочените по-горе размери. Недобросъвестността е налице поради наложените запори, за които управителят е знаел, тъй като продажбата е извършена след проверка в КАТ, при която по данни от КАТ е констатиран наложен от НАП запор, а от КТИ не е установен такъв. Административният съд е счел първо, че продажната цена не е тази, посочена в договора, а тази, вписана във фактурата. Позовал се е на съдебно-счетоводната експертиза и представените от жалбоподателката платежни документи, според които от "Строй консулт 2016" ЕООД след продажбата на багерите с платежни нареждания от 21.03.2017 г. за сметка на "Строй-Тис-Смолян" ЕООД са преведени суми на кредитори на дружеството – "Чечосан" ЕООД /4 000 лв. /, "Викторио" ЕООД /5 000 лв. / и "Синчец М" ЕООД /4 500 лв./. На второ място е посочил, че от стана на приходната администрация не е доказана в ревизионното производство пазарна цена на багерите по реда на ДОПК в размер на 60 000 лв. Липсват каквито и да било доказателства за това как е била определена тази пазарна цена и към коя дата. Допълнителен аргумент за това, че пазарната цена не е 60 000 лв., според съда е неосъществената първа публична продан, а съгласно чл. 250, ал. 2 ДОПК при новия търг цената е 75 на сто от първоначалната, т. е. 45 000 лв. Трети аргумент – багерите са придобити през м. януари 2015 г. на цени, които са с по 10 000 лв. по-ниски от определените през 2017 г. по изпълнителното дело, а балансовата стойност на същите багери към м. февруари 2017 г. след начисляването на амортизационните отчисления е общо 13 333 лв. Не са налице доказателства в ревизионната преписка за това, че жалбоподателката е била конституирана като страна в производството по изпълнителното дело и е знаела каква е определената пазарна цена. Към датата на първата публична продан тя не е била управител. Не е доказана според съда и недобросъвестността на управителя при извършването на процесната продажба. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като правилно, макар че съдът е допуснал редица съществени процесуални нарушения, но тъй като касаторът не твърди такива, а счита решението за неправилно само поради нарушение на материалния закон и необоснованост, на основание чл. 218, ал. 1 АПК при касационната проверка съдът е длъжен да обсъди само посочените в жалбата такива нарушения. Правилно обаче административният съд е приел, че от страна на органите, издали РД и РА, не е доказано какви са пазарните цени на процесните два багера по определението в т. 8 на пар. 1 от ДР на ДОПК. Същите е следвало да бъдат определени в хода на ревизията по методите, посочени в т. 10 на пар. 1 от ДР на ДОПК, съответно по реда, регламентиран в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагането на методите за определяне на пазарните цени. В РД се твърди, че в хода на ревизията са установени собствениците на багерите, които са ги придобили от "Строй консулт 2016" ЕООД, както и къде се намират, но оглед не е извършван. Не е представено по делото, тъй като не е приобщено към доказателствата в ревизията, заключение на експерт – оценител, определящо пазарна цена на багерите като първоначална цена по реда на чл. 235 вр. чл. 241, ал. 1 ДОПК по посочените по-горе методи в производството по принудително изпълнение, нито е установена от ревизиращия екип датата, на която е била направена оценка, а тя следва да е доказана като размер към датата на извършената продажба на багерите от собственика на свързаното с него лице, т. е. към 24.02.2017 г. Не се съдържа в преписката и не е описан като приложение към РД и РА дори протоколът с № С170021-026-0030137/7.11.2017 г., изготвен от публичния изпълнител, в който според мотивите на РД се съдържа констатацията, че началната тръжна цена е общо 60 000 лв. Тези доказателства не се представят и в касационното производство, въпреки несъгласието на касатора с мотивите в оспореното от него първоинстанционно решение. Съдът не е указал на ответника, че не представя доказателства за пазарната оценка по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, нито е дал указания на ответника да представи като част от преписката всички документи, на които се прави позоваване в РД, нито е назначил служебно експертиза за определянето й по реда на чл. 171, ал. 2, предложение последно АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, но както беше посочено по-горе, касаторът не твърди неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения. Що се отнася до продажната цена на багерите, правилен е изводът на съда, че тя не е тази, посочена в договора – общо 1 400 лв., но доколкото във фактурата изрично е посочен начин на плащане, който не е плащане в брой или по банков път, а погасяване на задължения на продавача към негови кредитори, то платежните нареждания, представени от жалбоподателката, доказват такава в размер на 13 500 лв., т. е. близка до балансовата стойност. Относно недобросъвестността като елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК /ДВ. бр. 105 от 29 декември 2015 г. /, приложима за периода от м. февруари 2017 г. до 4 август 2017 г., на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., приложима за периода от 4 август 2017 г. до 21.11.2017 г., така и редакцията в ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г., за периода от 21.11.2017 г. до 31.12.2017 г., то такава се установява от факта на уведомяване на публичния изпълнител, че багерите са продадени, веднага след осъществяването на продажбата. Жалбоподателката не оспорва налагането на запорите върху процесните вещи с ПОМ на публичния изпълнител, т. е. те съзнателно са продадени с цел удовлетворяване вземанията на посочените по-горе дружества – кредитори и това се потвърждава от дадените писмени обяснения от ревизираното лице /л. 248 и от писмените обяснения на синдика /л. 234/. В резултат на продажбата на багерите обаче не са платени не процесните задължения на дружеството, посочени в РА, а именно за ДДС и осигурителни вноски за периода м. февруари – м. декември 2017 г., а на такива, установени за периоди преди 27.04.2015 г., когато са наложени запорите като обезпечение, т. е. липсва причинна връзка между процесната продажба и непогасяването на посочените в РА задължения. Както правилно е приел и административният съд в мотивите на своето решение, отговорността на ревизираното лице не може да бъде ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за процесните задължения, възникнали след датата на продажбата. Елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са регламентирани от законодателя кумулативно, т. е. липсата на един от тях е достатъчна, за да не бъде тя ангажирана. Именно поради това, дори и при недоказана пазарна цена, въз основа която да се направи преценка за това дали имуществото е отчуждено по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на нарушения на някои съдопроизводствени правила, в случая дори и да имаше направени доводи за това в касационната жалба, връщането на делото за ново разглеждане с цел изясняване на посочените факти, не би променило крайния извод за незаконосъобразност на РА поради липсата на последния елемент – причинна връзка между отчуждаването и непогасяването на процесните задължения, посочени в РД и РА. По изложените съображения решението на Административен съд – Смолян следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответницата по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., посочено и в списъка по чл. 80 ГПК. Не е налице основание за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като то е в съответствие с установения размер в Наредба № 1/2004 г. и материалния интерес. За първоинстанционното производство разноските на страната са присъдени с оспореното съдебно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение