Решение № 4539 от 28.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василев, подадена чрез адвокат А. Георгиева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 643 от 10.05.2022г. по административно дело 1569/ 2021г. по описа на Административен съд Варна (АС Варна). Касационният жалбоподател поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно са тълкувани разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 33, ал. 1 от Конституцията на Република България относно ограничаване правото на неприкосновеност на жилището на гражданина. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според него е налице пряка причинно- следствена връзка между незаконните действия на ответника и претърпяната вреда. Моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се уважи претенцията за присъждане на обезщетение. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът- Областна дирекция на МВР- Варна (ОД на МВР) в писмено становище оспорва подадената касационна жалба и твърди, че съдебното решение е правилно, законосъобразно и постановено при стриктно спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с иск на И. Василев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва считано от 07.03.2018г., в резултат от незаконни действия от служителите на специализираните полицейски сили /СПС/ към ОД на МВР Варна, изразяващи се в нахлуване в неговия дом на адрес: гр. Варна, [улица], [номер] на 18.06.2016г. от 15:30ч. до 17:00ч., без разрешение на собственика. От ищеца е твърдяно нарушение на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 33 от Конституцията, като се претендират неимуществени вреди вследствие на незаконно нахлуване на полицейски служители в собственото му жилище, изразяващи се в страх, стрес, обида, унижение, страдание и влошено здраве. Действията били извършени при връчването на Заповед за незабавна защита 69/ 17.06.2016г. на Варненския районен съд /РС Варна/. С обжалвания съдебен акт съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на И. Василев срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна за обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв., претърпени заради незаконните действия на полицейски служители при ОД на МВР Варна, изразяващи се в нарушаване неприкосновеността на неговото жилище на 18.06.2016г. За да приеме този резултат, административният съд е посочил, че на 17.06.2016 г. Бояджиева е подала молба по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие до Варненския районен съд, с твърдения, че Василев упражнява физическо и психическо насилие над детето им. Проведеното съдебно производство по чл. 12 от ЗЗДН приключило с решение по издаване заповед за защита срещу Василев с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Със Заповед 69/17.06.2016 г. ВРС задължил Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забранил на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м., в т.ч. и жилището в гр. София, където детето е следвало да живее с майка си и разпоредил незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР- Варна, която да следи за изпълнението й. По изпълнение на Заповед за незабавна защита 69/17.06.2016 г. служители на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. Предприели са действия по съобщаване на Василев на издадената предния ден съдебна заповед, за която той не е знаел. Василев е отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се е съгласил да предаде детето единствено на майката. Следобеда майката на детето се е появила, била е допусната от Василев да влезе в дома, заедно със съдебен лекар, психолог и полицай. В. Василев е заключил входната врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители. Последвало е издаване на Заповед 170/ 18.06.2016г., от полицейски орган при ОД на МВР- Варна за задържане на лицето за 24 часа, като той е бил освободен на следващия ден в 12.15 ч. При извършване на преценка за допустимост на производството първостепенният съд е преценил, че страна по материалното правоотношение в случая е ОД на МВР- Варна, понеже са твърдени незаконни действия на полицейски служители, част от структурата на посочената териториална дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на юридическо лице. На база това е преценил иска за процесуално допустим. Решаващият съд в обобщение на данните по делото е извел извод, че не били налице незаконни действия на служители на ответника елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът приел, че писмените и устни разпореждания на полицейските органи представляват административни актове, а в случая се касаело за устно разпореждане на началника на отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Варна към служители на СПС. От това извел извода, че действията на служителите на СПС по влизане в частната собственост на ищеца били в изпълнение на законосъобразен административен акт- устно разпореждане и не представлявали неправомерна административна дейност. Според обжалваното решение се налагало извод, че причина за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, обида, унижение и страдание, не били действията на служителите на СПС, а изходящата информация от бившата му съпруга за психическо и сексуално насилие. В обобщение съдът приел, че не се доказало съществуването на елементите от фактическия състав на материалното право на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което отхвърлил исковата претенция на И. Василев. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението за недопустимост на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма, подписано е от съдията, който го е постановил и отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Твърденията на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по иск по чл. 204, ал. 1 АПК, а не по чл. 204, ал. 4 АПК не обусловя недопустимост на съдебния акт. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Варна е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси- чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е съобразил с изискването на чл. 154 от ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 от АПК за разпределянето на доказателствената тежест. Недопускането на някои от доказателствените искания, включително относно исканата съдебна експертиза е извършено на база преценка за тяхната съотносимост и необходимост. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Осигурено е право на защита на страната. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в ЗОДОВ. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презюмират, а подлежат на доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Василев срещу ОД на МВР Варна. В случая твърденията на касатора за вреди, които са в пряка връзка с действия на ОД на МВР Варна са останали недоказани. От представените по делото доказателства ищецът не е доказал по безспорен начин длъжностни лица при ответника да са извършвали незаконни действия при влизането в неговия дом на 18.06.2016г. Заповедта за незабавна защита е била издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, а на основание ал. 2, се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Било е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане до ОД на МВР Варна, която да следи за изпълнението й. Във връзка с отказа на ищеца да изпълни заповедта и по негово искане са извикани съдебен лекар и психолог. Видно от доказателствата по делото И. Василев е заключил в дома си полицейски служител Пенева, психолог Момова, съдебен лекар Бурулянова и бившата си съпруга. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че действията по ограничаване неприкосновеността на частната собственост от страна на органите на ОД на МВР Варна са законосъобразни в конкретната хипотеза. Действително касаторът е препятствал правото на свободно придвижване на лицата, които са се намирали в жилището. При това препятстване против тяхната воля основателно е било издадено устно разпореждане за извършване на действия на полицейски служители по влизане в дома на Василев. Видно от доказателствата, последвалото, влизане в къщата на полицаи от специализираните полицейски сили е с оглед на това, да бъде оказано съдействие на други лица, които са били заключени от ищеца. Неоснователни са доводите, изтъкнати в касационната жалба, за уважаване на исковата претенция, поради факти свързани със задържането на касатора на 18.06.2016г. по реда на ЗМВР и отмяната на заповед за задържане на лице 170/18.06.2016г. Необосновани са твърденията, че съдът неправилно не е обсъдил фактите свързани с незаконосъобразното поведение на полицейските служители при това задържане. Обстоятелствата свързани със заповед за задържане от 18.06.2016г. се отнасят до отделно административно правоотношение, с различни правни последици- чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Причините за отмяна на заповедта за задържане обективирани в отменителното решение на съда са ирелевантни за настоящото производство. Правилни са изложените доводи от административния съд, които обосновават извода, че действията на полицейските служители по влизане в частната собственост на Василев са правомерни. Съответно за липсата на незаконни действия елемент от фактическия състав на претендираното субективно право на обезщетение. Действията на служителите на ОД на МВР Варна не могат да бъдат определени като незаконосъобразни в нарушение на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 33 от Конституцията на Република България, както се твърди от касатора. В КЗПЧОС и в Конституцията на РБ се посочва възможността за ограничаване на неприкосновеността на частната собственост по ЗС в случаите, предвидени в закона . Извършени са действия на намеса на държавни органи в правото на зачитане на жилището е допустима, тъй като е била за защита на правата и свободите на другите- съгласно чл.8, ал.2 от КЗПЧОС. Тези действия са съобразно правилото на чл.33, ал.2 от Конституцията, според което влизане или оставане в жилището без съгласието на собственика е възможно за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление. Не е налице незаконосъобразност на действията и съобразно приложимия в случая закон. Извършеното е съобразно чл. 83, ал.1, т.1 от ЗМВР, където се посочва, че полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, когато: следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление. Действията на служителите на ОД на МВР изпълняват тази превантивна функция на закона в насока да не се допуска извършване на правонарушения- чл.2, ал.1, чл.6, ал.1, т.2 и т.8 и чл.30а от ЗМВР. Влизането в дома на ищеца е след издадено разпореждане по смисъла на чл.64, ал.1, и ал.2 ЗМВР, поради наличието на необходимост за това по чл.66, ал.1, чл.67 от ЗМВР. Действията на полицейските служители попадат в обхвата на даденото устно разпореждане на техния ръководител, като нямат характер на неправомерна административна дейност по чл.250, ал.1 АПК. Съответно не е обоснована претенцията за обезвреда на причинени вреди по чл.204, ал.4 от АПК. От така събраните гласни доказателствени средства, не се доказва, че твърдените негативни емоции и преживявания са в пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с процесните действия по нарушаване неприкосновеността на жилището на касатора. Установените емоционални преживявания- безпокойство и притеснения, имат характеристиката на неимуществени вреди, но не са в пряка и непосредствена причинна връзка с влизането в дома от страна на полицейските служители. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с действията на ОД на МВР. Съответно не следва да се реализира в обхвата на исковата молба отговорността на ответната администрация по чл. 4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е постановено в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,