Решение № 2803 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16275/2011 г.

Решение № 2803 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16275/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Бонева, против решение № 2566 от 04.11.2011 г., постановено по адм. д. № 251/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г., с която е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание местност " Ментеше", кадастрален район 49, землище на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта по отношение на новообразуван имот № 72 и регистъра към него и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението, като осъдил областната управа да заплати разноски по делото. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуални правила и е необосновано- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът незаконосъобразно и при неизяснена фактическа обстановка приел, че при изработване на ПНИ не са спазени нормативните изисквания, тъй като за процесния имот имало спор за материално право, а и било невъзможно, дори с кредитираната от съда тройна експертиза, да се определи точното местонахождение на претендирания от оспорващата имот. Незаконосъобразен бил неговият извод, че административния орган е трябвало да се съобрази с представения от нея титул за собственост. Моли Върховния административен съд да отмени решението, включително в частта на присъдените в полза на оспорващия разноски. Претендира разноски за защита пред ВАС. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В молба от 10.02.2012 г. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът Султанка Паскалева Пеева не се явява, в писмен отговор и молба от адв. Чорбаджийски, неин пълномощник, оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни: Цветанка Николова Михайлова, Николай Иванов Пеев, Златина Иванова Пеева, Иван Димитров Качаков, Димитър Йорданов Тодоров, Стоилка Кръстева Тодорова, Даниела Иванова Тодорова, Радостина Иванова Тодорова, Лиляна Стефанова Йовева, Таня Георгиева Иванова, Стефан Иванов Стефанов, Цветелина Иванова Георгиева и Марийка Димитрова Карабельова не се явяват и не изпращат представител. В писмена защита Лиляна Стефанова Йовева, чрез процесуалния си представител, заявява становище за основателност на жалбата, моли за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира за неоснователни твърденията на касатора и счита, че решението е съобразено с материалния закон, постановено е без да са нарушени съдопроизводствените правила и е обосновано. Посочва, че оспорващата Султанка Пеева и заинтересованите страни Цветанка Михайлова, Николай Пеев и Златина Пеева са се легитимирали с нотариален акт за съсобственици на имот от 1 дка лозе, като от заключението на тройната съдебно техническа експертиза е видно, че имотът е включен в границите на образувания с плана за новообразуваните имоти имот № 72, който е отреден в собственост на други лица. И тъй като с одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти на местност "Ментеше", землище на гр. Аксаково на посочените по-горе лица не е определен имот, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че при изработването му не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, както и правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, поради което правилно е отменил оспорената заповед в частта за новообразувания имот № 72 с площ от 6434,32 кв. м., записан в регистъра като собственост на Мария Качакова. Предлага решението да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на областния управител на област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание местност " Ментеше", кадастрален район 49, землище на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта е оспорена в частта на отреждането по отношение на новообразуван имот № 72 и регистъра към него. Съдът е отменил като законосъобразна заповедта в оспорената част и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод Административен съд Варна установил, че с Решение № 2862/26.06.1999 г. на Поземлена комисия- Аксаково / л. 179 от делото/ било признато на наследниците на Мария Иванова Качакова правото на собственост върху лозе от 8,2 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, село Аксаково, местност "Ментеше", който имот съответства на "стар имот" № 123 с площ 8,343 дка. От друга страна съобразил, че оспорващата Султанка Пеева, и заинтересованите страни Цветанка Михайлова, Николай Пеев и Златина Пеева се легитимират с нотариален акт № 73 том. ХI нот. д. 4265/1964 и нотариален акт № 152 том. VII нот. д. 2546/1966 г. и с удостоверения за наследници като съсобственици на имот от 1 дка, представляващ лозе в местността "Ментеше ", землище гр. Аксаково. Съдът назначил съдебно-технически експертизи-основна/л. 193 от делото/, допълнителна/л. 217 от делото/ и тройна/л. 229/, като кредитирал третата като обективна и неоспорена от страните, с която установил, че процесният имот с площта, означена като f3 в комбинирана скица № 3/л. 238 от делото/ не е отреден с ПНИ като самостоятелен обект, а е включен с цялата си площ в границите на друг имот № 72 и е записан в регистъра като собственост на други лица- наследниците на Мария Иванова Качакова. Съобразил нормата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ и приел, че тя не е спазена. Така обосновал извод, че одобрения с оспорената заповед ПНИ не е съобразен с материалния закон- посочената по-горе разпоредба, поради което и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, го отменил и върнал делото като преписка на административния орган с указания да отреди имот съобразно правото на собственост на жалбоподателката Султанка Пеева и заинтересованите страни Цветанка Михайлова, Николай Пеев и Златина Пеева, установявайки границите му по реда на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, респ. § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ЗСПЗЗ, като данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти, т. е. конкретно се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а и § 4б от с. з. техните ползватели. С разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил подробни изисквания, които следва да се спазват при изработване на плана за новообразуваните имоти, като съгласно чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ в относимата за случая редакция, конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което съдържа копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая, предвид установеното от трите вещи лица, не са били спазени изискванията на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Доводите на касационния жалбоподател за противното са неоснователни, предвид неоспорената от неговия процесуален представител юрк. В. Цонев тройна експертиза. Доводите за наличие на спор за материално право не намират опора в доказателствата по делото. Твърдението, че било невъзможно да се определи точното местонахождение на претендирания от оспорващата имот, се опровергава от кредитираната от съда тройна експертиза която, както бе посочено по-горе, не е оспорена от пълномощника на областния управител, и от приложената към нея комбинирана скица № 3/л. 238 от делото/ досежно площта, означена като f3. Най-сетне, по аргумент от чл. 209, т. 3 от АПК, непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание и противно на твърдяното, съдът обосновано и при напълно изяснена фактическа обстановка приел, че при изработване на ПНИ не са спазени нормативните изисквания на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Впрочем в тази връзка следва да се допълни, че първоинстанционният съд е извел законосъобразен и обоснован извод, че освен нарушение на материалния закон, при изработване на плана не са спазени изискванията на чл. 35 от АПК, поради което правилно е отменил оспорената заповед в частта за новообразувания имот № 72 с площ от 6434,32 кв. м., записан в регистъра като собственост на Мария Качакова. С оглед изхода на процеса и данните по делото, установяващи действително сторени от оспорващата разноски-заплащане на адвокатско възнаграждение и депозити за трите експертизи, размерът на присъдените разноски е правилно определен от АС-Варна. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК претенцията за разноски на касатора и заинтересованата страна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,