Решение № 4057 от 13.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 5816/15.10.2021 г., постановено по адм.д. 7825/2019 г. на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22002216007939-091-001/23.03.2018 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, потвърден с Решение 1295/27.08.2018 г. на Директора на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК са определени задължения в тежест на Г. Гешев от гр. София, [ЕГН]. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно. По-конкретно оспорва извода на административния съд, че доколкото липсва документ или сделка, обективиращи разпореждането на управителя с имущество на дружеството, не следва да бъде ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Посочва, че става въпрос за недобросъвестни действия на управителя, установени от обясненията на приобретателя на дружеството, които довели до невъзможност за погасяване на публичните задължения на дружеството, чрез неправомерно разпореждане с касовата наличност на дружеството. В същото време дружеството имало публични задължения в големи размери, които били известни на управителя, но не били погасени. Невъзможността на дружеството да погаси задълженията си била безспорно установена в изпълнително производство по ДОПК и била доказана причинно-следствената връзка между действията на управителя и тази невъзможност. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът в производството, Г. Гешев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не е доказано кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и че публичният изпълнител не е изчерпал всички законови средства за събиране на публичните вземания. Твърдението в ревизионния акт, че вземането е несъбираемо, не било обосновано. Посочва още, че дружеството не е било обект на данъчно-осигурителен контрол и че управителят не е извършвал плащания от имуществото, представляващи скрито разпределение на печалбата. Предаването на наличностите по каса при прехвърляне на дружествените дялове не представлявало такова действие. Освен това при ревизията липсвали валидни изявления от новия управител и представляващ в обратния смисъл, не били направени и проверки на неговите банкови сметки. Позовава се и на допуснати при ревизията съществени процесуални нарушения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на административния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира изводите на административния съд по отношение на наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за незаконосъобразни. Счита, че от събраните доказателства е установено качеството управител на физическото лице, разпореждането с парични средства, недобросъвестността на лицето и наличието на причинно-следствена връзка с намаляването на имуществото на дружеството, водещо до невъзможност за погасяване на публичните задължения. Пледира за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и приема от правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано за ново разглеждане на жалбата на Г. Гешев срещу Ревизионен акт Р-22002216007939-091-001/23.03.2018 г., с който е ангажирана отговорността на Гешев по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Хидро груп инженеринг ООД (впоследствие ЕООД) гр. София, [ЕИК], в общ размер 172 160,25 лева, формирани от данък върху доходите за физическите лица за периода 01.01.2012 30.04.2013 г., 01.06.2013 30.11.2013 г. и 01.01.2014 31.05.2014 г. в общ размер 2 709,55 лева главница и 1 339,32 лихви; за корпоративен данък за 2011 и 2012 г. в размер на 32 312,17 лева главница и лихви 16 831,12 лева; данък върху добавената стойност в размер на 61 112,50 лева главница и лихви 33 796,80 лева по подадени справки-декларация за данъчни периоди 11.2011 - 02.2013 г. и задължения за осигурителни вноски по декларации за ДОО, УПФ и ЗО за периоди 04.10.2011 31.05.2014 г. При ревизията е установено, че Г. Гешев е бил управител на дружеството от 21.06.2011 г. до 07.11.2014 г., когато собствениците на дружествените дялове Г. Гешев и А. Гешева са прехвърлили всички свои дялове на С. Станев. Между страните не били извършени разплащания във връзка с покупко-продажбата на дружествените дялове, продавачите не декларирали приходи от продажбата за целите на ЗДДФЛ. За Станев било установено, че е работил в същото дружество непосредствено до прехвърлянето на дяловете. За събирането на публичните задължения било образувано изпълнително дело 15120000349/2012 г. на Териториална дирекция на НАП Велико Търново. Извършена била насрещна проверка на Хидро груп инженеринг ЕООД, както и на новия собственик и управител С. Станев. При проверката Станев представил писмени обяснения, че не е получавал пари в брой, фактури и други счетоводни и разплащателни документи, декларирал, че дружеството не извършва дейност от 31.10.2014 г. Присъединени били документи от проверки на бившите собственици Г. Гешев и А. Гешева. Установено било противоречие между твърденията на Станев и Гешев, като според последния, при продажбата на дружествените дялове на новия собственик и управител били предадени счетоводната документация и посочената по сметка 501 сума в брой от 151 540 лева. В ревизионния доклад било прието, че няма спор относно наличността на тази сума в брой. Органите по приходите приели, че след като дружеството не предприело погасяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски, въпреки твърденията на управителя, че разполага с финансови средства, налице била недобросъвестност на управителя. В качеството си на управител Гешев извършил разпореждане с парични средства без документална обоснованост, вследствие на което имуществото на дружеството намаляло до степен да е невъзможно събирането на задълженията му в общ размер 174 978,21 лева. Предвид това била ангажирана отговорността на Гешев по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията на ВАС, дадени с Решение 10190/02.07.2019 г. по адм.д. 3690/2019 г. по описа на ВАС, съдът приел писмени документи и назначил съдебно-счетоводна експертиза. Според експертизата, с инвентаризационен опис и приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. бившият управител е предал на новия парични средства в брой в размер на 151 540 лева. В приемо-предавателния протокол били описани и вземания на дружеството от Аладин фуудс, Зенит 2 ЕООД, Галчев инженеринг ООД, СК дизайн инженеринг и Зеда тур АД, на обща стойност 34 168,17 лева. Вещото лице не е констатирало банкови преводи от дружеството към управителя Гешев през периода 01.01.2011 31.05.2014 г. или постъпления по банковите му сметки. Към 22.03.2018 г. остатъкът по главницата на задълженията на Хидро груп инженеринг ЕООД бил 114 758,79 лева, от което се установявало, че има погашения по задълженията. От страна на органите по приходите били предприети действия за събиране на публичните задължения, изразяващи се единствено в налагане на предварителни обезпечителни мерки. При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд намира ревизионния акт за издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и с мотиви, обективирани в приложения към акта ревизионен доклад. Посочва, че отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, каквато е вменена на Гешев, е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от дружеството. По отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК посочва, че тежестта за установяването им е за органите по приходите. Посочва двете хипотези на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестно плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, по-ниски от пазарните, като отбелязва, че според твърденията на органите по приходите е налице първата от тях, а именно плащане на пари, изразяващо се в усвояване на налични парични средства (касовата наличност на дружеството) към датата на прехвърляне на дружествените дялове на трето лице, което може да представлява скрито разпределение на печалбата. Съдът приема за безспорно, че задълженията, отговорността за които е вменена на Гешев, са възникнали въз основа на декларации, подадени в период, в който Гешев е бил управител на дружеството. За безспорни приема и непогасените публични задължения, установени въз основа на декларации, които не са били внесени към момента на отчуждаване на дружествените дялове. Приема, че поради липса на определение за скрито разпределение на печалбата в ДОПК, следва да се приложи определението за скрито разпределение на печалбата по § 1, т. 5, буква а) от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, а именно, че това са суми, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите. Предвид това определение намира, че действията на управителя не са съставомерни за скрито разпределение на печалбата, тъй като не е установено плащане в пари или натура с получател съдружниците или свързани с тях лица. Според органите по приходите Гешев извършил разпоредителни действия, изразяващи се в плащане на наличните по каса към датата на прехвърляне на дружествените дялове парични средства в размер на 151 540 лева в своя полза. Тъй като това разпоредително действие не било удостоверено в документ или правна сделка, не било доказано в ревизионното и в съдебното производство. За това разпореждане свидетелствали само обясненията на Станев, който отрекъл да е приемал налични парични средства, от което органите по приходите презюмирали, че тези средства са усвоени от Гешев с фактически действия. Съдът посочва, че според приемо-предавателния протокол Станев е получил парични средства в брой в размер на касовата наличност от 151 540 лева. Предвид това намира за недоказани и необосновани твърденията на органите по приходите, че сумите не са предадени, тъй като не е оборена валидността или съдържанието на приемо-предавателния протокол. Съответно приема, че не е доказано извършването на недобросъвестно плащане в пари или натура от имуществото на дружеството в полза на Гешев. Освен това въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза намира, че дружеството е разполагало с вземания, валидни и прехвърлени на новия приобретател, които са можели да послужат за погасяване на публичните задължения. В същото време не били установени предприети действия от приходната администрация или публичния изпълнител за събиране на вземания. Наличието на изпълнително дело в случая не било достатъчно, тъй като не била аргументирана невъзможност задълженията на дружеството да бъдат събрани принудително. Не била доказана и причинно-следствена връзка между поведението на Гешев и несъбраните публични задължения, тъй като според съдебната практика поведението на управителя следва да е единствената причина за несъбираемостта. По тези съображения, съдът приема, че не е доказано безспорно и категорично наличието на всички предпоставки за отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на физическото лице, и съответно отменя ревизионния акт като недоказан и необоснован, издаден в противоречие с материалния закон. Касационният състав възприема фактите, установени от административния съд, и счита за правилен крайния му извод за незаконосъобразност на установените задължения. Не са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Към момента на настъпване на фактите, за които органите по приходите считат, че осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК 01.01.2011 31.05.2014 г. и до 07.11.2014 г. - датата на прехвърляне на дружествените дялове на Гешев е действала редакцията на чл. 19 от ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.), ал. 2 от който гласи: Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Очертаните от разпоредбата предпоставки за реализиране на отговорността на управителя предполагат той недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло, вследствие от което да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите. В случая не е доказано недобросъвестното извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на дружеството безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тези действия трябва освен това да са довели до намаление на имуществото на задълженото лице, вследствие от което да не са погасени публичните задължения. Установените действия на разпореждане от страна на Гешев са засягали собствените му дружествени дялове от задълженото дружество. Разпореждането с дружествените дялове обаче не може да се приравни на плащане от имуществото на дружеството или отчуждаване на имущество на дружеството, доколкото дружествените дялове са собственост на физическото лице. Предаването на документи и касови наличности на новия собственик и управител като материално отговорно лице също само по себе си не може да се счита за плащане от имуществото на дружеството или отчуждаване на негово имущество. Отговорността на собствениците на капитала, отчуждили дружествени дялове след възникване на несъбраните задължения, е въведена със законодателно изменение през 2017 г., поради което не може да бъде приложена по отношение на ответника в касационното производство. Към датата на прехвърляне на дяловете и предаване на счетоводна документация и суми в брой не е било спорно, че дружеството разполага с такива суми. От страна на органите по приходите не са събрани безспорни и непротиворечиви доказателства, опровергаващи документираното предаване на касовите наличности на Станев. Обяснението на Станев, дадено пред ревизията, е единственото доказателство, приведено за доказване на твърдението на органите по приходите, че Гешев е запазил касовите наличности, но то не съдържа изрично изявление в този смисъл или в смисъл, че Станев не е получил парични суми в такива размери. Ето защо касационният състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в случая не е бил осъществен и отговорността на Гешев е била ангажирана незаконосъобразно. Доколкото не се установяват твърдените пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Претенцията на ответника в касационното производство за присъждане на разноски по представен списък не може да бъде уважена. В списъка са включени разноските пред първоинстанционния съд, които са присъдени с неговото решение и няма основание за повторното им присъждане. Не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,