Решение № 9601 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2020 г.

Решение № 9601 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Панайотов срещу Решение № 58/6.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12335/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Панайотов срещу Заповед № 19-4373-029/16.10.2019 г. издадена от заместник-началника на 01 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години и М. Панайотов е осъден да заплати деловодни разноски. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно по смисъла на чл. 209 АПК, а именно постановено е при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадена процесната заповед, са допуснати съществени нарушения, поради което твърдяното нарушение, за което се налага ПАМ, не е установено и доказано в съответните с действащите нормативни разпоредби. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед № 19-4373-029/16.10.2019 г. да се отмени. Представя писмени бележки, в който излага съображения за характера на ПАМ, за допуснати нарушения при издаване на АУАН и нарушаване на принципа на истинността и на съразмерността при издаване на акта. Твърди се незаконосъобразност на обжалваната заповед. Касаторът се представлява от адв. Тодоров. Не претендира разноски. Ответникът по касация – заместник-началника на 01 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли касационната жалба да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Панайотова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена по пощата в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че на М. Панайотов с процесната заповед е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години, затова защото на 14.10.2019 г., около 22, 13 ч. в гр. София, на стадион Васил Левски, сектор Б, по време на проведена футболна среща между отборите на България и Англия, е извършил противообществени прояви, като по време на спортното мероприятие е отправял неприлични жестове, които са особено вулгарни, а именно отправял е неприличен жест с две ръце (средни пръсти) по посока на терена. За да установи това съдът се е позовал на протокол по чл. 29, ал. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за изземване на записи, докладна записка от 15.10.2019 г. изготвена от технически помощник при СДВР, показанията на разпитания в хода на административното производство свидетел на противообществената проява З. Петров – служител в СДВР, който е разпознал нарушителя, справка от извършената проверка на Единен автоматизиран регистър АИС "Спортни хулигани" към НИЦССМ-МВР, докладна записка от разузнавач Ю. Минков до началник на сектор "Масови мероприятия" към СДВР, Постановление № 513 р-82147/15.10.2019 г., Експертна справка рег. № 513 ЕК-5854/2/16.10.2019 г., АУАН № 4373/16.10.2019 г., Наказателно постановление № 7373/16.10.2019 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Чалъкова – актосъставител и В. Даскалов, приятел на М. Панайотов, присъствал на същата футболна среща, като показанията на последния не са кредитирани от съда, като са изложени подробни съображения. При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвид представената Заповед № 225 з-701/21.09.2018 г. на началника на 01 РУ-СДВР и предвид чл. 30, ал. 1 ЗООРПСМ, в предписаната от закона писмена форма и съдържа предвидените от закона реквизити. Правилни са изводите му, че е спазен процесуалния ред за издаване на заповедта, като същата е издадена в предвидения в чл. 30, ал. 1 ЗООРПСМ срок от 24 часа, а нарушението е установено по предвидения в цитирания закон ред, като е съставен акт за установяване на нарушението. Решението за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е взето на основание чл. 30а, ал. 1 ЗООРПСМ, а именно въз основа на приложените към преписката материали. Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН, който е основание за издаване на заповедта за ПАМ. Правилни са изводите на съда относно съответствието на заповедта с материалния закон предвид, че е установено от доказателствата по делото извършването на конкретно посочената в заповедта проява - показване на средни пръсти по посока на терена и то от М. Панайотов. Правилен е изводът на съда, че е доказано по делото, че именно Панайотов е извършил посочената в заповедта за налагане на ПАМ проява, предмет на ЗООРПСМ и представляваща спортно хулиганство, тъй като този извод е подкрепен от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилно показанията на св. Даскалов не са кредитирани и е прието, че те не могат да оборят доказателствената стойност на доказателствата, изготвени въз основа на видеозаписите. Настоящия съдебен състав намира, че съдът неправилно не е отчел като порок на заповедта водещ до нейната отмяна обстоятелството, че в заповедта не се съдържат мотиви, защо по отношение на М. Панайотов ПАМ е наложена за максимално предвидения в закона срок – 2 години, въпреки че е отчел, че от ответника не са изложени съображения за това. Съдът се е опитал да допише мотивите на заповедта и да обоснове налагането на ПАМ за максималния срок. Макар и мотивите му да са принципно вярни, те следва да бъдат изложени от органа налагащ ПАМ, а не от съда. От справката относно извършената проверка на лице в Единен автоматизиран регистър АИС "Спортни хулигани" към НИЦССМ-МВР се установява, че за лицето няма данни да е установяван като извършител на противообществена проява по ЗООРПСМ. По преписката липсват документи, в който да са изложени съображения, защо ПАМ следва да е за максималния срок. Поради тази причина, касационната инстанция намира, че при налагане на процесната ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на мотиви за продължителността на срока, за който е наложена мярката, поради която причина актът не съответства и на целта на закона. В тежест на АО е да установи всички фактически основания, породили както необходимостта от налагане на ПАМ, което в случая е сторено, така и нейната продължителност, което не е сторено. За да бъде законосъобразен актът за налагане на ПАМ, той трябва да е издаден в съответствие с целта на закона, а това означава принудата да бъде насочена единствено към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. Органът е длъжен да приложи най-леката мярка, щом и с нея ще се постигне целта на закона, а в случаите, когато налага по-тежка мярка, то следва да изложи обосновани мотиви, защо прави това. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение ще следва да се отмени като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна поради което следва да се реши по същество, а именно да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Касаторът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение