Решение № 1072 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2018 г.

Решение № 1072 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Петров от [населено място] срещу решение № 98/30.04.2018 г. по адм. д. № 51/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-Я/5555/12.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД04-0085/5.02.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол. Със заповедта е отказано на Р. отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: На 28.12.2017 г. Петров депозира заявление за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП "за всякаква нужда от жизнена необходимост за оцеляването ми през 2017 г." Към заявлението не представя доказателства за конкретна инцидентно възникнала жизнена потребност, за чието задоволяване да бъде подпомогнат. По заявлението е извършено посещение и социален доклад по чл. 27, ал. 1 ППЗСП. От съставения социален доклад е видно, че касаторът е [семейно положение] пенсионер на [възраст]. Получава пенсия от 120, 98 лева, живее сам в съсобствено жилище. През м. октомври 2017 г. му е отпусната целева помощ за отопление от 385. 10 лева. Ползва и социална услуга "Обществена трапезария". С ЕР на ТЕЛК № 0836 от 10.03.2017 г., е преосвидетелстван като лице със 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Видно от социалния доклад, поради процедура по обжалване на ЕР, пенсията на Петров е в размер 120, 98 лева. Проверяващите са отбелязали, че доходът на лицето надвишава диференцирания минимален доход за лице до 65-годишна възраст, живеещо само, със 70 и над 70 на сто вид и степен на ТНР. В социалния доклад е отбелязано също, че лицето не съобщава за инцидентно възникнала жизненоважна потребност и е предложено отпускането на помощта да бъде отказано. Със заповедта на директора на Д "СП" Ямбол, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подаденото заявление декларация с вх.. № ЗСП/Д-Я/5555 от 28.12.2017 г. е отказано на Р. Петров отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди. Като мотиви в заповедта е посочено, че на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП няма констатирана и доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Заявление-декларацията за отпускане на помощта се подава от пълнолетно лице до Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт. Заявлението се подава еднократно в рамките на една календарна година (чл. 8, чл. 26, ал. 1-3 ППЗСП). В 20-дневен срок от подаване на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по образец. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отпускане или отказване на помощта, за нейния вид и размер, както и на потребностите от подкрепа по реда на чл. 16, ал. 5 ЗСП, ако това е необходимо (чл. 27, ал. 7 ППЗСП). В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира. Заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване /чл. 28, ал. 1-2 ППЗСП/. Описаните процедури са спазени в производството по издаване на процесната заповед. Същата е издадена в съответствие с административно производствените правила и при съблюдаване правата и интересите на касатора. Административният орган при подаване на заявлението е изпълнил процедурата по извършване на социалната анкета в дома на молителя и преценка на нуждите му. Административният орган и първоинстанционният съд правилно са приели, че не се установява инцидентно възникнала жизненоважна потребност на лицето, която да е основание за отпускане на исканата помощ, поради което не са установени по безспорен начин предпоставки по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Към датата на депозиране на заявлението –декларация не е установено наличието на инцидентно възникнала жизнено важна потребност. От страна на жалбоподателя не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Не са представени никакви доказателства за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Пред първоинстанционния съд Петров представя медицинско направление от 28.03.2018 г. за консултация във връзка с необходимост от съдова операция, но липсват други медицински документи /епикриза, резултати от изследвания/, уточняващи вида на заболяването, необходимата интервенция и нейната стойност, които да дадат възможност за точна преценка дали е налице основанието по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Разпоредбата недвусмислено предвижда, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - "всякакви нужди от жизнена необходимост за оцеляването му пред 2017 г.", без да е посочен съответно размера на търсената помощ и без да е обоснован вида и инцидентния характер на потребността. От даденото описание на нуждите в заявлението-декларация може да се направи извод, че по-скоро се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им, като например за облекло, лекарства, храна и други постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно семейство. По отношение на такива разходи обаче процедурата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП не е приложима. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход. /решение № 3484/20.03.2018 г. по адм. д. № 11971/2017 г., VІ отд. на ВАС/. Решението на Административен съд Ямбол е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице наведените касационни основания. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от касационния състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение