Решение № 114 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4883/2007 г.

Решение № 114 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4883/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Видинския окръжен съд от 27.06.2007 г. по гр. д. № 265/2007, с което е потвърдено решението на Белоградчишкия районен съд от 29.01.2007 г. по гр. д. № 285/2006, с което са уважени предявените ревандикационни искове. Недоволен от решението е касаторът "Ф." Е., с. Ч., В. област, К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че недопустимо съдът се е произнесъл по ревандикационни искове за имоти публична държавна собственост, въпреки че владението им може да бъде възстановено по реда на чл. 80 ЗДС; в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени несъответствията между показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства по делото и в нарушение на материалния закон е прието, че процесните имоти са идентични с притежаваните от ищеца. Ответникът по жалбата Д. горско стопанство, с. Ч., В. област я оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери и служебно допустимостта на въззивното решение, го намира допустимо. Ищецът е държавно учреждение и претендира да са му предоставени процесните пет гаража, построени в отредения за неговите нужди парцел. В чл. 80 ЗДС е уредена възможността имот държавна собственост да бъде иззет по административен ред със заповед на областния управител от този, който го владее или държи без основание. Административният ред за защита на държавната собственост обаче не изключва общия ред за съдебна защита на правото на собственост. Държавното учреждение, на което е предоставен имот държавна собственост, може да избере да защити правото на собственост пред съда. То има интерес от това, тъй като със съдебното решение правото на собственост ще бъде установено със сила на пресъдено нещо, а и съдебното решение подлежи на принудително изпълнение по реда на ГПК, което гарантира в по-голяма степен правата, както на взискателя, така и на длъжника. Като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, съдът я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно представените актове за публична държавна собственост на Г. стопанство Ч., като държавно учреждение, е предоставено дворно място с постройки, сред които процесните пет паянтови гаража. През 1998 г. горското стопанство е преструктурирано, като е разделено на Д. л. Чупрене и "В" ЕАД, Ч., като с разделителния протокол процесните гаражи са оставени в дял на лесничейството, а намиращата се в съседство ремонтна работилница - на дружеството. През 2001 г. отделеното дружество (в ликвидация) е продало ремонтната работилница и процесните пет гаража на "Вен" ООД, който ги продава на ответника през 2005 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че процесните пет паянтови гаража са публична държавна собственост и са предоставени на ищеца. Това се установява от представените актове за публична държавна собственост и заключението на изслушаната техническа експертиза и не се опровергава от показанията на разпитаните свидетели, които изнасят данни за построяването и ползването на отделните сгради. Също правилно въззивният съд е приел, че ответникът ползва гаражите без правно основание, тъй като отделеното дружество не е могло да прехвърли собственост, която не притежава, съответно собственост не е могло да бъде прехвърлена и на ответника. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо и е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, които следва да му бъдат присъдени, както са поискани. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение