Решение № 8237 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2024 г.
ВАСПето отделение29.07.2025 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2702/02.07.2024 г. постановено по адм. дело 1174/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие , гр. София, да заплати на А. К. А. с [ЕГН] и З. К. А. с [ЕГН], сумата от 3100 (три хиляди и сто) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Василева, против решение 2702/02.07.2024 г. постановено по адм. дело 1174/2023 г. по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково), с което е отменено, по жалба на А. К. А. и З. К. А., в качеството им на наследници на К. А. А., Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/5107 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021 (Уведомително писмо, УП 02-260-6500/5107 от 06.02.2023 г.), в частта, в която по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) чрез паша, с код АКП1, са наложени санкции и редукции в размер общо на 31 255,34 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с УИН: [номер] за кампания 2021 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответните страни А. К. А. и З. К. А., в качеството си на наследници на К. А. А., чрез общ процесуален представител адв. Попов, оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор и молба. Считат, че постановеното решение е правилно и искат да бъде оставено в сила. Претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лицa, чийто права са засегнати с него. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че К. А. А., е подал общо заявление за финансово подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и мярка 10 Агроекология и климат , с УИН [номер], за Кампания 2021 г. На 21.10.2021 г. в ДФЗ е подадено заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства - смърт на кандидата К. А. А., настъпила на 13.10.2021 г., с приложен акт за смърт и удостоверение за наследници. На 06.02.2023 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо, с което по мярка 10 Агроекология и климат при извършване на плащания на оторизираните суми по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство са наложени санкции и редукции по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) с код АКП1, в размер на 31 255,34 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия и в предвидената от закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Приел е, че административният акт не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, тъй като адресатът на акта към момента на издаването му е бил починал и не са били уведомени неговите наследници, както и не са посочени правни и фактически основания за издаването му. Приел е, че актът е издаден при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършените санкции и редукции. Административният съд е посочил, че от съдържанието на същия не може да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Изложил е доводи, че дадените пояснения към табличната част на писмото не могат да се приемат, че по своята същност представляват мотиви към конкретния административен акт. От писмото не става ясно на кои от посочените изисквания (базово и/или друго изискване за управление по смисъла на приложение 6 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020, респ. на кое точно изискване за управление на агроекологични дейности по глава 6-та Изисквания за управление на агроекологични дейности ) не са отговаряли заявените от кандидата площи, за да бъдат приети за наддекларирани. Позовавайки се на ТР 16/1975 г. на ВС на РБ и предвид допълнително представения доклад за проверка на място от административния орган (след образуване на съдебното производство), съдът е посочил, че дори и да се приеме, че актът е надлежно мотивиран, то не са налице доказателства за наличие на възприетото от административния орган основание за отказ от подпомагане по направление ВПС1. Относно съответствието на акта с нормите на материалния закон е посочил, че с цел определяне размера на намалението по направление ВПС1, съдът се е позовал на Методиката по мярка 10 "Агроекология и климат , утвърдена със Заповед РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието, която е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, поради което установеният размер на санкциите и редукциите по упоменатото направление е без правно основание. С оглед посочените съображения, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразност на акта, като го е отменил в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на УП 02-260-6500/5107 от 06.02.2023 г., не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която за направление ВПС1 са наложени санкции и редукции в размер на 31 255, 34 лв., както и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Представените в хода на съдебното производство доклади за проверка на място в стопанството на К. А. и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП изх. 02-260-6500/5107 от 06.02.2023 г. липсва препращане към докладите или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказ от плащане по мярка 10 Агроекология и климат , направление ВПС1. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателите да организират защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилно е прието, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се прецени начина на определяне на изложените в колона 20 от Таблица Оторизирани суми (в лева) по направление ВПС1, КПЕ И Сортове санкции и редукции, съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатите от издадения акт лица и поставя същите в невъзможност да формират конкретните си възражения срещу неблагоприятния за тях краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. На следващо място, правилно е прието, че по отношение на определяне размера на намалението по направление ВПС1 административният орган е приложил Методиката по мярка Агроекология и климат , утвърдена със Заповед РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието, която е прогласена за нищожна с Решение 4987/10.05.2023 г. по адм. д. 3926/2022г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 11126 / 15.11.2023 г. по адм.д. 8279/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че след като уведомителното писмо в оспорената му част се основава на Методика, която е обявена за нищожна, то не може да породи правните последици, към които е насочена, съответно не представлява годно правно основание за налагане съответния размер на административната санкция, поради което наложените санкции се явяват незаконосъобразни. При това положение, извършеното от административния орган позоваване на акт, който е заличен от правния мир със сила на пресъдено нещо, е в противоречие с принципите на законосъобразност и правна сигурност, поради което административният акт в частта относно наложените санкции и редукции, не може да бъде правнообвързващ. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Варна, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от АС- Хасково, изразяващо се в неоткриване на процедура по реда на чл. 193 ГПК по отношение на съдържанието на представения доклад от проверка на място. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК, е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа само по искане на заинтересована страна по делото, но не и по свой почин. В случая не са налице данни от страните по делото да е отправено искане по чл. 193 ГПК. На следващо място, съществена част от доводите в касационната жалба по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Административният орган е имал възможността да оспори експертизата, да направи доказателствени искания, като възрази срещу компетентността на вещото лице, както и срещу извършените от него действия при проверка на данни за GPS- координати на БЗС 67101-681-1-1 и БЗС 67581-1-1-1 относно поставените му задачи, но това не е сторено в установения срок. В проведеното открито съдебно заседание на 30.04.2024 г., при изслушване на вещото лице по назначената СТЕ, административният орган, редовно призован, не се е явил и не е изпратил процесуален представител. На 29.04.2024 г. от ответника е представена молба с изразено изрично становище за липса на възражение по приемане на депозираното заключение. Ето защо АС - Хасково е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на ответника с относимите доказателства, включително и предвид разпределението на тежестта на доказване. По изложените съображения, решението на АС Хасково е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на делото, на ответниците по касация се дължат сторените от тях разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 3100 (три хиляди и сто) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от ответниците по касация разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълния претендиран размер от 3100 (три хиляди и сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение